Определение № 22 от 09.01.2014 г. на ВКС по т. д. № 4678/2013 г.

Производството е по реда на чл.274,ал.2 ГПК, образувано по частна жалба на Л. Р. В. срещу Определението от 20.09.2013г. по ч.гр.д.№ 11469/2013г. на СГС, Адм.отделение, ІІІ-Б състав, с което не е прието възражението на длъжника пред въззивния съд по чл.423 ГПК срещу издадена заповед за изпълнение по чл.417,т.2 ГПК по ч.гр.д.№ 8347/2012г. на СРС, 65 състав и е оставена без разглеждане частната жалба срещу разпореждането за незабавно изпълнение на заповедта. Искането е за отмяна на определението и постановяване на друго за приемане възражението по чл.423,ал.1,т.1 ГПК и произнасяне по същество по частната жалба по чл.419,ал.1 ГПК по подробно изложени в частната жалба съображения. От насрещната страна [фирма] е постъпил писмен отговор, с който се оспорва допустимостта на частната жалба срещу определението по чл.423 ГПК. Частната жалба е депозирана в срока по чл.275 ГПК. В частта й срещу определението по чл.423 ГПК, жалбата е недопустима, тъй като актът за отхвърляне /неприемане/ на възражението не подлежи на обжалване пред по-горен съд. Производството по чл.423 ГПК не е същинско въззивно производство. В него въззивният съд не извършва проверка на правилността на постановения в заповедното производство акт и не упражнява инстанционен контрол по отношение на издадената заповед за изпълнение. Производството е извънинстанционно и с него се цели отмяна на влязлата в сила заповед. При приемане на възражението ще бъде възстановена висящността на заповедното производство и възражението ще произведе посоченото в чл.415 ГПК действие, а при неприемането му, заповедта за изпълнение придобива стабилитет. Аргумент за необжалваемост на определението по чл.423 ГПК е и сходният характер с производство по отмяна на влезли в сила решение, което е едноинстанционно. Постановеното определение не е преграждащо развитието на делото /на заповедното производство/, нито обжалваемостта е предвидена в закона. Извършваната проверка е за охрана на правата на длъжника, лишен от възможността да оспори вземането, поради което съдебният акт не дава разрешение по същество на заповедното производство. Атакуваното определение не попада в обхвата на съдебните актове, подлежащи на обжалване пред ВКС -чл.274,ал.1, респ. чл.274,ал.3 ГПК. Частната жалба срещу определението в частта, с която е оставена без разглеждане жалбата по чл.419, ал.1 ГПК срещу допуснатото незабавно изпълнение на заповедта е неоснователна. Следва да бъде споделен изводът на СГС, че в настоящия случай меродавна за спазването на срока за подаването на тази частна жалба е датата на узнаването от длъжника за издадената срещу него заповед за изпълнение -18.06.2013г. с получаване на копие от изпълнителното дело. В този смисъл датата на узнаването е датата на връчването на заповедта за изпълнение; в противен случай при липса на удостоверяване на връчването по смисъла на чл.44 ГПК и към настоящия момент жалбоподателят не би следвало да се счита за уведомен. Нередовностите при връчването са поправени- чл.54 ГПК- ако е нередовно, същото се смята за извършено в момента, в който съобщението действително е достигнало до адресата. А този момент, видно от твърденията на самата страна в подаденото възражение вх.№ 3122343/05.07.2013г. /л.45 от материалите по делото на СГС/ е 18.06.2013г. на която датата Л. В. изрично сочи, че е узнал за издадената заповед за изпълнение. Частната жалба по чл.419,ал.1 ГПК е депозирана на 05.07.2013г., поради което изводът за нейното просрочие е законосъобразен. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.