Решение № 7445 от 03.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 2557/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на С. К. И., [ЕГН], чрез адв. Заатри, срещу Решение № 208 от 30.01.2026 г. на Административен съд - Перник (АС-Перник), постановено по адм. д. № 565/2025 г., с което е отхвърлена жалбата срещу Решение № [номер] от 06.11.2025 г. на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) Перник, с което е потвърдено разпореждане [номер]****/прот. № 2113-13-391#1/ от 10.09.2025 г. на длъжностно лице по пенсионното осигуряване при ТП на НОИ-Перник. В касационната жалба се излагат подробни доводи за неправилност на обжалваното решение, като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът твърди, че АС – Перник не е анализирал доказателствата по делото в тяхната съвкупност във връзка с незачетения му трудов и осигурителен стаж. Иска отмяната на съдебния акт и връщане на преписката за произнасяне на административния орган със задължителни указания по прилагането на закона. Ответната страна – директорът на ТП на НОИ - Перник, оспорва касационната жалба в писмен отговор и изразява становище за правилност на обжалваното решение. Претендира юрисконсултско възнаграждение за касационното производство. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение по наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в производството пред АС-Перник е Решение № [номер] от 06.11.2025 г. на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) Перник, с което е отхвърлена като неоснователна жалбата на С. К. И. против [номер]/прот. № 2113-13-391#1/ от 10.09.2025 г. на длъжностно лице по пенсионно осигуряване, с което му е отказано отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст (ОСВ) на основание чл. 69б, ал. 1 и чл. 69б, ал. 2 от КСО. От фактическа страна съдът приема, че със заявление вх. № 2113-13-391/15.05.2025 г. С. К. И. е поискал да му бъде отпусната лична пенсия за ОСВ, като към заявлението си е приложил документи, удостоверяващи придобит осигурителен стаж. Длъжностното лице по пенсионно осигуряване е установило, че той има необходимата навършена възраст 54 години и 04 месеца съгласно чл. 69б, ал. 1 от КСО, но няма необходимия осигурителен стаж от 10 години положен при условията на първа категория труд, за да му бъде търсено наличие на 100 точки като сбор от осигурителен стаж и възраст. Прието е, че има 09 години 10 месеца и 00 дни. Установено е, че и по реда на чл. 69б, ал. 2 от КСО не се следва лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по условията на втора категория труд, тъй като по отношение на И. са налице изискуемите се 15 години осигурителен стаж от втора категория, но същият няма навършена необходимата за мъж възраст за 2025 г., а именно 59 години и 04 месеца, за да му бъде търсено наличие на 100 точки като сбор от осигурителен стаж и възраст, установената навършена възраст е [възраст]. Констатиран е осигурителен стаж от първа категория труд - 09 години 10 мес. и 00 дни, осигурителен стаж от втора категория труд - 18 години 02 мес. и 05 дни, осигурителен стаж от трета категория труд – 04 години 4 мес. и 13 дни, общ осигурителен стаж превърнат към трета категория труд на основание чл. 104 от КСО – 43 години 05 месеца и 24дни. Разпореждането е обжалвано и е потвърдено с решение № [номер] от 06.11.2025 г. на директора на ТП на НОИ Перник. Административният орган е отхвърлил жалбата срещу цитираното разпореждане в съответствие с нормите на чл. 69б, ал. 1 и ал. 2 от КСО. Първоинстанционният съд е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма и при правилно приложение на материалния закон. АС-Перник е ценил свидетелските показания на св. Ч. В. Б. (работил с И. в „Стомана“ – Перник), според които същият няма спомен да са подписвали договор. Анализирани са Удостоверение обр. УП-13 с изх. № 5526-13-375 от 22.10.2025 г. и разчетно-платежните ведомости, в които липсват данни за трудов и осигурителен стаж за лицето. Съдът се е мотивирал, че цитираното удостоверение, в което се сочи, че И. е участвал в курс за придобиване на правоспособност по заваряване, като за процесния период е получавал стипендия и суми за храна, но не удостоверява действително положен труд. В обобщение е приел, че липсват доказателства през периода декември 1989 г. – февруари 1990 г. И. да е бил в трудово правоотношение със „Стомана“ – Перник. При тези данни първостепенният съд е приел, че за С. И. не са налице предпоставките за придобиване право на пенсия по реда на чл. 69б, ал. 1 КСО, тъй като няма 10 години осигурителен стаж от първа категория. Решението е валидно, допустимо и правилно. Не са налице твърдените от касатора отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Съдът е изяснил фактите и обстоятелствата от значение за спора, като е направил свои фактически установявания, формирал е извод за зааконосъобразност на Решение № [номер] от 06.11.2025 г. на директора на ТП на НОИ- Перник при правилно тълкуване и прилагане на материалния закон и след задълбочена преценка на събраните