Определение № 11370 от 13.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7579/2025 г.

Производството е по реда на чл. 197 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 194а ал.5 връзка чл.182 ал. 6 и 7 от Закона за съдебната власт /ЗСВ/ и чл. 194г от ЗСВ, във връзка с чл. 58 ал.6 от Наредба № 1/09.02.2017г. за конкурсите за магистрати и за избор на административни ръководители в органите на съдебната власт.

Образувано е по жалбата на Б. И. К., съдия в Районен съд – Пловдив, против Решение по т. 2 от Протокол № 22 от дистанционното заседание чрез видеоконферентна връзка на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет, проведено на 08.07.2025г., с което е прекратена, на основание чл.58 ал.6 от Наредба № 1/09.02.2017г., процедурата за избор на административен ръководител - председател на Районен съд Пловдив, открита с Решение на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет по Протокол № 43/19.11.2024 г. и Протокол № 44/26.11.2024 г. /обн. в ДВ, бр. 101/29.11.2024 г./, по отношение на Б. И. К..

Твърди се, че оспореното решение е нищожно, като постановено от орган без материална компетентност /поради изтекъл мандат/ да продължи да осъществява избор на административни ръководители на съдилищата в случаите на „спорен“ избор /с повече от един кандидат/ и се иска прогласяване на нищожността му. Евентуално се иска отмяната му като незаконосъобразно – издадено при съществени нарушения на административнопроизводствените правила /поради нередовно уведомяване с „покана за събеседване“ по реда на чл.58 ал.2 от Наредба № 1/09.02.2017г. за конкурсите за магистрати и за избор на административни ръководители в органите на съдебната власт/ и при липса на законово основание за прекратяване на процедурата по избор. Оплакванията сочат на отменителни основания по смисъла на чл. 146, т. 1 и т. 3 от АПК. Във връзка с отменителните основания се прави искане за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз /СЕС/.

Ответникът - Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет в писмено становище от 22.07.2025г. оспорва жалбата и моли за отхвърлянето й като като неоснователна. Излага съображения за неоснователност на двете заявени основания за отмяна, както и на искането за отправяне на преюдициално запитване до СЕС.

Върховният административен съд, състав на шесто отделение, намира жалбата за процесуално допустима, като подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на съдебно оспорване административен акт.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

За да достигне до този извод съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Процедурата за избор на административен ръководител – председател на Районен съд - Пловдив е открита с Решение на СК на ВСС по Протокол № 43/19.11.2024 г. и Протокол № 44/26.11.2024 г. (обн. в ДВ, бр. 101/29.11.2024 г.), на основание чл. 167, ал. 2 във връзка с чл. 194а, ал. 1 от Закона за съдебната власт. В съответствие с изискването на чл.194а от ЗСВ решението за откриване на процедурата е обнародвано в „Държавен вестник“ и публикувано на интернет страницата на Висшия съдебен съвет.

В изпълнение на Заповед № 514/20.03.2025г. на и.ф. председателя на РС Пловдив, на 28.03.2025г. е свикано Общо събрание на съдиите в PC Пловдив за изслушване концепциите на кандидатите за председател на съда – съдиите Б. К. и П. В.. Видно от съставения протокол от събранието на съдиите е изразена подкрепа за двамата кандидати.

С решение на КАК към СК на ВСС от 28.04.2025 г., след проверка на документите им, двамата кандидати са допуснати до участие в процедурата по избор на административен ръководител. Определена е дата за събеседване с двамата кандидати от СК на ВСС – 13.05.2025г. С писмо до СК на ВСС вх. № ВСС-8084/ 02.05.2025г. от Българския институт за правни инициативи /БИПИ/ са поставени въпроси към кандидатите, като с писмо вх. № ВСС-15282 от 07.05.2025г. на същите е даден отговор от К.. Със същото писмо от жалбоподателя е поискано СК на ВСС да се произнесе преди датата на насроченото събеседване – 13.05.2025г., с принципно решение по въпросите: дали решението на СЕС по съединени дела С-313/23, С-316/23 и С-332/23 към организацията и дейността на самия ВСС; засяга ли същото /решението на СЕС/ правомощието на СК на ВСС по чл.30 ал.5 т.4 от ЗСВ да избира и назначава административните ръководители на съдилищата; как следва СК на ВСС да процедира с вече откритите процедури за избор на административен ръководител – да проведе изслушванията по тях на насрочените дати, да отложи изслушванията за определен срок или да прекрати откритите процедури. С писмото е поискано, при организационна невъзможност за краткото време до 13.05.2025г. да стори това, ответникът да отложи насроченото за посочената дата събеседване и да насрочи нова дата след отговора на поставените от него въпроси.

