Определение № 13943 от 20.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 11789/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба на Н. А. Н. срещу Определение №23698 от 15.11.2024 г. по адм. дело №6657/2024 г. по описа на Административен съд София - град, с която е отхвърлено искането на Н. за предоставяне на правна помощ до приключване на делото на всички съдебни инстанции. Според частния жалбоподател оспореното определение е незаконосъобразно, тъй като за да има справедлив съдебен процес следва да му бъде назначен служебен защитник, който да прецени какви доказателства да изиска. Моли касационната инстанция да отмени определението и да му назначи служебен защитник. Частната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 230 от АПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна, по следните съображения: Производството по адм. дело №6657/2024 г. по описа на АССГ е образувано по жалба на Н. А. Н. против Решение № ЛДЖ-24-16/24.06.2024 г. на Инспектор при Инспектората към Висшия съдебен съвет/ВСС/. Депозирана е молба от 12.11.2024 г., с които частният жалбоподател е поискал да му бъде предоставена правна помощ на основание чл. чл. 21, т. 3 и чл. 23, ал. 3 и ал. 4 от Закона за правната помощ /ЗПП/. Към молбата Н. е приложил доказателства за материално и гражданско състояние, за здравословно състояние, трудова заетост и др. С Определение № 23698 от 15.11.2024 г. АССГ е оставил без уважение искането на Н. за допускане на правна помощ за процесуално представителство по адм. дело №6657/2024 г. на АССГ. Правилно е определението на първоинстанционния съд, с което е отхвърлено искането на Н. Н. за предоставяне на правна помощ за процесуално представителство в производството по адм. дело №6657/2024 г. на АССГ. В настоящия случай, за да отхвърли искането за правна помощ АССГ е анализирал разпоредбите на чл.23,ал.2, ал.3 и ал.4 от Закона за правната помощ, като е приел, че в случая, с оглед характера на производството по закон не се предвижда задължителна адвокатска защита. Не са налице и предпоставките за предоставяне на безплатна правна помощ по преценка на съда. Н. е представил изискуемите писмени доказателства по чл.23,ал.4 от ЗПП, които сочат на недостатъчност на средства за ангажиране на адвокатска защита. АССГ е приел, че независимо от тези писмени доказателства предоставянето на безплатна правна помощ по конкретното дело не е необходимо. Касационната инстанция споделя изложените мотиви на АССГ. Съгласно чл. 24, т. 1 и т. 2 от ЗПП, правна помощ не се предоставя, когато това не е оправдано от гледна точка на ползата, която тя би донесла на лицето, кандидатстващо за правна помощ, както и когато претенцията е очевидно неоснователна, необоснована или недопустима. Правилно административният съд е приел, че в случая предоставянето на правна помощ за процесуално представителство предвид характера на производството е неоправдано по смисъла на чл. 24, т. 1 от ЗПП, тъй като предметът на делото не разкрива фактическа и правна сложност. От друга страна, следва да се отчете, че съгласно чл. 168 от АПК, съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени в жалбата, а е длъжен въз основана представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, поради което процесуалните права на жалбоподателя са гарантирани. Настоящата инстанция намира за правилно обжалваното определение на АССГ. Съгласно чл. 23, ал. 2 от Закона за правната помощ правна помощ се предоставя на посочените лица, в това число и страни по административни дела, когато същите нямат средства за заплащане на адвокат, желаят да имат такъв и интересите на правосъдието налагат това, като преценката е предоставена на съда. В настоящия случай не е налице третата кумулативна предпоставка от хипотезата на визираната разпоредба, а именно – интересите на правосъдието не изискват предоставяне на правна помощ по чл. 21, т. 3 от ЗПП. При съобразяване с характера на съдебно административното производство като такова, за което по закон не се предвижда задължителна адвокатска защита и интересите на правосъдието не налагат предоставянето на процесуален представител, правилно съдът е отхвърлил като неоснователно искането. Съгласно чл. 23, ал. 1 от ЗПП системата за правна помощ по чл. 21, т. 3 обхваща случаите, при които по силата на закон задължително се предвижда адвокатска защита, резервен защитник или представителство. За съдебно административните производства по АПК не е уредена задължителна адвокатска защита, поради което приложима е разпоредбата на чл. 23, ал. 2 от ЗПП - при изразено желание от страната за предоставяне на правна помощ. В тази хипотеза съдът извършва преценка по искането, като изследва останалите елементи от фактическия състав на основанието, а именно – дали страната не разполага със средства за заплащане на адвокат и дали интересите на правосъдието изискват това. Съгласно чл. 23, ал. 3 от ЗПП преценката за наличие или липса на средства за заплащане на адвокатско възнаграждение се извършва въз основа на определени обстоятелства, които са идентични с тези, относими към освобождаването от държавна такса: 1. доходите на лицето или на неговото семейство; 2. имущественото състояние, удостоверено с декларация; 3. семейното положение; 4. здравословното състояние; 5. трудовата заетост; 6. възрастта; 7. други обстоятелства /чл. 23, ал. 3, т. 1-7 от ЗПП/. В АПК не е предвидена задължителна адвокатска защита, в това число и за производството по оспорване на решенията на Инспектор при ВСС, каквото е производството, в което настоящият частен жалбоподател желае да ползва правна помощ. Следователно предоставянето на правна помощ е оставено на преценката на съда, който следва да отчете всички обстоятелства в хипотезата на чл. 23, ал. 2, съответно ал. 3 от ЗПП. В случая, дори и да се приеме че жалбоподателят не разполага с достатъчно средства за заплащане на адвокатско възнаграждение, исканата от него правна помощ се явява неоправдана с оглед интересите на правосъдието. По изложените съображения, оспореното определение на АССГ, постановено по адм. дело № 6657/2024 г., с което е отхвърлено искането на Н. Н. за предоставяне на правна помощ за процесуално представителство по делото, е правилно и обосновано и като такова следва да се остави в сила. Върховният административен съд, Пето отделение на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо, във вр. с чл. 236 от АПК