Определение № 3093 от 17.06.2025 г. на ВКС по гр. д. № 2105/2025 г.

Производството е по чл. 274, ал.2, изр. 1 ГПК. Образувано е по частна жалба вх. № 12762 от 04.04.2025 г., подадена от С. Д. Г., чрез адв. Д. У. Н. А., против разпореждане № 1273/28.03.2025 г. по гр. дело № 1965/2024 г. на Окръжен съд-Пловдив, с което е върната касационна жалба, вх. № 8765/07.03.2025 г., подадена от адв. Д. У. Н. А., в качеството на пълномощник на С. Д. Г., против решение № 36/14.01.2025 г. по в. гр. дело № 1965/2024 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив, VІІІ-ми граждански състав. В частната жалба са развити съображения, че разпореждането е очевидно неправилно, постановено при съществени процесуални нарушения. Твърди се, че съдът е допуснал очевидна грешка, като е счел, че касационната жалба е просрочена, защото е депозирана на 07.03.2025 г. - след изтичане на законовия срок за обжалване. Адв. А. твърди, че е подал касационна жалба на 14.02.2025 г. чрез ССЕВ, след като му е връчен препис от въззивното решение чрез ЕПЕП на 23.01.2025 г., а на 07.03.2025 г. е депозирал пред съда молба за възстановяване на срока по реда на чл. 64 ГПК, към която сочи, че е приложил всички доказателства за основателността й, както и книжата, имащи отношение към молбата за възстановяване на срок. По тази молба обаче съдът не се е произнесъл преди да върне касационната жалба. Върховният касационен съд, тричленен състав на първо гр. отделение, като прецени оплакванията в частната жалба и данните по делото, намира следното: Жалбата е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против определение, което подлежи на обжалване, поради което съдът я преценява като допустима, съгласно чл. 274, ал.2, вр. ал.1, т.1 ГПК. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. Предмет на настоящото обжалване е разпореждане № 1273/28.03.2025 г. по гр. дело № 1965/2024 г. на Окръжен съд-Пловдив, с което е върната касационна жалба, вх. № 8765/07.03.2025 г., подадена от адв. Д. У. Н. А., в качеството на пълномощник на С. Д. Г., против решение № 36/14.01.2025 г. по в. гр. дело № 1965/2024 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив, VІІІ-ми граждански състав. Препис от въззивното решение е връчен на процесуалния представител на жалбоподателя чрез ЕПЕП на 23.01.2025 г., поради което постъпилата на 07.03.2025 г. чрез ССЕВ в ОС-Пловдив касационна жалба се явява подадена след законоустановения срок за обжалване на въззивното решение. За да постанови обжалваното разпореждане, Окръжен съд - Пловдив е приел, че подадената от адв. Д. У. Н. А., в качеството на пълномощник на С. Д. Г., касационна жалба, вх. № 8765/07.03.2025 г., против решение № 36/14.01.2025 г. по в.гр. дело № 1965/2024 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив е депозирана след изтичане на срока за обжалване на постановения съдебен акт, респективно същата се явява просрочена, защото обжалваното решение е връчено редовно на жалбоподателя чрез пълномощника – адв. А., на 23.01.2025 г., чрез ЕПЕП. Подадено е било заявление за достъп до съдебното дело с вх. № 32345/03.10.2024 г., в което изрично пълномощникът на жалбоподателя е заявил не само достъп до конкретното дело, но и получаване на призовки и съобщения по електронен път, като на същия е предоставен такъв. В тази хипотеза съдът е приел, че предвиденият в чл. 283 ГПК едномесечен срок за обжалване на постановения съдебен акт е изтекъл на 24.02.2025 г., а касационната жалба е депозирана в съда на 07.03.2025 г., т.е. след изтичане на законовия срок за обжалване, регламентиран в ГПК, поради което е върната. Видно е, че касационната жалба и изложението към нея са подписани от адв. Д. У. А. на 14.02.2025 г. с валиден КЕП, съгласно приложената разпечатка от ССЕВ за валидността на сертификата на електронния подпис на процесуалния представител на страната, но тази дата сочи единствено момента на подписване на касационната жалба от адв. А.. Датата на подписване обаче не удостоверява и не винаги съвпада с момента на изпращане на документите към електронната поща на съответния съд, тъй като полагането на електронен подпис не означава автоматично и изпращане на така подписаните документи на електронната поща на съда чрез ССЕВ. В настоящия случай, видно и от приложеното по преписката удостоверение за време на постъпване, касационната жалба /като част от прикачени към файла с молба за възстановяване на срок документи/, е постъпила в електронната поща на ОС-Пловдив на 07.03.2025 г. Дори от приложената от адв. А. разпечатка от профила му в Единния портал за електронно правосъдие на Р България е видно, че документите, в електронен пакет, са подписани на 14.02.2025 г. в 13:18 ч., но секцията „Удостоверение за време“, която сочи кога така подписаните документи са изпратени на съответния съд, е празна, което означава, че липсва финализиране на процеса – документите са били подписани, но не и изпратени на адресата – ОС-Пловдив. По аргумент чл. 62, ал.2 ГПК, преценката дали срока е спазен се извършва към момента на изпращане на документа, включително и в електронна форма. В случая касационната жалба и изложението към нея са подписани електронно на 14.02.2025 г., но не са изпратени, включително по електронната поща до изтичане на срока за обжалване – 24.02.2025 г., а едва на 07.03.2025 г. Затова съдът правилно е приел, че касационната жалба е подадена след установения в ГПК срок за обжалване и я е върнал. Предвид изложеното, обжалваното разпореждане е правилно и следва да бъде потвърдено. Потвърждаването на разпореждането за връщане на касационната жалба срещу въззивното решение, води до възникване на правен интерес за страната, пропуснала срока, да иска неговото възстановяване, поради което делото следва да бъде изпратено на ОС-Пловдив за произнасяне по подадената на 07.03.2025 г. чрез ССЕВ молба за възстановяване на срок по чл. 64 ГПК. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение