Определение № 226 от 22.04.2026 г. на ВКС по н. д. № 369/2026 г.

Производството е с правно основание чл. 44 от НПК. Образувано е по спор за подсъдност между Окръжен – Стара Загора и Софийски градски съд по повод н. ч. д. № 2547/2026 г. по описа на последния съд. Върховният касационен съд, след запознаване с материалите по делото, установи следното: Пред Окръжен съд – Стара Загора е било оразувано ч.н. д. № 331/26г. по реда на чл. 32, ал. 1 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на актове за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции (ЗПИИАКОРНФС) въз основа на удостоверение, издадено в Кралство Нидерландия по решение за налагане на финансова санкция в размер на 180 евро на лицето Е. К., [дата на раждане], с място на раждане J..TI O.. B., RO, с последно известен адрес – [населено място], [улица]. В удостоверението по чл. 4 от Рамково решение № 2005/214/П. от 24 февруари 2005 г. на Съвета относно прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции е посочено, че обичайното местопребиваване на лицето е в [населено място], [улица]. С разпореждане от 31.03.26 г. съдията докладчик е изискал справка от Национална база данни "Население", касаеща засегнатото лице. Справката е показала, че за лицето отсъстват данни на територията на Република България. С разпореждане от 06.04.26г. с аргумент, че за лицето отсъстват данни в НБД „Население“, производството по ч. н. д. № 331/2026 г. на ОС - Стара Загора е било прекратено и делото е било изпратено по подсъдност на Софийски градски съд, като е приета хипотезата на чл.15, ал.5 от ЗППИАКОРНФС. При постъпване на производството в Софийски градски съд било образувано н. ч. д. № 2547/2026г., което с разпореждане от 16.04.26г. съдията докладчик е прекратил производството и е повдигнал спор за подсъдност пред ВКС. Приел е, че изпращането по подсъдност на делото на СГС е преждевременно, тъй като не са били положени процесуални усилия за призоваване на засегнатото лице от адреса в [населено място], посочен в удостоверението по чл. 4 от Рамково решение № 2005/214/П. като адрес по обичайно пребиване на заинтересованото лице. При така посочените данни спорът за подсъдност следва да бъде решен в полза на СГС по следните съображения: Съгласно чл. 31 от ЗПИИАКОРНФС компетентен да се произнесе по въпроса с признаването на решение за финансова санкция е окръжният съд по местоживеенето или обичайното пребиваване на лицето, а за юридическото лице – съдът по седалище, адрес на управление или адрес за кореспонденция на територията на Република България. Уредбата на местната подсъдност по този начин цели по - бързото откриване на санкционирания и осигуряване на възможността му за лично участие в съдебното производство. Значими за определянето на местната подсъдност са "местоживеенето" или "обичайното местопребиваване" на засегнатото физическо лице, чието съдържание е изяснено в чл. 93-96 от Закона за гражданската регистрация (ЗГР) и в чл. 48, ал. 7 от Кодекса за международно частно право (КМЧП). Ето защо, преди да реши да прекрати производството пред себе си с аргумент, че справката от база данни "Население" е показала отсъствие на данни за засегнатото лице, Окръжният съд – Стара Загора е следвало да прецени дали посоченият в удостоверението по чл. 4 ЗПИИАКОРНФС адрес в [населено място] не е адрес по обичайното местопребиваване на това лице и център на неговите интереси. Както и по-горе е посочено понятията "обичайно местопребиваване" и "център на интереси" са изяснени в чл. 48, ал. 7 от КМБП и в съдебна практика на СЕС - Решение от 25.10.2011 г. по съединени дела C-509/09 и C-161/10, дефиниращи ги като място, на което лицето преимуществено се е установило да живее, да упражнява професия или да има особено тясна връзка, без това да е обвързано непременно с регистрация или с разрешение за пребиваване или установяване. За да се установи дали посоченият в удостоверението по чл. 4 от Рамково решение № 2005/214/ПВР адрес в [населено място] не се явява адрес по обичайното пребиваване на засегнатото лице, ОС - Стара Загора е следвало да извърши необходимите и възможни действия по призоваването от този адрес и едва след като се увери, че то не пребивава на него да извърши преценка за наличие на предпоставките по чл. 15, ал. 5 от ЗПИИАКОРНФС, обуславящи компетентността на Софийски градски съд. Така мотивиран и на основание чл. 44 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение