Определение № 370 от 05.02.2025 г. на ВКС по т. д. № 1334/2023 г.

Производството е по чл. 248 ГПК. Постъпила е молба от „Уникредит Булбанк“ АД, [населено място] за допълване на постановеното по настоящото дело определение № 2842 от 31.10.2024 г. в частта за разноските, като на дружеството се присъдят направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 3840 лв. Молителят поддържа, че с оглед резултата по делото касаторът следва да бъде осъден да му заплати разноските за адвокатско възнаграждение за производството пред касационната инстанция, за извършването на които представя писмени доказателства с молбата по чл. 248 ГПК. Ответникът по молбата касаторът „Дега газ“ ЕООД, [населено място] изразява становище, че искането по чл. 248 ГПК е просрочено и неоснователно. Мотивира разбиране, че доказателствата за извършените от молителя разноски е следвало да бъдат представени с отговора на касационната жалба. Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като прецени доводите на страните и данните по делото, прие следното: Молбата за допълване на определението по чл. 288 ГПК изхожда от надлежна страна и е подадена в преклузивния срок по чл. 248, ал. 1 ГПК /молбата е постъпила на 2.12.2024 г. – първия присъствен ден след изтичане на едномесечния срок на 30.11.2024 г. /чл. 60, ал. 3 ГПК//, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, молбата е неоснователна. Крайният срок, до който могат да бъдат правени искания за присъждането на заплатените от страната разноски и да бъдат представени доказателства за извършването им, е приключването на устните състезания пред съответната инстанция, респ. приключването на производството по чл. 288 ГПК пред ВКС /в хипотезите, когато не се допуска касационно обжалване/. В случая в депозирания в срока по чл. 287 ГПК отговор на касационна жалба ответникът „Уникредит Булбанк“ АД е направил искане за присъждане на разноски за производството пред ВКС. С отговора не са представени списък на разноските по чл. 80 ГПК и доказателства за извършването им, включително за уговорено и платено адвокатско възнаграждение за производството пред касационната инстанция. Такива доказателства не са представени и впоследствие до приключване на закритото съдебно заседание на 25.03.2024 г., когато е постановено определението по чл. 288 ГПК за недопускане на касационно обжалване, както и до обявяването му на 31.10.2024 г. Представените едва с молбата по чл. 248 ГПК доказателства не могат да се вземат предвид. По изложените съображения молбата по чл. 248 ГПК за допълване на определение № 2842 от 31.10.2024 г. в частта за разноските следва да бъде оставена без уважение. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение