Решение № 12418 от 23.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 9212/2009 г.

Решение № 12418 от 23.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 9212/2009 г., VII о., докладчик председателят Ваня Анчева Производство по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. с чл. 46, ал. 1 от Закона за чужденците в Република България (ЗЧРБ). Образувано е по повод на постъпила касационна жалба от Камбис Фатахи (Хамид Фатохи) срещу Решение № 21 от 19.03.2009 г. по адм. д. № 4197/2008 г. на Административен съд - София град (АССГ). По подробно изложени в касационната жалба доводи се поддържат оплаквания за неправилност на решението като постановено в противоречие с материалния закон и при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила - касационни основания по смисъла на 209, т. 3, предл. първо и второ от АПК. Моли се решението да бъде отменено, като бъде отменена и оспорената заповед. Ответникът - директорът на Главна дирекция "Гранична полиция" (ГД "ГП") - МВР, чрез процесуалния си представител юрк. Фичерова, застъпва становище за неоснователност на касационната жалба. Участвуващият по делото представител на Върховната административна прокуратура поддържа, че касационните оплаквания за неправилност на решението поради допуснати нарушения на материалния и процесуален закон са неоснователни. Върховният административен съд, като обсъди данните по делото и доводите на страните намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в 14-дневния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, с оглед на заявените касационни оплаквания, жалбата е неоснователна. С Решение № 21 от 19.03.2009 г. по адм. д. № 4197/2008 г. АССГ е отхвърлил жалбата на Хамид Фатохи, гражданин на Иран, срещу Заповед № ОЧ-862/1.05.2008 г. на директора на ГД "ГП" за налагане на принудителна административна мярка (ПАМ) "Принудително отвеждане до границата на Република България". В мотивите на обжалвания съдебен акт е прието, че при обективиране на юридическите факти, визирани в хипотезата на чл. 41, т. 1 от ЗЧРБ, административният е длъжен да наложи предвидената по закона мярка за административна принуда. Направени са изводи, че към датата на налагане на ограничителната мярка, предвид безспорното обстоятелство, че на 30.04.2008 г. лицето е преминало незаконно държавната граница, са били налице предпоставките за постановяване на оспорената заповед. Развити са съображения, че разпоредбата на чл. 41, т. 1 от ЗЧРБ е императивна, като правните изводи за материалната законосъобразност на административния акт са изградени на базата на данните от приложената административна преписка. Така постановеното решение е правилно. От доказателствата, съдържащи се към представената преписка: предложение на налагане на ПАМ с рег. № 7199/1.05.2008 г. на началник РГС, Елхово; докладна записка от 1.05.2008 г. на инспектор при ГОДГ-ОЗ относно задържане на лица; докладна записка рег. № 5063/1.05.2008 г. на началник ГПУ - Свиленград; заповед за задържане на лице по чл. 63, ал. 1, т. 1 от ЗМВР с рег. № 369/30.04.2008 г., безспорно е установено, че на 30.04.2009 г. около 20.10 ч. на 900 м. северно от 303 гранична пирамида, ГПН от ГПУ - Свиленград е задържал 3 лица от Ирански произход, без документи за самоличност, пресекли линията на държавната граница. Съгласно заявените персонализиращи данни, един от тях е бил касаторът Хамид Фатохи. Съгласно чл. 41, т. 1 от ЗЧРБ принудително отвеждане до границата на Република България се налага, когато чужденецът не може да удостовери влизането си в страната по законоустановения ред (т. 1); чужденецът не напусне страната до изтичане на разрешения му срок или в сроковете по чл. 39б (т. 2); се установи, че чужденецът е влязъл и пребивава в страната с неистински или с преправен документ за задгранично пътуване или със заместващ го документ (т. 3). Нормата е императивна и при установяване на юридически факти, попадащи в състава на някоя от изброените хипотези, органът в условията на обвързана компетентност задължително прилага ПАМ с цел да се преустанови извършваното правонарушение. В конкретния случай, при постановяване на заповедта за налагане на ограничителна мярка административният орган е изложил фактическите предпоставки за направената преценка, цитирал е и правното основание за упражняване на властническата си компетентност. Касаторът не е представил доказателства, че влизането му в Република България е станало по законоустановения ред, а това означава, че предвидената предпоставка по чл. 41, т. 1 от ЗЧРБ е налице и произнасянето на директора на ГД "ГП" е законосъобразно. Чужденецът не може да установи спазването на пропускателния режим за влизане на територията на страната, не е ангажирал и надлежни писмени доказателства, установяващи твърдението му, че е родител на две деца - български граждани. Освен, че в актовете им за раждане като баща е посочено лице с други лични данни, подобно обстоятелство не би могло да санира извършеното административно нарушение. Противно на доводите в касационната жалба, със заповедта не се нарушава правото на свобода и сигурност, прогласено в чл. 5 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи. Подобно нарушение на чл. 5, т. 1, (f) от Конвенцията би било относимо към законосъобразността на заповед № ОЧ-1028/30.05.2008 г. за настаняване в специален дом за временно настаняване на чужденци към дирекция "Миграция" - ГДП - НСП, която не предмет на оспореното решение. Неоснователно е и позоваването на изискванията на Директива 2008/115 (ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2008 г. относно общите стандарти и процедури, приложими в държавите членки, за връщане на незаконно пребиваващи граждани на трети страни (ОВ, L 348/98 от 24 декември 2008 г.), които са транспонирани във вътрешното ни законодателство с ДР на § 1 от ЗИДЗЧРБ (ДВ, бр. 36/2009 г.). Към датата на постановяване на заповедта, предмет на първоинстанционното производство (1.05.2008 г.), директивата не е била приета, поради което и не следва да се прилага при преценка на нейната законосъобразност. Изложените в касационната жалба и поддържани в съдебно заседание съображения за незаконосъобразност на индивидуалния административен акт, поради наличие на висящо производство за предоставянето на закрила по реда на Закона за убежището и бежанците, преповтарят вече заявени и обсъдени от решаващата инстанция оплаквания. Същите са анализирани в мотивите на оспореното решение и в този аспект преценката на АССГ за неоснователността им, в т. ч. извършеното позоваване на разпоредбата на чл. 67 от с. з., изцяло се споделя от настоящия състав. Като е отхвърлил жалбата на Хамид Фатохи - гражданин на Иран, срещу акта за налагане на ПАМ, АССГ е приложил правилно материалния закон, изводите му са обосновани и се подкрепят от ангажирания доказателствен материал. При липсата на релевираните с касационната жалба основания за отмяна, атакуваното първоинстанционно решение следва да бъде потвърдено. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение