Решение № 6325 от 1.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5577/2014 г.

Решение № 6325 от 1.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5577/2014 г., VIII о., докладчик съдията Димитър Първанов Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Иванка Станева Иванова, от гр. Стара Загора, чрез процесуалния си представител Адвокатско дружество "Панчева, Панов и съдружие", срещу решение № 539 от 25.02.2014 г., по адм. дело № 2866/2013 г. по описа на Административния съд - гр. Пловдив, с което е отхвърлена жалбата на ревизираното лице, срещу Ревизионен акт (РА) № 241205457 от 23.04.2013 г., издаден от орган по приходите при Териториалната дирекция (ТД) на Националната агенция за приходите (НАП) - Пловдив, потвърден с решение № 737 от 23.07.2013 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика" (ОДОП) - Пловдив при Централното управление (ЦУ) на НАП, в частта на допълнително установените публични задължения за данък по чл. 35 от Закона за облагане доходите на физическите лица (ЗОДФЛ) (отм.) за 2006 г. в размер на главница 35 533.70 лв. и 25 275.23 лв. лихви, вноски за ДОО в размер на 3 256.80 лв. и 4 176.91 лв. лихви, вноски за здравно осигуряване в размер на 849.60 лв. и 604.46 лв. лихви и Иванка Станева Иванова е осъдена да заплати на дирекция "ОДОП" - Пловдив при ЦУ на НАП сумата от 1 844 лв. юрисконсултско възнаграждение. В касационната жалба се излагат доводи, че решението е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът твърди, че данъчната основа е определена неправилно, защото в паричния поток е включено 1/2 от възнаграждението на съпруга, но установения разход не е разделен наполовина. Въз основа на представените доказателства, съдът неправилно е приел, че ревизираното лице не е получило дарение в размер на 90 000 лв. от Нейка Иванова Нейкова и дарение в размер на 35 000 лв. от Станьо Иванов Койчев. Неправилно е прието от съда, че Иванка Станева Иванова не е разполагала с налични спестявания в размер на 25 000 лв. към началото на ревизирания период. По отношение на определените задължения за ДОО и ЗО, неправилно е приложена разпоредбата на чл. 124а ДОПК, защото същата е приета през 2011 г. и няма обратно действие. Касаторът моли за отмяна на решението и претендира разноски по делото за двете инстанции. Ответникът - Директорът на дирекция "ОДОП" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП не е взел становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава подробно заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, преценявайки допустимостта на жалбата, правилността на решението на релевираните касационни основания и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК прие за установено следното: Касационната жалба е подадена от страна по делото и в срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е частично основателна. Предмет на спора пред административния съд е бил РА № 241205457 от 23.04.2013 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - Пловдив, потвърден с решение № 737 от 23.07.2013 г. на директора на дирекция "ОДОП" - Пловдив при ЦУ на НАП, с който са установени допълнително публични задължения за данък по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.) за 2006 г. в размер на главница 35 533.70 лв. и 25 275.23 лв. лихви, вноски за ДОО в размер на 3 256.80 лв. и 4 176.91 лв. лихви, вноски за здравно осигуряване в размер на 849.60 лв. и 604.46 лв. лихви. По делото е установено, че Иванка Иванова е местно физическо лице по смисъла на чл. 6, ал. 1, т. 1 ЗОДФЛ (отм.) и данъчно задължено лице за доходите получени през 2006 г. Видно от представените доказателства, ревизираното лице е съдружник и управител във "Веселина-БИС" ООД, омъжена е и домакинството й се състои от нея и съпруга й - Иван Стефанов Иванов. През 2006 г. семейството се е издържало от заплатата на съпруга във "Веселина-БИС" ООД. Съдружници в дружеството са Иванка Станева Иванова, притежаваща 48 дяла и Иван Стефанов Иванов, притежаващ 2 дяла. Органа по приходите е констатирал, че направените разходи надвишават размера на получените приходи за 2006 г. с 155 671.55 лв., като за тези доходи е определил данък по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.) и са определени задължения за задължителни осигурителни вноски (ЗОВ) съгласно разпоредбата на чл. 124а ДОПК. По делото е разпитан свидетеля Иван Стефанов Иванов - съпруг на ревизираното лице и са назначени Съдебно-счетоводна експертиза (ССЕ) и допълнителна ССЕ. Заключенията на вещото лице са представени по делото и не са оспорени от страните. За да постанови спорното решение, съдът е приел, че законосъобразно е извършена ревизията по реда на чл. 122 и следващите ДОПК, предвид наличието на обстоятелствата по чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК - декларираните и/или получените приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице, не съответстват на имущественото и финансовото му състояние за ревизирания период. От представените доказателства се установява, че ревизираното лице е направило допълнителна парична вноска в размер на 150 000 лв. в дружеството, в което е съдружник - "Веселина-БИС" ООД. Ревизираното лице е дало обяснения, че тези средства са получени както следва: безвъзмездно от леля й - 90 000 лв., от родителите й - 35 000 лв. и лични спестявания - 25 000 лв. Съдът е приел за недоказани твърденията на ревизираното лице, че е получило дарения от леля си и баща си, както и че ревизираното лице е имало спестявания в посочения размер към началото на 2006 г. Съдът е приел, че заключението на вещото лице не установява нови факти, които да са от значение за правилното решаване на спора. Съдът не е кредитирал показанията на свидетеля, защото е приел, че е заинтересован от изхода на делото, от показанията му не се установяват нови факти от значение за правилното определяне на данъчните задължения на ревизираното лице и същите не кореспондират с представените доказателства по делото. По отношение на определените задължения за вноски за ДОО и здравно осигуряване, съдът е приел, че законосъобразно укритите доходи са квалифицирани като доход от трудова дейност като самоосигуряващо се лице, за които е следвало да бъдат начислени и внесени ЗОВ съгласно разпоредбата на чл. 124а ДОПК. Решението е частично неправилно. Обосновано съдът е приел, че в случая са налице хипотезите на чл. 122, ал. 1, т. 7, ДОПК, поради което законосъобразно ревизията е проведена по особения ред на чл. 122 ДОПК. Първоинстанционният съд правилно е посочил, че в случая фактическите констатации от РА се подкрепят от събраните при административното производство доказателства. Неоснователно е твърдението на касатора, че данъчната основа е определена неправилно, защото разходите на ревизираното лице не са разделени наполовина между нея и съпруга й. От ревизионния доклад е видно, че органът по приходите е приел, че разходите за задоволяване на нуждите на семейството се поемат от двамата съпрузи, като се е съобразил с разпоредбите на Семейния кодекс (СК). От представеното решение от 4.01.2006 г. на общото събрание на "Веселина-БИС" ООД е видно, че съсобствениците на фирмата - Иванка Станева Иванова и Иван Стефанов Иванов, са взели решение поради временен недостиг на парични средства, необходими за нормалното функциониране на дружеството, на основание чл. 134 от Търговския регистър (ТР), през 2006 г. да бъде направена допълнителна парична вноска в размер на 150 000 лв., която да бъде направена и внесена от управителя и собственик Иванка Станева Иванова. Внесените средства в дружеството "Веселина - БИС" ООД са задължение, което не е в режим на СИО по смисъла на СК, поради което следва да намерят отражение изцяло в приходната част на паричния баланс на ревизираното лице за 2006 г. Първоинстанционният съд е обсъдил подробно всички представени доказателства, показанията на разпитания свидетел и заключенията на вещото лице по основната и допълнителна ССЕ и след съвкупния им анализ правилно е приел, че процесния РА е законосъобразен в частта, с която са установени публични задължения за данък по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.) за 2006 г. в размер на главница 35 533.70 лв. и 25 275.23 лв. лихви. Единствено от представената разписка от 10.01.2005 г. и свидетелските показания на съпруга на ревизираното лице, не може да се установи, че Нейка Нейкова е дала дарение в размер на 90 000 лв. на Иванка Иванова. Правилно е посочено от първоинстанционния съд, че по делото не са представени доказателства, от които да може да се установи финансовата възможност на лелята да даде дарение в посочения размер. При положение, че Нейка Нейкова е работила в селското стопанство и се е пенсионирала през 1983 г., не може да се приеме, че към 2005 г. е разполагала със спестявания в посочените размери. По делото не са представени убедителни доказателства, че ревизираното лице е получило дарение от баща си в размер на 35 000 лв. през 2003 г. Единствено въз основа на представената разписка и свидетелските показания на съпруга на ревизираното лице не може да се установи, че Станьо Койчев е дарил на дъщеря си сумата от 35 000 лв. Констатацията на органа по приходите, че бащата би могъл да разполага с посочената сума и да направи дарението, също не доказва по безспорен начин, че дарението е действително направено. Освен това свидетелят твърди, че посочената сума е дарена на съпругата му през 2003 г. и е вложена в бизнеса им - парфюмерия и козметика. Поради изложеното настоящият състав намира, че дори посочената сума в размер на 35 000 лв. да е била дарена от бащата на ревизираното лице, същата сума не е била налична към началото на ревизирания период, защото е вложена в бизнеса на ревизираното лице. Правилно е прието от първоинстанционния съд, че представените разписки за даренията нямат достоверна дата. Мотивите на първоинстанционният съд в тази насока се споделят от настоящия състав и не следва да се повтарят. Свидетелските показания на съпруга на ревизираното лице, дадените обяснение по време на ревизията от сестрата на ревизираното лице - Данка Станева Ганчева и заключението на вещото лице по основната и допълнителна ССЕ не установяват факти, които да са от значение за правилното решаване на спора, както правилно е приел и първоинстанционния съд. По делото не са представени доказателства, че към началото на 2006 г. Иванка Иванова е разполагала със спестявания в размер на 25 000 лв., а органа по приходите обосновано е приел, че от анализа на трудовата и осигурителната й книжка не се доказва произхода на твърдяните от нея размери на лични спестявания. Видно от констатациите в ревизионния доклад, ревизираното лице не е подало декларация по чл. 41 ЗОДФЛ (отм.), за получени и обложени доходи през 2006 г., а от представените доказателства е видно, че лицето няма получени доходи и дивиденти от дружеството, в което е управител и съдружник - "Веселина-БИС" ООД. По отношение на сумата от 4 790 лв., включена като разход в паричния потока на ревизираното лице, първоинстанционният съд правилно е приел, че тази сума не следва да се включва и като приход в паричния поток на касаторката, защото по делото не са представени доказателства, че посочената сума е получена от "Веселина-БИС" ООД. Настоящият състав намира, че обжалваното решение е правилно в частта, с която първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на ревизираното лице срещу процесния РА в частта, в която са установени допълнително публични задължения за данък по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.) за 2006 г. в размер на главница 35 533.70 лв. и лихви в размер на 25 275.23 лв. и следва да се остави в сила. Обжалваното решение е неправилно в частта, с която е потвърден процесния РА в частта, с която са определени вноски за ДОО за 2006 г. в размер на главница 3 256.80 лв. и 4 176.91 лв. лихви и вноски за здравно осигуряване в размер на главница 849.60 лв. и 604.46 лв. лихви. Първоинстанционният съд неправилно е приел, че в случая е приложима разпоредбата на чл. 124а ДОПК. Цитираната разпоредба е влязла в сила, считано от 15.02.2011 г., без да й е придадено обратно действие. Нормата на чл. 124а ДОПК е материалноправна, в случая тя не може да послужи като основание за определяне задълженията за ЗОВ по особения ред на чл. 122 ДОПК за осигурителни периоди преди нейното влизане в сила. С оглед на посочените съображения, решението в тази част е неправилно и следва да бъде отменено и съответно да бъде отменен като незаконосъобразен РА, в посочената част. Предвид резултата от касационното обжалване, решението на първоинстанционния съд следва да бъде отменено и в частта за разноските, с която Иванка Станева Иванова е осъдена да заплати на дирекция "ОДОП" - Пловдив при ЦУ на НАП сумата над 1 666.18 лв. юрисконсултско възнаграждение. С оглед изхода на делото на Иванка Станева Иванова следва да се присъдят разноски по делото за двете инстанции, съобразно уважената част от жалбата в размер на 746.63 лв. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,