Решение № 13027 от 1.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 12870/2015 г.

Решение № 13027 от 1.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 12870/2015 г., I о., докладчик съдията Мадлен Петрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция "Обжалване и данъчно- осигурителна практика", град П., против решение № 1743 от 29.09.2015 г. на Административен съд, град П., постановено по адм. дело № 3132/2014 г., с което е отменен издаденият на В. Д. Б., от град С. З., ревизионен акт № 241401433/30.07.2014 г. на органи по приходите при ТД на НАП, град П., потвърден с решение № 1070/21.10.2014 г. на решаващия орган по чл. 152, ал. 2 ДОПК. В жалбата са изложени доводи за неправилност на първоинстанционния съдебен акт, поради неправилно установяване на фактическата обстановка и неправилни правни изводи, довели до нарушаване на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Конкретните оплаквания се отнасят до преценката на доказателствата по делото - свидетелски показания, заключение на съдебно-счетоводна експертиза /ССЕ/, разписки и писмени обяснения. Твърди се липса на доказателства за произхода на средствата за извършени разходи за довършителни и строителни дейности на имот и липса на анализ на всички събрани доказателства. Искането е за отмяна на решението и постановяване на друго по същество на спора, с което да се остави в сила ревизионен акт № 241401433/30.07.2014 г. Претендират се разноски. Ответникът - В. Б., чрез адв. В. К. -Б. оспорва касационната жалба като неоснователна и моли съда да я остави без уважение. Твърди, че за наличието на спорните парични средства са събрани доказателства още в хода на ревизионното производство. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата, поради липса на касационни основания по чл. 209 АПК. Върховният административен съд, първо отделение, като взе предвид касационните доводи и установените по делото факти, на основание чл. 220 и чл. 218 АПК приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, поради следното: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред административния съд е бил ревизионен акт, с който на В. Б., гр. С. З., са начислени: данък по чл. 48 ЗДДФЛ за 2010 г. в размер на 469,04 лв. и прилежащи лихви 156,23 лв; както и ЗОВ за самоосигуряващо се лице за 2010 г., както следва: ДОО в размер на 678,87 лв. и прилежащи лихви 340,98 лв., ДЗПО-УПФ в размер на 308,58 лв. и прилежащи лихви в размер на 154,99 лв. и вноски за здравно осигуряване в размер на 493,72 лв. и прилежащи лихви в размер на 164,45 лв. Ревизията е проведена по реда на чл. 122 и сл. ДОПК, поради наличие на обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК - декларираните и/или получените приходи, доходи на ревизираното лице не съответстват на имущественото и финансовото му състояние за ревизирания период на 2010 г. В хода на ревизията за 2010 г. по отношение на В. Б. е установено превишение на разходите над приходите с 6 171.56 лева. Посочената сума е квалифицираната като доход с неустановен произход. Формирана е обща годишна данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ от годишна данъчна основа на доходите от трудови правоотношения и данъчната основа по чл. 122, ал. 2 ДОПК, определена при ревизията. На това основание са определени за внасяне данък по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ в размер на 469.05 лева и съответните лихви. На основание чл. 124а ДОПК установеният недостиг на парични средства е определен като осигурителен доход по смисъла на КСО, върху който са начислени задължителни осигурителни вноски - 11 % за ДОО, фонд "Пенсии", 5 % - ДЗПО и 8 % - здравно осигуряване. С обжалваното решение административният съд е отменил ревизионния акт в оспорената му част. В мотивите си съдът е приел, че не е доказано основанието по чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК за провеждане на ревизията по особения ред и определяне на данък по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ върху данъчна основа по чл. 122, ал. 2 ДОПК. Съдът е обсъдил събраните по делото доказателства и е приел, че Д. Б. - съпруг на ревизираното лице е разполагал с налични парични средства в размер на 25 256.91 лева, с които да покрие установения за 2010 г. по отношение на нея недостиг в размер на 6 171.56 лева. Този извод на съда се основана на признаването на сумата от 44 000 евро в приходите на съпруга за 2008 г. В мотивите на решението съдът е посочил, че спорно по отношение на тази сума е обстоятелството дали Н. Н. е разполагал с парични средства в посочения размер към 1.06.2008 г. когато съгласно представената по делото разписка сумата е върната на Д. Б.. От извършената насрещна проверка на Н. съдът е приел, че е установена наличност по банковата му сметка км 28.12.2007 г. - 58 250 евро, а в периода от 27.12.2007 г. - 1.06.2008 г. от сметката са изтеглени общо 38279.80 евро. Това обстоятелство е потвърдено от вещото лице по съдебно - счетоводната експертиза, което е установило, че са изтеглени общо 65 089.60 лева. Съдът е посочил, че органите по приходите са взели предвид покупката на недвижим имот от Н. на 14.05.2008 г. с данъчна оценка 43 665.70 лева, но не са взели предвид получените от него на същата дата ипотечни кредити в размер на 42 000 евро и 20 000 евро. При тези доказателства съдът е приел, че лицето е имало възможност да върне на Д. Б. сумата от 44 000 евро на 1.06.2008 г. С оглед на така получената сума, съдът е направил извод, че установеният недостиг на парични средства на В. Б. за ревизирания период на 2010 г. се компенсира изцяло от разполагаемите парични средства на съпруга й. Решението е правилно постановено. Неоснователни са доводите в касационната жалба, че съдът не е извършил преценка на доказателства по делото. В мотивите на решението е посочил безспорните и спорните обстоятелства и правилно е приел, че спорът по същество се свежда до това дали Д. Б. - съпруг на жалбоподателката е разполагал с налични парични средства, с които да покрие установения й паричен недостиг за 2010 г. Правилно и в съответствие с доказателства по делото съдът е признал за получена сумата от 44 000 евро от съпруга и е включил тази сума в приходите му. Доводите на касатора за неправилна преценка на доказателства по делото относно тази сума са неоснователни. В тази връзка следва да се вземе предвид и влязлото в сила на 15.06.2016 г. решение № 1096/28.05.2015 г. на Административен съд - П., по адм. дело № 3133/2014 г., с което посочената сума е призната като приход на съпруга. При това положение приетото от първоинстанционния съд относно паричния поток на съпруга за 2008 г. - положително крайно салдо към 31.12.2008 г. в размер на 83 720.69 лева, изцяло съответства на събраните по делото доказателства. На това основание законосъобразен е крайният му извод, че посочената сума покрива изцяло недостига, установен по отношение на Д. Б. за 2009 г. и 2010 г. в общ размер 58 463.78 лева и остатъкът от 25 256.91 лева към 31.12.2010 г. е напълно достатъчен да компенсира установения недостиг на съпругата му В. Б. в размер на 6 171.56 лева. Съдът е изследвал всички спорни факти и обстоятелства относно получените и разходени парични средства на ревизираното лице и е обсъдил възраженията на страните. Установената фактическа обстановка по делото напълно обосновава крайния му извод за липса на основание по чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК за облагане по особения ред с данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2010 г. По отношение на определените осигурителни вноски за ДОО, ДЗПО и ЗО с лихви за 2010 г. съдът е тълкувал и приложил правилно нормата на чл. 124а ДОПК като е приел, че редът за облагане по чл. 122 - 124 ДОПК е неприложим за задължения, възникнали преди влизането й в сила на 15.02.2011 г. В този смисъл е и тълкувателно решение № 1/18.05.2016 г. по т. дело № 3/2015 г. на Върховния административен съд, което е задължително за съдилищата. По тези съображения, настоящият състав намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно и следва да бъде оставено в сила. Ответникът по касация не претендира разноски за касационното производство, поради което такива не следва да се присъждат. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,