Определение № 11634 от 30.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 10053/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 - чл. 236 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба на Т. Д. И. и Д. И. Д., подадена чрез упълномощен адвокат К. Маринова, против разпореждане № 7637 от 23.07.2024 г., постановено от Административният съд – Варна, по адм.д. № 545/2024 г. Частният жалбоподател релевира като отменително основание неправилност на обжалваното разпореждане и изразява несъгласие със становището на първоинстанционния съд, че искането за присъждане на разноски и представянето на доказателства за реалното им заплащане е следвало да бъдат извършени преди постановяване на определение № 5497 от 29.05.2024 г. по посоченото дело. Счита, че квалификацията на производството като такова по чл. 197 АПК е направена от съда едва с определението, чието допълване е поискал и преценката дали делото ще бъде разгледано в открито съдебно заседание не следва да се вменява в тежест на жалбоподателя. Поддържа, че в производствата, които приключват със съдебен акт по същество, без разглеждане на делото в открито съдебно заседание, страните следва да имат право да правят исканията си за присъждане на направените разноски, с оглед установения в чл. 80 ГПК, приложим на основание чл. 144 АПК срок. Претендира отмяна на обжалваното разпореждане и моли Върховния административен съд да допълни определение № 5497 от 29.05.2024 г. по адм.д. № 545/2024 г. по описа на Административен съд – Варна, в частта за разноските, като присъди направените в първоинстанционното производство разноски в размер на 1000 лева, представляващи заплатен адвокатски хонорар. Ответникът – кметът на Община Варна оспорва частната жалба чрез упълномощен юрисконсулт Л. Гоцева, която с писмено възражение, представено по реда на чл. 232 АПК, пледира за отхвърлянето ѝ. Алтернативно моли исканото възнаграждение да бъде редуцирано под минимално предвидения размер, тъй като делото не се отличава с фактическа и правна сложност. Като прецени данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира частната жалба за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА - подадена от надлежна страна в преклузивния 7 - дневен срок, визиран в нормата на чл. 230 АПК. Разгледана по същество частната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С обжалваното разпореждане № 7637 от 23.07.2024 г. е оставена без уважение молба с вх. № 8772 от 18.06.2024 г. от Т. Д. И. и Д. И. Д., чрез адвокат К. Маринова, с искане за допълване на постановеното определение № 5497 от 29.05.2024г. по адм. д. 545/2024 г. по описа на Административен съд - Варна, в частта на разноските. За да достигне до този резултат решаващият състав на съда е приел, че с определението, чието допълване е поискано, производството по делото е приключило с окончателен съдебен акт. В мотивите на оспореното разпореждане е отразено, че производството по делото се е развило по реда на чл.197 и сл. АПК, и по силата на чл. 199 АПК на съда не е дадена възможност да прецени дали да внесе за разглеждане в открито съдебно заседание сезиращата жалба. Съдът е констатирал, че в жалбата, поставила началото на производството по делото, не се съдържа искане за присъждане на разноски, като такова искане не е било направено и в допълнително представените във връзка с разпореждания на съда молби от пълномощника на двете жалбоподателки. Посочено е, че при липса на своевременно направено искане за произнасяне по разноските /конкретно в случая с жалбата или с молби с.д. 4876/04.04.2024 г. и с.д. 6051/24.04.2024 г./, съдът няма задължение да се произнася по тях служебно. По тези съображения първостепенният съд е счел, че не са налице предпоставките на чл. 248 ГПК за допълване на окончателното определение № 5497 от 29.05.2024 г., в частта за разноските, тъй като се е произнесъл в обема на заявеното с жалбата оспорване. Според настоящия съдебен състав оспореното разпореждане е валидно, допустимо и правилно. При постановяването му са осъществени нарушения на императивни правни норми, съставляващи основания за неговата отмяна. Това е така, защото първоинстанционният съд точно е констатирал, че с жалбата на Т. Д. И. и Д. И. Д., по която е образувано производство по реда на чл.197 и сл. АПК във връзка с чл. 294 и сл. АПК, не е било направено искане за присъждане на разноски. В последващите молби на жалбоподателките, депозирани чрез процесуалния представител адвокат Я. Стойчев, също не се съдържа претенция за възлагане в тежест на ответника на направените по делото разноски, а единствено са представени адвокатско пълномощно /с молба с.д. 4876/04.04.2024 г. на л. 17 от първоинстанционното дело/ и документ за заплатена държавна такса по сметката на Община Варна за извършване на административна услуга /с молба с.д. 6051/24.04.2024 г. на л. 30 от първоинстанционното дело/. По същество искането по чл. 143, ал. 1 АПК е направено едва с молбата по чл. 248 ГПК във връзка с чл. 144 АПК, към която за първи път са приложени списък на разноските и договор за правна помощ и съдействие, в който не е указан начинът на плащане на дължимото възнаграждение. Поради това решаващият състав на Административен съд – Варна законосъобразно е преценил, че искането за изменение на постановеното определение следва да се остави без уважение като неоснователно. За основателността му страната следва да го е направила своевременно и с него да е представила доказателства за реалното извършване на разходите за адвокатско възнаграждение. В случая, доколкото производството по реда на чл. 197 и сл. АПК се разглежда в закрито заседание, претенцията за разноски следва да бъде формулирана заедно със сезиращата жалба или с последващите молби, но преди произнасянето на съда. След като това не е сторено, въпреки че с молба с.д. 4876/04.04.2024 г. е приложено пълномощно, при липса на своевременно искане по чл. 143, ал. 1 АПК, съдът е обосновал верен извод за неоснователност на молбата по чл. 248 ГПК във връзка с чл. 144 АПК. Не намират правна опора доводите на жалбоподателя, че след като квалификацията на производството като такова по чл. 197 и сл. АПК е направена от съда едва с постановеното определение № 5497 от 29.05.2024 г., то в тежест на страната е било да прецени дали делото ще бъде разгледано в открито съдебно заседание. Жалбоподателите /както впрочем и всяка от страните по делото/ са длъжни да проявяват нужната процесуална активност, за да ангажират защитата си, по начин, по който да всички искания да са направени своевременно. Вярно е, че правната квалификация на оспорването и процесуалния ред за разглеждането му са задължение на съда, но това не означава, че всяко дело следва да бъде внасяно в отрито съдебно заседание, за да може страната да съобрази правилото на чл. 80 ГПК. Така например, в правомощията на съда е при всяко положение на делото с определение да остави без разглеждане подадената жалба и да прекрати производството по делото, при наличие на някое от основанията, посочени в чл. 159 АПК, като в този случай производството също не се разглежда в открито заседание. Според правилото на чл. 81 ГПК, приложим субсидирано съгласно чл. 144 АПК, във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски. Те обаче следва да бъдат своевременно поискани и надлежно доказани, какъвто не е настоящия случай. По изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че обжалваното определение не страда от инвокираните с частната жалба пороци - отменителни основания. Водим от горното и на основание на чл. 236 във връзка с чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,