Определение № 378 от 06.10.2020 г. на ВКС по т. д. № 1577/2020 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по съвместна частна жалба на Н. В. Д. и В. П. Д., двамата от [населено място] село, общ. Русе, чрез процесуалния им пълномощник, срещу протоколно определение от 01.07.2020 г. по в.т.д. № 63/2020 г. по описа на Великотърновски апелативен съд, с което на основание чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК производството по предявените против „Застрахователно дружество „Бул Инс“ АД искове с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД е спряно във въззивната инстанция до приключване на наказателното производство по ДП № 3518/2019 г. по описа на Окръжна прокуратура – Русе. В частната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност на атакуваното определение, поради което се претендира неговата отмяна. Частните жалбоподатели навеждат оплакване, че в противоречие с цитирана от тях установена съдебна практика на ВКС въззивният съд е приел, че образуваното досъдебно производство представлява основание за спиране на делото по чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК. Поддържат, че не са налице предпоставките на тази законова разпоредба за спиране на производството, тъй като фактът на установяване от гражданския съд, че има образувано досъдебно производство, не е достатъчен и не може да бъде самостоятелно основание за спиране. Излагат се и доводи, че в случая спирането на производството поради висящност на досъдебно производство ще попречи на жалбоподателите да получат обезщетение в рамките на разумен срок. Ответникът по частната жалба – „Застрахователно дружество „Бул Инс“ АД, с ЕИК:[ЕИК], [населено място], не е заявил становище в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на жалбоподателите, приема следното: Частната жалба е подадена срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, при спазване на преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК. Същата изхожда и от легитимирани страни, поради което е процесуално допустима. С атакуваното определение съдебният състав на Великотърновски апелативен съд е спрял производството по делото, доколкото е установил, че се претендира обезщетение за претърпени неимуществени вреди от деликт и в хода на процеса са ангажирани доказателства за механизма на деликта, който разкрива признаците на транспортно престъпление с причинени тежки увреждания, довели до смърт. Изхождайки от така установеното, решаващият състав е извел извод, че е налице идентичност на обективните и субективните признаци от състава на това престъпление с елементите от фактическия състав на гражданската отговорност на дееца по чл. 45 ЗЗД, от която произтича отговорността на застрахователя по валидно застрахователно правоотношение с делинквента, поради което присъдата на наказателния съд ще бъде задължителна за гражданския съд, разглеждащ спора за репариране на вредоносните последици от деликта. Посочил е, че изходът на гражданския спор, с който е сезиран, е обусловен от констатациите на наказателния съд за извършено от делинквента престъпление, поради което, за да постанови допустимо решение, следва да спре производството по делото и да изчака влизането в сила на решението или присъдата по преюдициалния спор. Обжалваното определение е правилно. Производството по гр.д. № 754/2018 г. по описа на Окръжен съд – Русе е било образувано по искова молба от П. Н. В., починал на 17.04.2019 г. в хода на производството и заместен на основание чл. 227 ГПК от настоящите жалбоподатели – негови родители и наследници по закон, срещу ответното застрахователно дружество с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 300 000 лв., частична претенция от 400 000 лв., ведно със законната лихва върху главницата, представляваща застрахователно обезщетение за причинени му неимуществени вреди вследствие настъпило на 02.06.2018 г. ПТП, при което управляваният от него мотоциклет бил блъснат от лек автомобил, управляван от Г. С. А.. Твърди се, че отговорността за процесното ПТП е на водача на лекия автомобил, т.е. предмет на производството е претенцията на ищеца спрямо застрахователя на гражданската отговорност на делинквента. С Решение № 378 от 24.10.2019 г. първоинстанционният съд е уважил претенцията до размера от 160 000 лв. и я е отхвърлил до пълния предявен размер, като решението, съответно в неговата уважителна, респ. – отхвърлителна част, е обжалвано с въззивни жалби и от двете страни и спорът е пренесен пред въззивния съд. По делото са приложени две писма от Районна прокуратура – Русе и Окръжна прокуратура – Русе, съответно с вх. № 4282 от 12.04.2019 г. и с вх. № 2680 от 01.07.2020 г., от съдържанието на които е видно, че във връзка с настъпилото на 02.06.2018 г. ПТП е било образувано ДП № 3174/2018 г. по описа на Районна прокуратура – Русе, респ. – ДП № 3518/2019 г. по описа на Окръжна прокуратура – Русе, за престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“, предл. второ във вр. с чл. 342, ал. 1, предл. трето НК с пострадал П. Н. В., като разследването по делото не е приключило и същото не е внесено с обвинителен акт в съда. В тази връзка, цитираната в частната жалба практика на ВКС е изцяло по казуси и хипотези, които са различни от разглеждания по настоящото дело. В подобни хипотези е приложимо разрешението, дадено от ОСГК и ОСТК на ВКС в т. 2 от мотивите към Тълкувателно решение № 5/05.04.2006 г. по тълк. д. № 5/2005 г., което е в смисъл, че до приключване на наказателното производство гражданското дело за обезщетяване на вредите от деликта следва да се спре съгласно чл. 182, б. „д“ ГПК (отм.), която разпоредба е аналогична на чл. 229, ал. 1, т. 5 от действащия ГПК, а ако наказателното производство бъде прекратено, без да се стигне до осъдителна присъда, гражданското дело следва да се възобнови, респ., в случай че подсъдимият бъде признат за виновен с присъда, споразумение или налагане на административно наказание, актовете на наказателния съд са задължителни за гражданския съд, разглеждащ иска за обезщетение за вреди от непозволено увреждане. Произнасянето на съдебния състав в смисъл, че производството по иска с правно основание чл. 432 КЗ подлежи на спиране на основание чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК, за да бъде съобразено решението по претенциите за обезщетяване на вреди с крайния изход на наказателното производство срещу водача, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответното застрахователно дружество, е правилно и в съответствие, както с посоченото по-горе тълкувателно решение, така и с формираната по въпроса практика на ВКС – Определение № 485 от 16.07.2019 г. по ч.т.д. № 766/2019 г. на ВКС, ІІ т.о., Определение № 160 от 10.04.2020 г. по ч.т.д. № 396/2020 г. на ВКС, ІІ т.о., Определение № 175 от 28.05.2020 г. по ч.т.д. № 302/2020 г. на ВКС, І т.о. и др. Предвид горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение