Определение № 1792 от 22.06.2023 г. на ВКС по гр. д. № 1916/2023 г.

Производството е образувано по подадена от Д. П. В., чрез адв.А.Д., молба за отмяна на влязлото в сила решение №20017140/26.02.2022г., постановено по гр. д. №69256/2019г. на Софийски районен съд, с което е допусната делба на недвижим имот, представляващ: ап.№***, находящ се в [населено място],[жк], [улица], вх.“Б“, ет.3, при квоти по 1/2 /една втора/ид.ч. за съделителите Ч. М. Е. и Д. П. В.. С молбата за отмяна се поддържа, че са налице хипотезите на чл. 303, ал. 1, т. 1 и т.4 от ГПК, тъй като са налице нови писмени доказателства, които са от съществено значение за делото, както и поради това, че е нарушено правото на защита на страната, която не е била представлявана по делото от особен представител, въпреки че е трябвало да й бъде назначен такъв от съда.Твърди се, че делбата на процесния имот е била допусната от съда при липсата на доказателства относно правото на собственост на ответника.Именно поради това, с молбата за отмяна се представят договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на НДИ от 12.09.1991г., с който ответникът е придобил правото на собственост върху процесния имот по време на брака си с трето за процеса лице, както и решение по гр.д.№4634/2006г. на СРС, с което брака е бил прекратен и всеки един от тях е придобил по 1/2 идч. от имота.Налице е и допълнително основание за отмяна, тъй като в с.з. от 24.06.2022г. СРС е приел, че ответникът не се нуждае от правна помощ, предвид факта, че не осъществява контакт със своя процесуален представител, поради което е било отменено определението, с което тази помощ е била допусната.Моли съда да отмени решението на СРС и да върне делото за ново разглеждане от друг състав на съда. Ответникът не е депозирал отговор на подадената молба за отмяна. Отмяната по чл.303 от ГПК е средство за защита срещу неправилните съдебни решения, при които е налице несъответствие между решението и действителното правно положение.Решението на съда трябва да е неправилно поради някои от причините, посочени изчерпателно в процесуалния закон.Легитимирана да подаде молба за отмяна е само страната, която е обвързана от неизгодно за нея решение, което е неправилно поради посочените в чл.303 от ГПК основания.Няма право на отмяна страната, за което решението е изгодно.Такъв е и настоящия случай, в който молителят не твърди, че решението, чиято отмяна иска, е неправилно, тъй като не отговаря на действително притежаваните от него права върху процесния имот, а възразява, че съдът е допуснал имота до делба без по делото да бъдат представени доказателства относно неговото право на собственост.От изложеното следва, че не е обоснован интереса от подаване молба за отмяна на влязлото в законна сила решение не само на първо от сочените основания, но и на второто, тъй като лишаването на страната от участие, респ. ненадлежното и представляване по делото не е довело до постановяване на неизгодно за нея решение/р.№38/2011г. по гр.д.№1343/2010г. на ВКС, Іг.о./. Налице са и допълнителни основания за оставяне на молбата за отмяна без разглеждане.Според т.10 на ТР № 7/2014 от 31.07.2017г., ОСГТК на ВКС, молба за отмяна, която не съдържа конкретни и надлежни твърдения за наличие на някое от основанията по смисъла на чл. 303, ал. 1 и чл. 304, ал. 1 ГПК, е недопустима. Според чл.303, ал.1, т.1 от ГПК може да се иска отмяна на влязло в законна сила решение, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни при решаването му или с които страната не е могла да се снабди своевременно.В молбата за отмяна няма наведени твърдения, че страната не е могла да се снабди с доказателства, които установяват придобитото от нея право на собственост върху 1/2 ид.ч. от процесния имот.Не са наведени и твърдения, че е била ненадлежно представлявана, тъй като сама е посочила, че искането й за предоставяна на безплатна правна помощ е било уважено, а впоследствие съдът е отменил определението за нейното допускане. По изложените по-горе съображения, Върховният касационен съд