Насроченото за 13.05.2025 г. заседание на СК на ВСС не е проведено поради липса на кворум. На същия ден с молба вх. № ВСС-15282/24 от 13.05.2025г. от жалбоподателя е поискано изслушването да не се насрочва за дата 01.07.2025г. поради негови лични ангажименти, свързани с пътуване в чужбина по предварително платена резервация. На заседание на СК на ВСС от 03.06.2025г. е определена нова дата за изслушване на кандидатите за председател на РС Пловдив – 24.06.2025г., за която К. е надлежно уведомен на 10.06.2025г. лично. С молба от 19.06.2025г. до СК на ВСС, от К. е поискано ново отлагане на изслушването, с изразено становище за възникнало широко разпространено в обществото съмнение в легитимността на ВСС и за убеждение сред част от членовете на самата СК относно липсата на правна възможност за продължаване изпълнението на правомощията си, които обстоятелства компрометират легитимността на евентуален избор на административен ръководител на РС Пловдив. Видно от извлечение от Протокол № 20 от дистанционното заседание чрез видеоконферентна връзка на СК на ВСС от 24.06.2025г., изслушването в процедурата за избор на председател на РС Пловдив е отложена и определена нова дата за изслушване – 08.07.2025г., за която кандидатът е уведомен лично на 01.07.2025г. С поредна молба от 04.07.2025г. К. отново е поискал от СК на ВСС отлагане, като изрично е посочил, че не цели краткосрочно такова, а отлагане до избора на нов състав на СК на ВСС.

С Решение по т. 2 от Протокол № 22 от дистанционното заседание чрез видеоконферентна връзка на СК на ВСС, проведено на 08.07.2025г. е прекратена, на основание чл.58 ал.6 от Наредба № 1/09.02.2017г., процедурата за избор на административен ръководител - председател на РС Пловдив, открита с Решение на СК на ВСС по Протокол № 43/19.11.2024 г. и Протокол № 44/26.11.2024 г. /обн. в ДВ, бр. 101/29.11.2024 г./, по отношение на кандидата Б. И. К..

За заседанието двамата кандидати за избор на административен ръководител не присъстват, но са надлежно уведомени. При обсъждането, от член на Съдийската колегия на ВСС е посочено, че в резултат на проведена дискусия и взето от СК решение е прието, че същата е легитимна и компетентна да проведе избора по тази процедура, поради което е предложено да се приеме, че неявяването на кандидата К. е без уважителни причини и процедурата по избора на административен ръководител на РС Пловдив да се прекрати по отношение на този кандидат. Подкрепа на това предложение изразяват и други членове на СК, а именно, че при вече взето решение по исканията му за отлагане в предходно заседание поради неоснователност на възраженията му, поредното му неявяване с идентична молба и искане съставлява основание за прекратяване на процедурата по отношение на него. Подаването на четвърта поредна молба със същото съдържание и поредно неявяване на кандидата се определя от член на СК като „форма на злоупотреба с право“, което дава законово основание на СК да прекрати процедурата по отношение на него. Прието е наличие на хипотезата на чл.58 ал.6 от Наредба № 1/09.02.2017г. за конкурсите за магистрати и за избор на административни ръководители в органите на съдебната власт във връзка с чл.194г от Закона за съдебната власт, съгласно която „при неявяване на кандидат по неуважителни причини, процедурата за избор се прекратява по отношение на неявилия се кандидат“. След обсъждане на становищата на членовете на СК на ВСС и проведено гласуване с резултат 9 гласа „за“ и един глас „против“ е прието оспорваното решение.

Тъй като се касае за прекратена процедура за избор на административен ръководител - председател на Районен съд Пловдив, открита с решение на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет по Протокол № 43/19.11.2024 г. и Протокол № 44/26.11.2024 г. /обн. в ДВ, бр. 101/29.11.2024 г./, по отношение на Б. И. К., с оглед констатирано основание за недопустимост на по-нататъшното му участие поради поредно неявяване без уважителни причини, административният орган не се произнася с акт по същество, поради което производството пред съда е по чл. 197 и сл. от АПК, във връзка с чл. 194а ал.5 връзка чл.182 ал. 6 и 7 от Закона за съдебната власт /ЗСВ/ и чл. 194г от ЗСВ, във връзка с чл. 58 ал.6 от Наредба № 1/09.02.2017г. за конкурсите за магистрати и за избор на административни ръководители в органите на съдебната власт.

Оспореното решение на СК на ВСС е валидно /действително/ и законосъобразно. Издадено е от компетентен орган, в изискуемата форма, при спазване на административнопроизводствените правила и на относимите материалноправни разпоредби.

За действителността на акта съдът следи служебно, тъй като само действителният /валиден/ акт подлежи на проверка за законосъобразност. При установяване на пълна недействителност до степен на нищожност, съдът следва да прогласи нищожността на акта. Не всяко нарушение при издаването му обаче води до нищожност, а само пороците, свързани с компетентността на издалия го административен орган и спазването на предвидената в закона форма, както и някои особено тежки противоречия с материалноправни разпоредби, които правят последиците от издадения акт нетърпими за правовия ред, както сочи правната доктрина. Според последната, нищожен е актът, който не е издаден от компетентен орган като компетентността на органа се преценява по материя, по място и по степен. В случая СК на ВСС е компетентен по материя, място и степен орган, поради което и издаденият от него административен акт не е опорочен на това основание.

Неоснователни са доводите на жалбоподателя за нищожност на оспорения акт като издаден от орган без материална компетентност да провежда процедурата за избор на административни ръководители и в частност да прекрати тази процедура, с оглед изтеклия мандат на неговите членове. Визираното в тази връзка Решение от 30.04.2025 г. на СЕС по съединени дела С-313/23, С-316/23 и С-332/23 е неотносимо и неприложимо по конкретния казус, като изведените от решението правни изводи по никакъв начин не обосновават доводите на жалбоподателя за нищожност на издадения административен акт. Касае се за правомощия на различни административни органи на Съдебната власт, нормативно определени в Конституцията на РБ и в Закона за съдебната власт и относимата подзаконова уредба – Инспекторатът на ВСС и ВСС. Безспорно компетентността на Висшия съдебен съвет и в частност на неговите колегии е различна от компетентността на Инспектората на ВСС, поради което препращането към Решението от 30.04.2025 г. на СЕС по съединени дела С-313/23, С-316/23 и С-332/23 с предмет преюдициални запитвания, отправени на основание чл. 267 ДФЕС от СРС, по производства образувани по искания на ИВСС, касаещи неговата компетентност и правомощия, е лишено от основание.

Неоснователно в тази връзка е искането на жалбоподателя за отправяне на преюдициално запитване до СЕС по въпроса: Допустима ли е, с оглед член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС във връзка с член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз и принципа за независимост на съдиите, правна уредба и практика на държава членка, според която по силата на постановено тълкувателно решение на конституционен съд на държавата членка, висшият кадрови орган на съдебната власт, имащ отношение към статута на съдиите – СК на ВСС, продължава да изпълнява правомощия, относими към съдийската независимост /в частност да избира административни ръководители и да прекратява участието на кандидати в открити процедури с повече от един кандидат/ при положение, че:

• Съдийска колегия на ВСС функционира със съществено намален състав /11 действащи членове от 14 предвидени членове по Kонституция/, без участие на един от членовете по право /председател на ВАС/, при четирима членове, които са избрани от съдиите и шестима членове, избрани от парламентарната квота;

• двама от четиримата членове, избрани от съдиите, считат, че вече не разполагат с компетентност да упражняват правомощията си по чл. 30, ал.5, т.4 ЗСВ, в резултат от което единият от тях не участва в гласувания за избор на административни ръководители, а другият, като принципно положение, гласува „против“ всички кандидати, независимо от притежаваните от тях нравствени и професионални качества;

• предвид изискваното от чл. 61 от Наредба № 1 от 9.02.2017 г. за конкурсите за магистрати и за избор на административни ръководители в органите на съдебната власт мнозинство от осем гласа „за“, при гореописаното фактическо положение, успешният избор на административен ръководител зависи преимуществено от членовете, избрани от парламентарната квота, като са необходими гласовете на минимум петима от общо шестима членове от парламентарната квота, което влиза в пряко противоречие с трайното становище на Венецианската комисия, което е в смисъл, че съдийската независимост предполага кадровата политика спрямо съдиите да бъде осъществявана от съвет, в който мнозинство да имат съдиите, избрани от съдии /в този изричен смисъл становище на ВК от 2015г., становище от 2017г., становище от 2019г., становище от 2020г. и др./;

• мандатът на всички членове на ВСС е изтекъл преди три години;

• избори на членове от професионалната квота за нов състав на ВСС бе успешно проведен, но бе обявен за невалиден по законодателен път, след като петчленен смесен състав на ВКС и ВАС не откри пороци в провеждането му по повод проведено обжалване;

• липсата на формиране на нов състав на ВСС се дължи на неизпълнение от законодателната власт на конституционното й задължение да избере нова парламентарна квота във ВСС;

• към момента няма ясно обозрими времеви хоризонти, в рамките на които би било преустановено упражняването на функции от ВСС с изтекъл мандат на членовете, в която връзка вече двукратно с ПЗР на ЗИД на ЗСВ /обн. ДВ, БР. 69 ОТ 2023г. и Обн. ДВ, БР. 6 ОТ 2025/ е приемано, че в срок от 6 месеца от влизането в сила на този закон, Народното събрание и органите на съдебната власт започват процедура за нов избор на членове на Висшия съдебен съвет, като посочените срокове последователно не са спазвани.

• постановено е решение на СЕС от 30.04.2025 на СЕС по съединени дела C‑313/23, C‑316/23 и C‑332/23, според което, при сходна фактическа обстановка, продължаването от друг орган на съдебната власт в страната – ИВСС да упражнява правомощията си, относими към съдийска независимост, е прието, че противоречи на правото на ЕС.

След като съобрази поставените въпроси и взе предвид установените по делото факти, с оглед задълженията си съгласно Решение от 06.10.2021г. по дело С- 561/19 на СЕС съдът намира, че искането за отправяне на преюдициално запитване с поставените въпроси следва да бъде оставено без уважение.

В молбата за преюдициално запитване се цитира Решение от 30.04.2025 г. на СЕС по съединени дела C‑313/23, C‑316/23 и C‑332/23 по повод отправено от български съд преюдициално запитване, съгласно което: „член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС във връзка с член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз трябва да се тълкува в смисъл, че принципът на независимост на съдиите не допуска практиката на държава членка членовете на орган на съдебната система на тази държава членка — които са избрани от нейния парламент за определени мандати и имат правомощия да проверяват дейността на магистратите при осъществяване на техните функции, да извършват проверки за почтеност и липса на конфликт на интереси при магистратите и да предлагат на друг орган на съдебната система образуването на дисциплинарно производство, с оглед на налагането на дисциплинарни наказания на магистратите — да продължат да изпълняват функциите си след края на установения в конституцията на посочената държава членка мандат и до избора от този парламент на нови членове, когато продължаването на изтеклите мандати не почива на изрично правно основание в националното право, съдържащо ясни и точни правила, които да регламентират изпълнението на тези функции, и когато не е гарантирано, че това продължаване на практика е ограничено във времето.

За да се произнесе, съгласно правомощията си по чл.267 от ДФЕС настоящият състав на Върховният административен съд приема, че съгласно постоянната практика на СЕС национална юрисдикция, чиито решения не подлежат на обжалване съгласно националното право, би могла да бъде освободена от това задължение само ако установи, че повдигнатият въпрос е ирелевантен или че разглежданата разпоредба от правото на Съюза вече е била предмет на тълкуване от Съда, или че правилното тълкуване на правото на Съюза е толкова очевидно, че не оставя място за каквото и да е основателно съмнение /вж. в този смисъл Решения от 6 октомври 1982 г., Cilfit и др., 283/81, EU:C:1982:335, т. 21, от 15 септември 2005 г., Intermodal Transports, C‑495/03, EU:C:2005:552, т. 33 и от 4 октомври 2018 г., Комисия/Франция /Удръжка върху доходи от капитали/, C‑416/17, EU:C:2018:811, т. 110). Очевидно е, че поставеният за разглеждане преюдициален въпрос е релевантен за изхода на спора по делото.

От друга страна, анализирайки постановените решения на СЕС в областта на независимостта на съдиите по смисъла на чл.19 ДЕС вр. чл.47 от ХОПЕС, настоящият състав на ВАС открива множество решения на СЕС, които дават задължително тълкуване на посочената правна норма, в контекста на обстоятелствата, разглеждани във всяко конкретно преюдициално запитване. В тази насока се открояват следните решения:

В Решение от 18 май 2021 г. (голям състав), Asociaţia „Forumul Judecătorilor din România“ и др. (C‑83/19, C‑127/19, C‑195/19, C‑291/19, C‑355/19 и C‑397/19, EU:C:2021:393) СЕС приема, че съгласно член 19 ДЕС всяка държава членка трябва да гарантира, че органите, които като „юрисдикции“ са част от системата ѝ от способи за защита в областите, обхванати от правото на Съюза, изпълняват изискванията за ефективна съдебна защита. Доколкото те се прилагат спрямо съдиите в общите съдилища, които са призвани да се произнасят по въпроси, свързани с прилагането или тълкуването на правото на Съюза, разглежданите национални разпоредби трябва да изпълняват посочените изисквания. В това отношение запазването на независимостта на въпросните съдии е от първостепенна важност, за да бъдат те защитени от външна намеса или натиск, и по този начин да бъде изключено не само всякакво пряко влияние, но и формите на косвено въздействие, които могат да насочват решенията на съответните съдии. Накрая, Съдът отбелязва по отношение на правилата, регламентиращи дисциплинарния режим на съдиите, че изискването за независимост налага да бъдат предвидени необходимите гаранции, за да не се допусне този режим да бъде използван като система за политически контрол над съдържанието на съдебните решения.

В Решение от 2 март 2021 г. (голям състав), A.B. и други (Назначаване на съдии във Върховния съд) — Жалби) (C‑824/18, EU:C:2021:153) Съдът отбелязва, че евентуалната липса на възможност за съдебно обжалване в контекста на процедура по назначаване на съдии в национален върховен съд може да се окаже проблематично, когато всички релевантни за конкретния случай обстоятелства, характеризиращи подобна процедура в съответната държава членка, могат да породят у правните субекти съмнения от системно естество в независимостта и безпристрастността на назначените в резултат на тази процедура съдии. В това отношение Съдът уточнява, че ако въз основа на всички релевантни обстоятелства, посочени от нея в преюдициалното запитване, и по-конкретно на законодателните изменения, които неотдавна са извършени в процедурата по назначаване на членове на KRS, запитващата юрисдикция стигне до заключение, че KRS не представя достатъчно гаранции за независимост, наличието на възможност за съдебно обжалване, предоставена на неизбраните кандидати, може да се окаже необходимо, за да се защити процедурата по назначаване на съответните съдии от пряко или непряко влияние, и в крайна сметка да се избегне възникването на горепосочените съмнения.

