Определение № 792 от 24.06.2013 г. на ВКС по гр. д. № 3289/2013 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Ю. Я. М. срещу решение № 522 от 28.11.2012г по гр.дело № 795/2012г. на Плевенски окръжен съд, с което в производство по иск на основание чл. 45 от ЗЗД за присъждане на обезщетение за причинени имуществени вреди от незаконно уволнение, е потвърдено решение от 25.07.2012г по гр.д. № 544/2011г на Районен съд [населено място] за неговото отхвърляне изцяло ,като неоснователен. В приложеното съм жалбата изложение на основанията за допускане на касационно обжалване се излагат оплакванията, че в процеса на прилагане на правните норми съдът е достигнал до погрешен извод ,че при отмененото по съдебен ред уволнение на ищцата на основание чл. 328 ал.1 т.2 КТ, като Директор на ОУ В. Л. [населено място] ответникът не е действал при умишлено нарушение на закона и Наредба №3/2008г на МОН Директорът отговаря за прилагане на Кодекса на труда ,длъжен е да познава и прилага законовите разпоредби в системата на Просветата, от което е следвало да се направи извод за противоправност, недобросъвестно действие, на лична основа ,в резултат на което ищцата е претърпяла имуществена вреда ,като е останала без работа .Правен въпрос не е формулиран, съображенията по основанията на чл. 280 ал.1 се изразяват в довода ,че въззивният съд е решил делото в противоречие с практиката на ВКС ,което е от значение за точното прилагане на закона. Цитирано е ППВС №4/1975г, както и решения от практиката на ВС на РБ, които не са приложени, липсва и коментар на цитираната практика във връзка с противоречиво решаван въпрос. След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване. Без да бъде изведен конкретен правен въпрос, изложението неправилно отъждествява касационните оплаквания по смисъла на чл. 281 т.3 от ГПК с формулирането на въпрос по прилагането на чл. 45 ЗЗД като материално-правно основание на иска. Така основание по допускане на жалбата до разглеждане не се аргументира и не е налице. При действащия съдопроизводствен ред, допускането на касационното обжалване е обвързано с поставянето от касатора на правен въпрос, имащ значение за изхода на конкретното дело, включен е в предмета на спора и неговото разрешаване следва да е обусловило крайния резултат, както бе указано в т. 1 на ТР № 1 от 19. ІІ .2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г., ОСГТК. Непосочването на правния въпрос само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационното обжалване ,но за пълнота следва да се изтъкне ,че постановеното от Плевенски окръжен съд решение в случая се основава на безспорно установени и решаващо съобразени от съда обстоятелства, чието значение е преценено с оглед указанията в ППВС №4 от 20.10.1975г. Изследвани са елементите на фактическия състав по чл. 45 ЗЗД и е изтъкната липсата на противоправност в действията на ответника .Фактите са преценени ,за да се изключи възможността последният да е действал недобросъвестно, като е използвал служебно положение за постигане на лични или други цели, извън кръга на служебните, да му е било известно ,че не са налице основанието за уволнение, но въпреки това да е издал заповед в този смисъл. Ето защо касационно разглеждане на жалбата не следва да се допуска. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.