Определение № 1650 от 13.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 12286/2025 г.

Производството е по реда на чл.229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на А. А. Н. срещу Определение № 37069/11.11.2025 г. по административно дело № 11685/2025 г. на Административен съд-София град, с което е оставена без разглеждане жалбата на Н. с правно основание чл.256 от АПК срещу Областен управител на област София, с искане да се задължи ответника да извърши плащане по предявен изпълнителен лист и е прекратено производството по делото. Частният жалбоподател твърди, че определението на административния съд е незаконосъобразно, неправилно и необосновано. Претендира отмяна на обжалваното определение. Ответникът – Областен управител на област София, в срока по чл.232 АПК изразява становище за неоснователност на частната жалба. Частната жалба е подадена в срока по чл. 230 от АПК и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното определение първоинстанционният съд е приел, че подадената жалба с правно основание чл. 256 от АПК е недопустима, тъй като не се касае за бездействие на административен орган, подлежащо на съдебен контрол по реда на глава петнадесета, раздел ІІ от АПК. Съдът е изложил мотиви, че предмет на жалбата е неизпълнение на парично задължение по изпълнителен лист, издаден въз основа на съдебно определение, с което на основание чл. 143, ал. 2 от АПК Областна администрация София е осъдена да заплати на жалбоподателя сумата от 1010 лв. разноски. Приел е, че правоотношението е частноправно, а изпълнението на вземането следва да се осъществи по реда на Гражданския процесуален кодекс, като административният съд не е компетентен да осъществява контрол в рамките на изпълнителния процес по ГПК. Определението е правилно. За да е налице подлежащо на съдебен контрол бездействие по чл. 256, ал. 1 от АПК, следва административният орган да не е извършил фактически действия, които е длъжен да извърши пряко по силата на закона. В конкретния случай задължението за заплащане на сумата от 1010 лв. не произтича непосредствено от правна норма, а от влязло в сила съдебно определение и издаден въз основа на него изпълнителен лист. Следователно не е налице фактическо действие, дължимо по силата на закона, а задължение, възникнало на основание съдебен акт. Правоотношенията, свързани със събирането на вземането по изпълнителния лист, са част от изпълнителния процес, уреден в Гражданския процесуален кодекс. Органът, компетентен да предприеме действия по принудително изпълнение, е съдебният изпълнител, при съобразяване на разпоредбите на чл. 519 от ГПК относно изпълнението срещу държавни учреждения. Извън подведомствеността на административния съд е изпълнението по реда на ГПК, включително и това срещу държавни учреждения. Правилно първоинстанционният съд е приел, че изпълнението на осъдителното определение на Административен съд – София град не е предмет на изпълнение по дял пети от АПК „Изпълнение на административни актове и съдебни решения“. Изпълнителното основание в случая не попада сред основанията по чл. 268 от АПК, а разпоредбата на чл. 269, ал. 2 от АПК изрично изключва частните парични вземания от изпълнение по реда на АПК, като препраща същите да се изпълняват по реда на ГПК. Съответно защитата срещу неизпълнение се осъществява чрез способите, уредени в чл. 435 и сл. от ГПК. В този смисъл неплащането на парично задължение по изпълнителен лист не може да бъде квалифицирано като противоправно бездействие на административен орган по смисъла на чл. 256 от АПК, дори и когато длъжникът е държавно учреждение. В случая Областният управител на област София не действа в качеството си на административен орган, упражняващ властнически правомощия, а като представител на длъжник по частноправно парично вземане. С оглед изложеното правилно първоинстанционният съд е приел, че е налице основанието на чл. 159, т. 1 от АПК за оставяне на жалбата без разглеждане и прекратяване на производството, поради липса на подведомственост на административния съд. При постановяване на обжалваното определение не са допуснати посочените в частната жалба нарушения, представляващи основания за неговата отмяна, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора разноски в полза на частния жалбоподател не се следват, а в полза на ответника са дължими такива, като бъде осъден А. С. да заплати на Областна администрация на област София юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 евро. Водим от гореизложеното, Върховният административен съд, трето отделение