Определение № 173 от 21.02.2014 г. на ВКС по т. д. № 404/2014 г.

Производството е по чл. 274 ал.2 пр. първо вр. с ал.1 т.2 вр. с чл. 262 ал. 3 вр. с ал. 2 т.1 ГПК. Образувано е по частна жалба на [фирма] против определение на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, постановено на 21.11.2013 год. по в.т.д.№ 58 / 2013 год., с което е върната касационната жалба вх.№ 12735 / 20.11.2013 год., подадена от същата страна срещу решението на въззивния съд по посоченото дело,като просрочена. Жалбоподателят оспорва правилността на определението с довода, че незаконосъобразно въззивният съд не е съобразил изтичането на срока по чл. 283 ГПК в неприсъствен ден / 17.11.2013 год.- неделя, при връчено съобщение за решението – на 17.10.2013 год./, поради което е редовно подаването на касационната жалба в първия присъствен ден - 18.11.2013 год., съгласно чл. 60 ал.6 ГПК .Относно датата на подаване касационната жалба чрез куриерска служба жалбоподателят сочи вписаната в приложения към касационната жалба екземпляр от товарителница, дата. Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. За да се произнесе по основателността на жалбата, настоящият състав съобрази следното: Мотивите на въззивното определение не дават яснота относно действителното съображение на съда .Дали е приел просрочие, с оглед несъобразяване нормата на чл. 60 ал.6 ГПК, предвид изтичане срока по чл. 283 ГПК в неприсъствен ден, макар правилно изхождайки от датата на подаване, посочена в приложената товарителница – 18.11.2013 год.,спрямо която преклузивният срок се явява спазен или е съобразил датата поставена на самата касационна жалба – 20.11.2013 год., но не и като дата на изпращане ,предвид отбелязване получаването й чрез „ експресна поща „. Каквито и да са били съображенията на въззивния състав, същите не могат да бъдат споделени, предвид установима от товарителницата на „И.” дата на изпращане касационната жалба чрез куриерска служба - на 18.11.2013 год., първи присъствен ден след датата 17.11.2013 год., на която е изтекъл преклузивния срок по чл. 283 ГПК, в съответствие с чл.60 ал.6 ГПК. С оглед номерацията на делото няма основание за извод съобразимата товарителница да не е била приложена към касационната жалба, а и да не би било така, резултатът не би бил различен .Съгласно чл.44 ал.2 от Правилника за администрацията в районните, окръжните, апелативните,военните и административните съдилища / понастоящем отм. с Правилник за администрацията в съдилищата ДВ бр. 8 / 28.01.2014 год., в сила от 01.02.2014 год./, съдебният служител дължи отбелязване дата на подаване, респ. номер на обратна разписка, в случаите когато документът не е постъпил чрез директно подаване от страната .Последното е установимо от отбелязването върху касационната жалба - „ с експресна поща „ – поради което съдът е следвало да съобрази, а при липса на товарителницата по делото, да изиска доказателства за датата на подаването на касационната жалба. Пропускът на съдебния служител не би могъл да се ирелевира, в ущърб на страната. Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение