Определение № 2603 от 10.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 2342/2026 г.

Производството е по реда на чл.213а, ал. 7 АПК. Образувано е по частна жалба на директора на ТД Митница София, чрез А. С. против определение № 4545/04.02.2026 г. на Административен съд - София град, постановено по адм. дело № 10318/2023 г., с което е върната частната му жалба срещу решение № 3098/10.05.2024 г. по адм. дело № 10318/2023 г. на същия съд. В частната жалба са изложени подробни съображения за неправилност на обжалваното определение. Директорът на ТД Митница София оспорва преценката на съдията - докладчик за недопустимост на частната му жалба срещу решение № 3098/10.05.2024 г. на Административен съд - София град по адм. дело № 10318/2023 г. на основание чл. 215, т. 4 АПК, по съображения, че атакуваният съдебен акт по чл. 268, ал 2 ДОПК е с характер на определение, което прегражда по-нататъшното развитие на производството. Счита, че съдът е допуснал грешка при прилагане на правото, като е приел, че се касае за окончателен и неподлежащ на обжалване съдебен акт, тъй като в случая липсва произнасяне по същество на спора относно законосъобразността на действията на публичния изпълнител. Поддържа, че обжалва съдебен акт - определение, което слага край на съдебното производство и представлява отказ от правосъдие, в нарушение на ЕКПЧОС и правото на ЕС. Жалбата срещу такъв акт следва да бъде разглеждана, а не върната, като публичният взискател няма друг на защита. Искането е за отмяна на определението като постановено в нарушение на процесуалния закон и при нарушение на съдопроизводствените правила и връщане на делото за администриране на частната жалба от 22.05.2024 г. Ответникът - директор на ТД на НАП - София не е изразил становище по частната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Частната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, срещу съдебен акт по чл. 213а, ал. 2 АПК, който подлежи на обжалване и в срока по чл. 230 във връзка с 213а, ал. 7 АПК. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: С обжалваното определение съдията - докладчик по адм. дело № 10318/2023 г. на основание чл. 213а, ал. 2 АПК е върнал частната жалба на директора на ТД Митница София против решение № 3098/10.05.2024 г. на Административен съд - София град, постановено по адм. дело № 10318/2023 г., като е приел, че е недопустима съгласно чл. 215, т. 4 АПК, като подадена срещу съдебен акт, който по силата на чл. 268, ал. 2 ДОПК не подлежи на обжалване. Определението е правилно постановено. Предмет на оспорване пред Административен съд - София град е било решение № ПИ-313/03.10.2023 г. на директора на ТД на НАП - София по чл. 267, ал. 2, т. 6 ДОПК, с което е оставена без разглеждане жалбата на директора на ТД Митница София против разпореждане за прекратяване на производството по принудително изпълнение съгласно чл. 225 ДОПК № С230001-035-0298909/18.09.2023 г. като процесуално недопустима, поради липса на правна легитимация на публичния взискател да оспорва действията на публичния изпълнител по реда на чл. 266, ал.1 ДОПК. По делото е установено, че ТД Митница София е присъединен взискател по изпълнително дело № 1140001446/2014 г., образувано срещу длъжника "Дженезис транс" ЕООД. С решение № 3098/10.05.2024 г. постановено по адм. дело № 10318/2023 г., Административен съд - София град е отхвърлил жалбата на директора на ТД Митница София срещу решението на териториалния директор на ТД на НАП - София по чл. 267, ал. 2, т. 6 ДОПК като неоснователна. Приел е, че взискателят не е легитимиран да обжалва действията на публичния изпълнител на основание чл. 266, ал.1 ДОПК, включително и прекратяването на изпълнителното производство, поради което законосъобразно жалбата му е оставена без разглеждане. Съдебното решение е постановено в производство по чл. 268 ДОПК и по силата на изричната разпоредба на чл. 268, ал. 2 ДОПК не подлежи на обжалване. Съгласно чл. 215, т. 4 АПК жалбата срещу съдебен акт, който не подлежи на обжалване е процесуално недопустима. Неоснователни са доводите на директора на ТД "Митница София", че решение № 3098/10.05.2024 г. на АССГ по адм. дело № 10318/2023 г. е с характер на определение, което прегражда по-нататъшното развитие на производството и подлежи на обжалване. Частният жалбоподател не разграничава преграждането на административното производство, респ. преграждането на изпълнителното производство и преграждането на съдебното производство. Прекратяването на административното производство се извършва с административен акт, който подлежи на обжалване по реда, предвиден в АПК и ДОПК. Общото правило за обжалване актовете за прекратяване на административното производство по обжалване на административен акт е уредено в чл. 88, ал. 3 АПК. Нормата на чл. 147 ДОПК урежда обжалването на решенията на решаващия орган, за прекратяване административното производство по обжалване на ревизионен акт. Прекратяването на изпълнителното производство на основание чл. 282 АПК, подлежи на обжалване по реда на чл. 294 - 298 АПК. Прекратяването на изпълнителното производство на основание чл. 225 ДОПК, подлежи на обжалване по реда на чл. 266 - 268 ДОПК. Във всички посочени случаи на прекратяване на административното производство по обжалване и изпълнителното производство по АПК и ДОПК, административният акт подлежи на оспорване пред административния съд, чийто съдебен акт е окончателен - чл. 88, ал. 3 АПК, чл. 147, ал. 3 ДОПК, чл. 298, ал. 4 ДОПК и чл. 268, ал. 2 ДОПК. По отношение на прекратяването на съдебното производство нормата на чл. 229, ал. 1, т.1 АПК предвижда, че подлежат на обжалване определенията и разпорежданията на съда, с които се прегражда по-нататъшното развитие на производството. В разглеждания случай обжалваният съдебен акт е постановен по реда на чл. 268 ДОПК по жалба срещу решение на териториалния директор по чл. 267, ал. 2, т. 6 ДОПК, с което е оставена без разглеждане жалба против действията на публичния изпълнител. По силата на чл. 268, ал. 2 ДОПК във всички случаи на обжалване на решения по чл. 266, ал. 2, т. 2,4, 5 и 6 ДОПК, съдебеният акт, с който съда се произнася е решение, което е окончателно. В случая административният съд е отхвърлил жалбата на директора на ТД "Митница София" като неоснователна. Така постановеният съдебен акт няма характер на определение, с което се прегражда развитието на съдебното производство, за да подлежи на обжалване на основание чл. 229, ал.1, т.1 ДОПК. Преграждащо е решението на териториалния директор по чл. 267, ал.2, т. 6 ДОПК по отношение на административното производство по чл. 266 ДОПК по обжалване действията на публичния изпълнител, но не и съдебното решение, с което е отхвърлена жалбата на публичния взискател против този административен акт. Макар и съдът да се произнася по процесуален въпрос - относно правото на жалба в производството по чл. 266 ДОПК, съдебният акт, с който оспорването е отхвърлено, не прегражда по-нататъшното развитие на делото. По силата на изрична правна норма този съдебен акт не подлежи на обжалване. Този извод не се променя и от допуснатата грешка в диспозитива на решение № 3098/10.05.2024 г. В мотивите на това решение съдът е формирал воля за липса на легитимация на публичния взискател да обжалва действията на публичния изпълнител на основание чл. 266, ал. 1 ДОПК и за законосъобразност на решението, с което е оставена без разглеждане жалбата му като процесуално недопустима. В диспозитива е посочил, че отхвърля жалбата против решение № ПИ -313/03.10.2023 г. на директора на ТД на НАП - София, с което жалбата по административен ред е "оставена без уважение". Допуснатата грешка подлежи на поправка по реда на чл. 175 АПК, но не представлява основание за определяне на постановения съдебен акт по чл. 268, ал. 2 ДОПК като определение с преграждащ характер. Неоснователно е позоваването на чл. 295 АПК. Нормите на чл. 266 - 268 ДОПК са специални по отношение на нормите на чл. 294 - чл. 295 АПК. Разпоредбата на чл. 269, ал.1 АПК изрично предвижда неприложимост на изпълнителното производство по АПК по отношение на публичните вземания, породени от изпълнителни основания по чл. 268 АПК, които се изпълняват по реда на ДОПК. Тази неприложимост се отнася и за кръга на лицата, легитимирани да оспорват действията на органа по изпълнението, посочени в разпоредбата на чл. 295 АПК. При извършената проверка на обжалваното определение, съдът констатира, че диспозитивът за връщане на частната жалба е непрецизен, тъй като жалбата се връща, когато е нередовна - чл. 213а, ал. 1, изр. последно АПК. В случаите на недопустимост по чл. 215 АПК, жалбата се оставя без разглеждане съгласно чл. 213а, ал. 2 АПК. Допуснатото нарушение не засяга крайният извод на съда за недопустимост на частната жалба на директора на ТД Митница София и разпоредените правни последици, поради което определението следва да се остави в сила като краен резултат, Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,