Определение № 136 от 19.03.2012 г. на ВКС по гр. д. № 968/2011 г.

Производството е по чл.248, ал.1 ГПК. Обжалвано е било решение от 17.12.2010г. по гр.д.№ 601/2010г. на АС Пловдив, с което са отхвърлени предявените искове с правно основание чл.26, ал.1 ЗЗД, чл.59 ЗЗД и чл.109 ЗС. С определение от 13.02.2012г. ВКС не е допуснал касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 и 2 ГПК на решение от 17.12.2010г. по гр.д.№ 601/2010г. на АС Пловдив по жалба на [фирма]. С молба от 16.02.2012г. ответниците [фирма], Ц. В. Н. и [фирма], чрез процесуалния си представител, молят да им бъдат присъдени направените по делото разноски пред ВКС, за което са направили искане с отговора по жалбата и са приложили списък на същите. Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение, взе предвид следното: С определението, с което е отказано допускане на касационно обжалване на решението на въззивния съд, Върховният касационен съд не се е произнесъл по направеното искане за присъждане на разноски, придружено със списък по чл.80 ГПК. Молбата за изменение на определението в тази му част е подадена в съда в предвидения в разпоредбата на чл.248, ал.1 ГПК месечен срок, поради което е процесуално допустима. Искането за присъждане на разноски е заявено до приключване на устните състезания пред съответната съдебна инстанция и същите в размер на 480 лева са доказани в този срок. Ето защо разгледана по същество молбата за присъждане на разноските е основателна и жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на ответниците направените от тях такива в размер на 480 лева. Водим от гореизложеното съдът