В Решение от 15 юли 2021 г. (голям състав), Комисия/Полша (Дисциплинарeн режим на съдиите) (C‑791/19, EU:C:2021:596) Съдът припомня, че съгласно постоянната съдебна практика посочената разпоредба и произтичащото от нея изискване за независимост на съдиите налагат дисциплинарният режим на съдиите от националните съдилища, представляващ част от системата им от способи за защита в областите, обхванати от правото на Съюза, да предоставя необходимите гаранции за пълно избягване на риска от използването на такъв режим като система за политически контрол върху съдържанието на съдебните актове, а това изисква по-специално да бъдат въведени правила, които да определят кои действия представляват дисциплинарни нарушения и да предвиждат участието на независим орган в производство, гарантиращо изцяло прогласените в членове 47 и 48 от Хартата права, и по-специално правото на защита и възможността за оспорване пред съд на решенията на дисциплинарните органи.

В Решение от 5 юни 2023 г. (голям състав), Комисия/Полша (Независимост и личен живот на съдиите) (C-204/21, EU:C:2023:442) Съдът посочва в това отношение, че член 19 ДЕС конкретизира правовата държава като ценност, утвърдена с член 2 ДЕС, и предвижда, че държавите членки следва да предвидят система от способи за защита и производства, които да гарантират на правните субекти зачитането на правото им на ефективна съдебна защита в областите, обхванати от правото на Съюза. Поради това Съдът приема, че изискванията за зачитане на ценности и принципи като правовата държава, ефективната съдебна защита и независимостта на съдебната власт, не могат да засегнат националната идентичност на държава членка по смисъла на член 4, параграф 2 ДЕС. Така Съдът припомня, че при избора на съответния си конституционен модел държавите членки са длъжни да спазват изискването за независимост на съдилищата, което произтича от член 2 ДЕС и от член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС, и че в този смисъл те са длъжни по-специално да избягват всяко намаляване на защитата на ценността правова държава в законодателството си в областта на организацията на правосъдието, като се въздържат по-конкретно от приемането на правила, които биха могли да засегнат независимостта на съдиите. Съдът постановява, на първо място, че като е оправомощила дисциплинарната колегия на Върховния съд, чиято независимост и безпристрастност не са гарантирани, да се произнася по дела, които имат пряко отражение върху статута на съдиите и помощник-съдиите и изпълнението на функциите им, каквито са, от една страна, делата за снемане на имунитета на съдиите и по трудови и социалноосигурителни въпроси, отнасящи се до съдиите от Върховния съд и тяхното пенсиониране, Полша не е изпълнила задълженията си по член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС. 15 Вж. в този смисъл решение от 27 февруари 2018 г., Associação Sindical dos Juízes Portugueses (C-64/16, EU:C:2018:117, т. 32). В това отношение Съдът припомня, че правният ред на съответната държава членка трябва да съдържа гаранции, годни да избегнат всякакъв риск за политически контрол на съдържанието на съдебните решения или за натиск и сплашване на съдии, който може по-специално да създаде впечатление за липса на независимост или безпристрастност у тях, което може да накърни доверието, което правосъдието трябва да вдъхва на правните субекти в едно демократично общество и в една правова държава.

Що се отнася до последната предпоставка на чл.267 от ДФЕС, важно е също да се отбележи, че правото на Съюза използва специфична за него терминология и самостоятелни понятия, които нямат непременно едно и също съдържание като еквивалентните понятия, които може да съществуват в националното право (вж. в този смисъл решение от 6 октомври 1982 г., Cilfit и др., 283/81, EU:C:1982:335, т. 19). Всъщност в рамките на производство по член 267 ДФЕС, основано на ясно разделение на правомощията между националните юрисдикции и Съда, само националният съд е компетентен да установи и извърши преценка на фактите по спора в главното производство, както и да тълкува и прилага националното право. По същия начин само националният съд, който е сезиран със спора и трябва да понесе отговорността за последващото му съдебно решаване, може да прецени — предвид особеностите на делото — както необходимостта, така и релевантността на въпросите, които поставя на Съда (решения от 26 май 2011 г., Stichting Natuur en Milieu и др., C‑165/09—C‑167/09, EU:C:2011:348, т. 47 и цитираната съдебна практика, от 9 септември 2015 г., X и van Dijk, C‑72/14 и C‑197/14, EU:C:2015:564, т. 57 и от 12 май 2021 г., Altenrhein Luftfahrt, C‑70/20, EU:C:2021:379, т. 25).

На второ място следва да се припомни, че задължителният характер на вече дадено от Съда тълкуване по член 267 ДФЕС може да лиши предвиденото в член 267, трета алинея ДФЕС задължение от основание и така да го изпразни от съдържание, по-специално когато повдигнатият въпрос е по същество идентичен с въпрос, който е бил вече предмет на преюдициално решение по подобно дело, или a fortiori, по същото национално дело, или когато разглежданият правен въпрос е разрешен в установена практика на Съда, независимо от естеството на производствата, по които е постановена тази съдебна практика, и дори да няма пълно съвпадане на спорните въпроси (вж. в този смисъл решения от 27 март 1963 г., Da Costa и др., 28/62—30/62, EU:C:1963:6, т. 75 и 76, от 6 октомври 1982 г., Cilfit и др., 283/81, EU:C:1982:335, т. 13 и 14, от 4 ноември 1997 т., Parfums Christian Dior, C‑337/95, EU:C:1997:517, т. 29 и от 2 април 2009 г., Pedro IV Servicios, C‑260/07, EU:C:2009:215, т. 36.

В тази насока следва да се отбележи и разпоредбата на чл.99 от Процедурния правилник на СЕС Когато преюдициалният въпрос е идентичен с въпрос, по който Съдът вече се е произнесъл, отговорът на този въпрос се налага недвусмислено от съдебната практика или отговорът не оставя място за разумно съмнение, Съдът може във всеки един момент да се произнесе с мотивирано определение по предложение на съдията докладчик и след изслушване на генералния адвокат.

С оглед изложеното, настоящият състав на Върховния административен съд приема, че в качеството си на национална юрисдикция, чиито решения не подлежат на обжалване съгласно националното право /чл.36 ал.3 ЗСВ/, не намира за нужно да сезира Съда по смисъла на член 267, трета алинея ДФЕС дори ако въпросът относно тълкуването на правото на Съюза е повдигнат от страна в производството пред нея. Съображенията за това са следните: Съгласно Определение № 2435/30.07.2025г по т.д. № 551/2025г на ВКС, ТК според тълкувателната практика на КС на Република България /Решение № 12/2022 г. по к. д. № 7/2022 г., Определение № 7/2023 г. по к. д. № 9/2023 г./, и според тълкувателната практика на СЕС /Решение по съединени дела С-313/23, С- 316/23 и С-332/23/, когато по отношение на членовете на конституционноустановен колективен орган на съдебна власт изтече законовоопределеният мандат, органът не прекратява автоматично дейността си, тъй като важи принципът за гарантиране непрекъснатост на неговото функциониране, което осигурява върховенство на правото. В цитираното решение на СЕС е разгледан въпросът за изтеклите мандати на членовете на ИВСС и е изяснено, че в тази хипотеза следва да бъде ограничена възможността на ИВСС да упражнява някои от правомощията си, свързани с изпълнение на професионалните задължения на магистратите и с установяване на нарушение на тези задължения, които са основание за реализиране на дисциплинарна отговорност или дори за освобождаването от състава на съдебната власт. Изтъкната е необходимостта от законодателно уреждане на ограничението на продължителността на мандата във времето, доколкото този орган има правомощия да засяга правната сфера на магистратите като извършва проверки на тяхната работа и в резултат на това има възможност да инициира дисциплинарни производства. Това разрешение не рефлектира върху правомощията на ВСС да назначава магистрати в съответните органи на съдебната власт, дори мандатът на неговите членове да е изтекъл.

Сходен е смисълът и на Определение № 8513/19.08.2025г по адм. дело № 6562/2025г., с което ВАС, петчленен състав на Втора колегия приема,че Конституционният съд е имал възможност да се произнесе относно мандата на орган на власт и в Решение №13/15 декември 2010 г. по конституционно дело № 12/2010 г., обн. ДВ, бр. 102/30.12.2010 г. Според решението, мандатът представлява овластяване, предоставяне на правна възможност за осъществяване на определени властнически функции. Мандатът на органа предопределя и темпоралния обхват на изпълнението на тези функции от неговия персонален състав, който обаче не следва да престава да съществува като орган на власт, дори и неговите членове да са в невъзможност да изпълняват законово вменените им функции и задачи. Приел е също, че в посоченото по горе решение Съдът на Европейския съюз се е произнесъл само относно изпълнението на функциите на членовете на ИВСС, които ще засегнат независимостта на съдиите, ако не се осъществят посочените предпоставки в отговора на посочения въпрос. Тези функции са лимитативно определени и касаят осъществяваните от тях проверки на дейността на магистратите при изпълнение на техните функции, на проверки за почтеност и липса на конфликт на интереси при магистратите, както и правомощието им да предлагат на друг орган на съдебната система образуването на дисциплинарно производство с оглед на налагането на дисциплинарни наказания на магистратите, а не по отношение на всички законово определени правомощия на Инспектората.

