Определение № 102 от 27.02.2018 г. на ВКС по т. д. № 549/2018 г.

Производството е по реда на чл.307 ал.1 ГПК. Образувано е по молба на Н. В. В. от [населено място], подадена на 22.12.2017 г., за отмяна на основание чл.303 ал.1 т.7 ГПК на решение от 09.03.2007 г. на СГС, ФО, VІ-4 състав по ф.д.№ 1591/2007 г., оставено в сила с решение от 23.07.2007 г. на САС, ГК, ІІІ състав по т.д.№ 709/2007 г., оставено в сила с решение № 62/02.04.2008 г. по т.д.№ 601/2007 г. по описа на ВКС, ТК, І отделение. С влязлото в сила решение е отказано вписване в регистъра на вероизповеданията при СГС на учредено вероизповедание с наименование МЕЖДУНАРОДНО ОБЩЕСТВО ЗА К. СЪЗНАНИЕ – София, Надежда. Като основание на искането за отмяна се сочи и прилага решение на Европейския съд по правата на човека, П. отделение по делото „Г. срещу България”, постановено в С. на 23.03.2017 г. /без данни, кога е станало окончателно/. Легитимацията си молителят извежда от качеството си на учредител на вероизповеданието през 2007 г. По допустимостта на молбата, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение намира следното: Искането е за отмяна на решение по регистрация, постановено в охранително производство. Задължителните указания в Постановление № 2/1977 г. на Пленума на Върховния съд, т.2, запазили действието си и при сега действащия ГПК /ДВ, бр.59/2007 г., в сила от 01.03.2008 г./, са, че с оглед естеството на института, на отмяна подлежат само актовете, които се ползват със сила на пресъдено нещо, т.е. са задължителни за страните, техните правоприемници и наследници и по които спорните въпроси не могат да бъдат пререшавани. Предвид горното, актовете, постановени в охранителни производства, не подлежат на отмяна. Законът позволява и при влязъл в сила отказ да бъде подадена нова молба /заявление/ до съда за вписване на идентични обстоятелства. При иницииране на такова ново производство, следва да бъде съобразено, доколкото е релевантно, и цитираното решение на Европейския съд по правата на човека във връзка с приложението на чл.9 от ЕКПЧ. На последно място следва да се посочи, че по сходни казуси практиката на ВКС - ТК е трайно установена в същия смисъл /вж. определения по т.д.№ 795/2011 г. на ІІ ТО, т.д.№ 824/2012 г. на І ТО, т.д.№ 4325/2013 г. на І ТО, т.д.№ 2689/2015 г. на ІІ ТО и мн. др./. С оглед изложеното, конкретната молба за отмяна е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане. Така мотивиран и на основание чл.307 ал.1 ГПК, настоящият състав на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение