Решение № 91 от 11.07.2011 г. на ВКС по т. д. № 810/2010 г.
ВКСI търговско отделение11.07.2011 г.докладчик т Любка Илиева
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 5 от 22.03.2010 г. /погрешно посочена като 2001 г./ по т. д. № 3199/2009 г. на Софийския апелативен съд, ТО, 6 състав, с което е потвърдено решение № 559 от 14.10.2009 г. по т. д. № 96/2006 г. на Софийския окръжен съд, ТО, 3 състав.
Мотиви
Решение № 91 от 11.07.2011 г. на ВКС по т. д. № 810/2010 г., I т. о., ТК, докладчик председателят Любка Илиева Производството по делото е образувано по чл. 290 ГПК. Подадена е касационна жалба от Национална агенция за приходите /НАП/ срещу решение № 5 от 22.03.2010 г. /погрешно посочена като 2001 г./ по т. д. № 3199/2009 г. на Софийския апелативен съд, ТО, 6 състав, с което е потвърдено решение № 559 от 14.10.2009 г. по т. д. № 96/2006 г. на Софийския окръжен съд, ТО, 3 състав, с което на основание чл. 744, ал. 1, т. 2 ТЗ е отказано възобновяване на производството по несъстоятелност на [фирма], [населено място], по молба на Агенция за държавни вземания от 12.10.2009 г., подадена по пощата с пощенско клеймо от 08.10.2009 г. Въззивният съд е възприел изводите на първоинстанционния съд, че не са налице предпоставките за възобновяване на производството по несъстоятелност, защото конкретизираното в молбата имущество на длъжника/предмет на уважен в негова полза с Решение № 382 от 13.05.2008 г. по гр. д. № 1500/2006 г. на ВКС, IV/III/ Г. О. ревандикационен иск за винарска изба, находяща се в [населено място], Плевенска област, кв. V-а, парцел 374 по плана на селото, състоящо се от 13200 кв. м, винарска изба със застроена площ от 928 кв. м, машинно едноетажно отделение, кантар, двуетажна приземна сграда / не е нито новооткрито, нито е било неизвестно към момента на прекратяване на производството по несъстоятелността. Касаторът твърди, че обжалваното решение е неправилно, постановено в противоречие на чл. 744, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 632, ал. 2 и ал. 4 ТЗ, защото изискването имуществото да бъде "новооткрито" е относимо само при възобновяване на производство по несъстоятелност, прекратено при хипотезата на чл. 735, ал. 1 ТЗ, а не и при прекратено производството на основание чл. 632, ал. 4 ТЗ. При прекратяване на производството по несъстоятелността на основание чл. 632, ал. 4 ТЗ, съдът не изследва наличното имущество на длъжника, защото дори и да установи такова, при липса на искане за възобновяване, съдът не може да възобнови производството, а може единствено да го прекрати. Навежда доводи, че дори НАП да е поискала с оглед новооткритото имущество възобновяване на спряното производство по чл. 632, ал. 1 ГПК, евентуалната й молбата по чл. 632, ал. 2 ТЗ би била недопустима, поради изтичане на едногодишния срок от вписване на решението по чл. 632, ал. 1 ТЗ за спиране на производството по несъстоятелност към момента на постановяване на решението на ВКС, с което е уважен искът с правно основание чл. 108 ЗС в полза на [фирма]. С определение № 199 от 24.03.2011 г. на основание чл. 288 във вр. с чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК обжалваното въззивно решение е допуснато до касационен контрол за разрешаване на правния въпрос за предпоставките за възобновяване на производството по несъстоятелността по реда на чл. 744, ал. 1, т. 2 ТЗ, когато производството по несъстоятелността е прекратено на основание чл. 632, ал. 4, поради изтичане на срока по чл. 632, ал. 2 ТЗ. Касационната жалба е неоснователна. От систематичното тълкуване на чл. 744, ал. 1, т. 2 във вр. с т. 1 и във вр. с чл. 746 ТЗ може да се направи изводът, че този текст е свързан с уреждане условията за възобновяване на производството по несъстоятелност, прекратено на основание чл. 735, ал. 1, т. 2 ТЗ, поради изчерпване масата на несъстоятелността. Но от буквалното тълкуване на чл. 744, ал. 1, т. 2 ТЗ може да се направи изводът, че е приложим и за прекратеното производство на основание чл. 632, ал. 4 ТЗ. В чл. 744, ал. 1, т. 2 ТЗ като предпоставки за възобновяване на производството са посочени откриване на имущество, което не е било известно при прекратяване на производството, без да е конкретизирано на какво основание е прекратено производството. Противно на правна и всякаква логика би било при откриване на ново имущество, законът да допуска възобновяване на прекратено производство по несъстоятелност, развило се във всичките си фази, включително и тази за осребряване на имуществото, а да откаже такова, когато производството е прекратено при изначална липса на имущество даже и за покриване началните разноски. Още повече, че такова имущество може да се открие, какъвто е и настоящият казус, след изтичане на едногодишния преклузивен срок по чл. 632, ал. 2 ТЗ/ в случая изтича на 27.10.2007 г., а решението на ВКС по иска за собственост е от 13.05.2008 г./, поради което молбата на кредитора по чл. 632, ал. 4 ТЗ на практика би била безсмислена. В тази хипотеза кредиторът НАП не би могъл да иска възобновяване на производството по чл. 632, ал. 2 ТЗ, защото преклузивният едногодишен срок е изтекъл, а въпреки наличие на имущество, съдът не може служебно да възобнови производството. Без направено искане за възобновяване на производството по несъстоятелността и то направено в срока по чл. 632, ал. 2 ТЗ, съдът по несъстоятелността може само да прекрати производството на основание чл. 632, ал. 4 ТЗ. Това налага прилагането на нормата на чл. 744, ал. 1, т. 2 ТЗ и към прекратеното производство по несъстоятелност на основание чл. 632, ал. 4 ТЗ, още повече, че при посочване на условията за възобновяване в чл. 744, ал. 1, т. 2 ТЗ никъде не е указано основанието, на което е било прекратено производството по несъстоятелността. Приложимостта на нормата на чл. 744, ал. 1, т. 2 ТЗ и към прекратено производство по чл. 632, ал. 4 ТЗ се извежда от буквалното й тълкуване, поради което и предпоставките за възобновяване на прекратеното на това основание производство по несъстоятелност следва също да се тълкуват буквално. Предпоставките за възобновяване на производството по чл. 744, ал. 1, т. 2 са две, дадени в кумулативна връзка - имуществото да е новооткрито и то да не е било известно към момента на прекратяване на производството. Приложими към производството по несъстоятелността, прекратено на основание чл. 632, ал. 4 ТЗ, това означава имуществото да е новооткрито и то да не е било известно към момента на влизане в сила на прекратителното решение по чл. 632, ал. 4 ТЗ. Без значение е моментът на изтичане на преклузивният срок по чл. 632, ал. 2 ТЗ, защото той е относим само към преклудиране правото на длъжника и кредитора да искат възобновяване на производството на основание чл. 632, ал. 4 ТЗ, но не и към правото да се иска възобновяване на производството по чл. 744, ал. 1, т. 2 ТЗ. На поставените от касатора въпроси следва да се отговори, че прекратеното производство по несъстоятелността на основание чл. 632, ал. 4 ТЗ, може да се възобнови на основание чл. 744, ал. 1, т. 2 ТЗ, когато се открие имущество, което не е било известно към момента на влизане н сила на решението за прекратяване на производството по несъстоятелността на основание чл. 632, ал. 4 ТЗ. С решение № 89 от 03.02.2009 г. по гр. д. № 96/2006 г. на Софийския окръжен съд на основание чл. 632, ал. 4 ТЗ е прекратено производството по делото. Това решение, като необжалвано, с оглед датата на вписването му в търговския регистър - 12.02.2009 г. е влязло в сила на 20.02.2009 г. Решение № 382 от 13.05.2008 г. по гр. д. № 1500/2006 г. на ВКС, IV Г. О., с което е уважен искът с правно основание чл. 108 ЗС в полза на [фирма], е постановено преди постановяването на решението по чл. 632, ал. 4 ГПК, поради което правилно Софийският апелативен съд е възприел изводите на окръжния съд, че имуществото, установено с уважения иск за собственост в полза на несъстоятелния длъжник не е нито неизвестно, нито новооткрито. Неправилно Софийският окръжен съд е приел, че имуществото е било посочено още с молбата на А. С. за възобновяване на производството. Тази молба е получена в съда на 10.10.2007 г., а решението на ВКС, удостоверяващо правото на собственост, на което се позовава касаторът НАП, е от 13.05.2008 г. Съдът не е обсъдил дали имотът, предмет на сочените решения от молителя С., и този, заявен от НАП чрез решението на ВКС е един и същи, за да приеме, че имотът е бил известен даже преди постановяване на решението на ВКС, на което се позовава касаторът НАП. Но тъй като това решение е постановено дори преди решението за прекратяване на производството по несъстоятелността, очевидно е, че имуществото не е нововъзникнало и е било известно към този момент. С оглед изхода по делото в полза на ответника разноски не следва да се присъждат, тъй като не са поискани. Водим от горното състав на първо търговско отделение на Върховния касационен съд