В тази насока принципът за непрекъсваемост на мандата на органа, който има значение за гарантиране независимостта на съдиите по смисъла на чл.19 ДЕС, следва да се приеме, че е въплътен и в нормата на чл.5 ал.3 от Статута на Съда на ЕС, а именно, че „съдията продължава да изпълнява функциите си до встъпването в длъжност на неговия приемник“. В тази насока настоящият състав на ВАС приема, че решението на СЕС по посочените по- горе съединени дела от 30.04.2025г следва да се прилага от националните съдилища в контекста на фактите, установени от СЕС и националния съд, направил запитването и в контестта на правомощията на членовете на Инспектората към ВСС да изпълняват функции, които са изрично посочени в решението на СЕС и потенциално биха могли да засегнат независимостта на съдиите - проверки на дейността на магистратите при изпълнение на техните функции, на проверки за почтеност и липса на конфликт на интереси при магистратите, както и правомощието им да предлагат на друг орган на съдебната система образуването на дисциплинарно производство, с оглед на налагането на дисциплинарни наказания на магистратите.

Все в тази връзка следва да се отбележи, че членовете на съответните колегии на ВСС имат множество други нормативно установени функции, посочени в чл.30 ал.2 и ал.5 от ЗСВ. Тези функции, свързани с обезпечаването на кадровото, материално - техническото и организационно ръководство на съдебната власт следва да се преценяват през призмата на установената от СЕС практика, касаеща засягането на независимостта на съдиите през призмата на чл.19 ал.2 ДЕС. Следва да се прави разлика между изтичане на мандат на членове на колективен орган и функционално съществуване на органа, като част от конституционноустановените органи на държавна власт в страната. Ясно е установено, че принципът за разделение на властите, установен с Конституцията на България и по същество основен постулат в демократичното общество, не би могъл да съществува, ако поради изтичане на мандатите на отделните членове на колективен орган от държавната власт се приеме, че органът не притежава компетентност да приема решения в рамките на възложените му правомощия. Приемането за установено, че продължаващото изпълнение на мандата на отделните членове на ВСС /в който понастоящем все пак един от членовете на професионалната квота има действащ мандат/ би довело до невъзможност за функциониране на този орган на държавна власт и би рефлектирало върху съществуването на независима съдебна власт в страната. Този резултат обективно ще има по- силен ефект върху установената в полза на магистратите съдийска независимост, отколкото подходът на настоящия състав на съда досежно преценката дали упражняването на власт от съответната колегия на ВСС, имплементирано в постановено решение за прекратяване на конкурсна процедура поради неявяване без уважителни причини на участник в същата, засяга неговата съдийска независимост до степента, която е посочена в Решение по съединени дела С-313/23, С- 316/23 и С-332/23 на СЕС от 30.04.2025г. За разлика от Инспектората на ВСС, който конституционноустановен орган се формира изцяло от избор на членове от страна на Народното събрание на РБългария, спрямо ВСС е налице законова регламентация на ограниченията, които се налагат на този конституционен орган в условията на изтекъл мандат на членовете на този орган - чл.33 ал.4 и чл.175 ал.1 от ЗСВ /в редакцията към 21.01.2025г. - ДВ бр. 6/2025г./. Следва да се има предвид и нормата на чл.173 ал.15 от ЗСВ, която налага времеви ограничения пред определянето на временноизпълняващи функциите на ръководител на върховните съдилища и главния прокурор, като част от ограничаването на функциите на колективния орган на управление на съдебната власт, чийто членове изпълняват задълженията си в условията на изтекъл мандат.

Гаранции за независимостта на изборните членове на ВСС се съдържат в разпоредбите на чл.17 и чл.18 от ЗСВ, респективно в установените там несъвместимости за заемане на длъжността. Високите професионални и морални качества на членовете на ВСС са предпоставка за заемане на длъжността и при липсата на решение за предсрочно освобождаване от длъжност по реда на чл.27 от ЗСВ следва да гарантират именно невъзможността спрямо членовете на ВСС да се упражнява неправомерно влияние при упражняването на функциите им.

Всъщност националната съдебна юрисдикция следва, при преценка законосъобразността на оспорения административен акт, да съобрази всички тези факти в рамките на производството, като изказвания на отделните членове на колективния орган, както по време на обсъждането на съответното решение, така и при други техни изяви, които по същество биха могли да ограничат съдийската независимост, предхождани или последвани от думи на политически представители, които участвайки по силата на Конституцията на България в конституирането на колективния орган, са направили изказвания, които по същество засягат съдийската независимост или други обективни факти, установени с доказателства в рамките на самото административно или съдебно производство, които установяват наличието на неправомерен натиск върху членовете на колективния орган да приемат едно или друго решение, свързано с упражняваните от него функции. При липсата на подобен вид установявания, не би могло да се презюмира, че при упражняването на правомощията си по чл.30 ал.2 и ал.5 ЗСВ членовете на ВСС с изтекъл мандат априори засягат съдийската независимост в контекстта на изградената практика на СЕС по тълкуването на чл.19 ал.2 ДЕС вр. чл.47 ХОПЕС.

Ето защо и искането за отправяне на преюдициално запитване следва да бъде оставено без уважение.

Неоснователни са и доводите на жалбоподателя за допуснати от органа съществени процесуални нарушения в процедурата по издаване на оспорения акт, водещи до неговата незаконосъобразност, по смисъла на чл. 146 т.3 от АПК. Твърдението му, че не е редовно „поканен за събеседване, на основание чл. 58, ал. 2 от Наредба № 1 от 09.02.2017 г., противоречи на съдържащите се в административната преписка доказателства и на установените при тяхната преценка и анализ фактически обстоятелства. Обратно на оплакването, видно от писмо Изх. № ВСС-15282/2024/19.03.2025 г. от председателя на Комисията по атестирането и конкурсите /КАК/ към СК на ВСС до К., жалбоподателят е поканен за събеседване, насрочено за 13.05.2025 г., като писмото е получено от К. на 20.03.2025 г., видно от отбелязването върху него, поради което срокът по чл. 58, ал. 2 от Наредба № 1/09.02.2017г. не е пропуснат. Изискуемите най-малко 14 дни от поканата до събеседването са свързани с въведения 7-дневен срок по чл. 50 от Наредбата, предвиден за представяне на становища за нравствените и професионалните качества на кандидата, както и на въпроси, които да му бъдат поставяни на събеседването или на изслушване от общото събрание на съдиите от съответния съд. За следващите заседания, за които е отлагано събеседването кандидатите са уведомявани за новата дата, като при отлагането не е приложима нормата на чл. 58, ал. 2 във връзка с чл. 50 от Наредбата, тъй като не се представят нови становища и не се провежда ново изслушване от общото събрание. По тези съображения съдът приема, че жалбоподателят е редовно уведомен и не е лишен от възможността за надлежно упражняване на правото му на участие в процедурата. Доказателство за това е фактът, че молбите за отлагане на насрочените впоследствие събеседвания са своевременно депозирани пред органа преди определените за тях дати.

Неоснователно е и твърдението на К. за неправилно прекратяване на участието му в процедурата за избор с оспореното решение поради липса на законово основание за това.

Нормативната регламентация относно провеждане на конкурс за повишаване в длъжност и за преместване на съдия, прокурор и следовател в органите на съдебната власт, както и за избор на административни ръководители на органите на съдебната власт се съдържа в глава Девета на ЗСВ, съответно чл. 188 - чл. 194г от ЗСВ и в приетата в изпълнение на законовата делегация по чл. 194г от ЗСВ Наредба № 1/09.02.2017г. за конкурсите за магистрати и за избор на административни ръководители в органите на съдебната власт, в глава IV на която е регламентиран редът за избор на административни ръководители на органите на съдебната власт по чл. 167, ал. 1, т. 2 - т. 4 от ЗСВ.

Като основание за прекратяване на процедурата по отношение на жалбоподателя, органът е визирал нормата на чл. 58, ал. 6 от Наредба № 1/09.02.2017г., оправомощаваща го при неявяване на кандидат по неуважителни причини да прекрати процедурата за избор по отношение на него /неявилия се кандидат/. В границите на предоставената й оперативна самостоятелност и с цел законосъобразно провеждане на процедурата, СК на ВСС е обсъдила изложените в молбите на К. съображения за отлагане на събеседванията и преценила относимите към тях обстоятелства, и е обосновала прецизно и ясно извода си защо приема причините за неявяване на кандидата за неуважителни. Актът е мотивиран, съгласно изискванията на чл. 34, ал. 3 от ЗСВ като мотивите се съдържат в изказванията и становищата на членовете на СК на ВСС. В този смисъл, решението на органа е резултат от самостоятелна и прецизна преценка на предпоставките за приложение на чл. 58, ал. 6 от Наредба № 1. Решението е взето с 9 гласа „за“ и един глас „против“ и обективира безусловно и ясно вътрешно убеждение на членовете на колективния орган при постановяването му. Гаранция за неговата законосъобразност е проведеното обсъждане и приемането му след гласуване с постигнат резултат – мнозинство от 9 гласа „за“ прекратяване на процедурата по отношение на жалбоподателя.

Преценката на органа за неуважителни причини за неколкократното неявяване на кандидата К. за изслушване е правилна и съдът я споделя изцяло. Според правната доктрина и съдебната практика, уважителни причини са свързаните с възникването на непреодолимо препятствие, което е обективно и независещо от волята на човека, за наличието на каквото няма данни по делото. Няма и твърдения за такова в няколкото депозирани от К. молби за отлагане на определените му дати за събеседване. Поради това и възражението на жалбоподателя, че прекратяването на процедурата по избор на посоченото основание е незаконосъобразно, е неоснователно.

Предвид изложеното, оспореното решение на СК на ВСС, като издадено от легитимен и компетентен орган, в границите на неговата материална компетентност, в изискуемата форма, при липса на съществени нарушения на административнопроизводствените правила и при съобразяване нормите на приложимия закон и неговата цел, е правилно и законосъобразно. Жалбата като неоснователна следва да бъде отхвърлена.

При този изход на делото, жалбоподателят следва да заплати на ответника понесените от него разноски по делото в размер на 50лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение.

Мотивиран от изложеното, състав на шесто отделение на ВАС