по делото доказателства, разгледани по отделно и в тяхната съвкупност. На основание чл. 69б, ал. 1 от КСО лицата, които са работили 10 години при условията на първа категория труд, придобиват право на пенсия при следните условия: Навършили са възраст до 31 декември 2015 г. 47 години и 8 месеца за жените и 52 години и 8 месеца за мъжете и имат сбор от осигурителен стаж и възраст 94 за жените и 100 за мъжете; от 31 декември 2015 г. възрастта по т. 1 се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с по 2 месеца за мъжете и с по 4 месеца за жените до достигане на 55-годишна възраст; С оглед изложеното, условията за придобиване право на пенсия по чл. 69б, ал. 1 от КСО от 01.01.2024 г. са: навършени 50 години 08 месеца за жените и 54 години и 02 месеца за мъжете Не е спорно, че към датата на подаване на заявлението — 15.05.2025 г. С. И. е отговарял на изискването за възраст, като е имал навършени [възраст]. В случая, спорът касае наличието на 10 години осигурителен стаж от първа категория труд и по конкретно на периода, в който С. И. е изкарал курс за правоспособност по заваряване към ЦПО към „Институт по заваряване” АД, съответно зачитане на същият за стаж от първа категория труд, като органът е отказал да признае като такъв именно времето от 04.12.1989 г. до 15.02.1990 г. Съгласно чл. 104, ал. 1 от КСО от съществено значение за определяне на категорията на труда е неговият характер, т.е. съдържанието на изпълняваните трудови функции, както и особените условия, при които е полаган. За да направи обоснован извод от коя категория следва да бъде зачетен конкретно положен труд, необходимо условие е изясняване съдържанието на трудовите функции, възложени за съответната длъжност, по която е бил положен трудът, при какви условия са изпълнявани тези функции. Преценката за категорията труд и осигурителен стаж се прави от административния орган при произнасяне на направеното искане за пенсиониране, съответно от съда, при обжалване на издадения административен акт. Правилно първостепенният съд е акцентирал върху липсата на данни за трудов и осигурителен стаж съгласно Удостоверение обр. УП-13 с изх. № 5526-13-375 от 22.10.2025 г. и разчетно - платежните ведомости, в които отсъства запис за отработени дни, цех, удържано ДОО. В посочения период единствено е отразено начислена сума и такава за храна. Споделя се от настоящия касационен състав изводът на АС-Перник, че условие за издаване на документ за осигурителен стаж и осигурителен доход /Удостоверение обр. УП - 13 от НОИ е наличието на предадени за съхраняване в съответното ТП на НОИ разплащателни ведомости и трудовоправни документи от прекратен осигурител без правоприемник, съдържащи подлежащите на удостоверяване данни за осигуреното лице – заявител, изхождайки от разпоредбата на чл. 30, ал. 1 от Инструкция № 5 от 30.06.2005 г. В случая от цитираното удостоверение се установява, че заявителят е участвал в курс за придобиване на правоспособност по заваряване, като за процесния период е получавал стипендия и суми за храна, което обстоятелство не дава основание периодът да бъде зачетен за осигурителен стаж или за такъв от първа категория труд. Представеното по делото заверено копие на трудова книжка № 11461/01.03.1990 г. издадена от „Стомана“ – Перник, в която се съдържа отбелязване, че заявителят е работил на длъжност „оксиженист“ с отразена дата на постъпване на работа 01.03.1990 г. не е придружено от съпътстващи доказателства, че през процесния период И. е бил назначен и е работил като заварчик/оксиженист. Обсоновано АС-Перник е ценил свидетелските показания на св. Ч. В. Б., (работил с И. в „Стомана“ – Перник), според които същият няма спомен да са подписвали договор със „Стомана“ – Перник. Според чл. 40, ал. 1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж /НПОС/ осигурителният стаж се установява с данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО с трудови, служебни, осигурителни книжки и с документ по утвърден образец. Документите по ал. 1, съгласно ал. 3, се издават въз основа на изплащателните ведомости, други разходооправдателни документи и договори за възлагане на труд. Изплащателните ведомости са първичните документи, доказващи наличието на осигурителен стаж, а трудовите, служебните и осигурителните книжки, както и удостоверенията обр. УП 3 (документи по утвърден образец по смисъла на чл. 40, ал. 1 от НПОС) са вторични документи, които отразяват данните, съдържащи се в изплащателните ведомости. Следователно, достигайки до извода за материална законосъобразност на оспорените актове на пенсионните органи, първостепенният съд е постановил правилно решение. Съдебният акт, предмет на настоящия касационен контрол, не е засегнат от наведените в касационната жалба отменителни основания и следва да бъде оставен в сила. При този изход на спора и своевременно заявеното искане на ответника по касация се следват разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 евро. Водим от горното и на основание на чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,