Решение № 9275 от 27.08.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4685/2015 г.

Решение № 9275 от 27.08.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4685/2015 г., II о., докладчик председателят Георги Чолаков Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационната жалба на "Четири сезона - РН" ЕООД със седалище и адрес на управление: гр. Благоевград, ул. "Сан Стефано" № 2, представлявано от управителя Ренета Людмилова Качъшка, подадена чрез процесуалните представители адв. Ивайло Пазвански и адв. Петър Пешев, срещу решение № 83 от 11 март 2015 г. на Административен съд - Велико Търново, четвърти състав, постановено по адм. д. № 1036/2013 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу ревизионен акт № 151300791 от 01 август 2013 г. на ТД на НАП - Велико Търново, в частта му, потвърдена с решение № 491 от 28 октомври 2013 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно- осигурителна практика" при ЦУ на НАП - гр. Велико Търново (ДОДОП), с която по ЗДДС за данъчни периоди м. 01, 04, 08, 09, 10, 11 и 12. 2007 г. и м. 01, 02, 03, 04, 06, 07, 08 и 09. 2008 г. е отказано право на приспадане на данъчен кредит общо в размер на 330122,20 лева, във връзка с което са начислени лихви в размер на 183278,48 лева, и за данъчен период 01 август 2009 г. - 28 август 2009 г. е начислен ДДС за наличните активи в размер на 288228,78 лева и лихви върху него - 115972,31 лева, а по ЗКПО за 2008 г. допълнително е определен корпоративен данък в размер на 264733,08 лева и съответстващите му лихви в размер на 121676,01 лева. Присъдени са разноски. В касационната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност на решението, поради необоснованост, съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Излагат се подробни съображения. Конкретни доводи са изложени в жалбата, като на първо място се оспорва наличието на основания за прилагане на чл. 122 и следващите от ДОПК, претендира се необсъждане от страна на ревизиращите органи на събраните в хода на ревизията доказателства, а от страна на съда - на събраните в хода на съдебното производство голям обем писмени доказателства. Твърди се, че съдът не е извършил анализ и на приетите две съдебни експертизи, и като цяло не бил обсъдил никое от възраженията му в т. ч. и тези срещу РД, поради което не ставало ясно защо констатациите в него са възпроизведени в РА. Относно спора по същество, касаторът счита, че е положил нужните усилия да събере доказателства в подкрепа на тезата си, което намира за достатъчно да бъде признато правото му на данъчен кредит по процесните фактури в частта по ЗДДС. Твърди избирателна преценка на събраните доказателства и не полагане на усилия за събиране на доказателства, което счита, че е процесуално задължение на съда. Касаторът излага конкретни възражения и във връзка с начисления данък при дерегистрацията на дружеството по ЗДДС, като излага възражения относно определената от органите по приходите пазарна цена на наличните активи към този момент. Претендира се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени РА или връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, както и присъждане на направените разноски. Ответникът по касационната жалба - директорът на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Велико Търново при ЦУ на НАП оспорва същата чрез процесуалния му представител юрк. Светлана Русева и заявява претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта, съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба като подадена в срок и от надлежна страна е допустима. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд - Велико Търново е бил ревизионен акт № 151300791 от 01 август 2013 г. на ТД на НАП - Велико Търново, в частта му, потвърдена с решение № 491 от 28 октомври 2013 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" при ЦУ на НАП - гр. Велико Търново (ДОДОП), с която по ЗДДС за данъчни периоди м. 01, 04, 08, 09, 10, 11 и 12.2007 г. и м. 01, 02, 03, 04, 06, 07, 08 и 09.2008 г. е отказано право на приспадане на данъчен кредит общо в размер на 330122,20 лева, във връзка с което са начислени лихви в размер на 183278,48 лева, и за данъчен период 1.08.2009 г. - 28.08.2009 г. е начислен ДДС за наличните активи в размер на 288228,78 лева и лихви върху него - 115972,31 лева, а по ЗКПО за 2008 г. допълнително е определен корпоративен данък в размер на 264733,08 лева и съответстващите му лихви в размер на 121676,01 лева. С посоченото решение Административен съд - Велико Търново е отхвърлил изцяло жалбата на "Четири сезона - РН" ЕООД срещу атакувания пред него РА. На първо място правилно и обосновано Административен съд - Велико Търново е посочил наличието на основанията по чл. 122, ал. 1, т. 4 и т. 6 от ДОПК за извършване на ревизия по особения ред - по делото безспорно липсва счетоводство на ревизиращото лице и документация, даваща възможност да бъдат определени задълженията му въз основа на материалния закон (ЗДДС и ЗКПО). Причините за липсата на счетоводство са ирелевантни, доколкото меродавен е фактът на обективната невъзможност за установяване на задълженията по общия ред. Както правилно е посочил съдът - без значение е прехвърлянето на отговорността за липсата на документи на бивш съдружник и служител на дружеството, на ревизиращите органи, после на вещото лице, а видно от касационната жалба - вече и на Административен съд - Велико Търново, който не бил събрал въпросните доказателства. При това положение единственият възможен подход за облагане на "Четири сезона - РН" ЕООД е по аналогия, както са направили ревизиращите органи с настоящия РА. Правилни са изводите на съда относно непризнатото право на данъчен кредит на основание чл. 71, т. 1 от ЗДДС във връзка с липсата на оригинали на фактури, издадени от трети лица - доставчици на "Четири сезона - РН" ЕООД. Основателно съдът е отчел като ирелевантни сочените от жалбоподателя причини, поради които не разполага с оригинали на тези фактури. При положение, че в нито един момент от производството не е била спорна липсата на оригинални данъчни документи, включени в дневниците за покупки на ревизираното дружество, причините за тази липса са без значение от гледна точка на данъчния закон. В касационната жалба не се сочи обратното, нито са приложени липсващите оригинали на фактури, поради което жалбата е неоснователна в тази й част. Неоснователни са доводите, с които касаторът оспорва решението в частта му относно непризнатото право на данъчен кредит по 3 броя фактури, издадени от "Зеком" ООД - за тях, освен липсата на оригиналните данъчни фактури, е установена и липса на извършена услуга, какъвто е предмета на тези фактури. В тази връзка, в допълнение предвид новоизложените доводи в касационната жалба, не може да се възприеме тезата, че липсващите оригинали на фактури били заместени от техни заверени преписи, които имали същата доказателствена стойност като оригиналите. Това твърдение не може да бъде споделено, тъй като е извън контекста на цитираната в жалбата норма на чл. 58, ал. 2 от ППЗДДС. Относно установената липса на доставка към жалбата също не са приложени нови доказателства, касаещи пряко спора относно реалния предмет на доставка, параметрите на услугите и реалното им извършване. Вместо това касаторът излага пространните си разсъждения относно целта и значението на водените от него правни спорове с трети лица. Значението на тези спорове, доколкото има такова, правилно е отчетено от решаващия състав, както правилно е отчетено и значението на извършеното оспорване на документи по реда на чл. 193 от ГПК и процесуалното бездействие на жалбоподателя в тази връзка. Като краен резултат остава правилен извода, че всички събрани доказателства, еднопосочно и безпротиворечиво налагат извода, че "Зеком" ООД не е извършвало никакви посреднически, консултантски и други услуги, които да са оставили следа в обективната действителност и които да са основание за издаване на процесните фактури, отчетени от жалбоподателя и в разходите на дружеството, и в дневниците за покупки с право на пълен данъчен кредит. Не отговаря на истината и твърдението, че съдът без обсъждане е игнорирал изслушаните и приети експертни заключения. Напротив - мотивирано Административен съд - Велико Търново е игнорирал заключенията, посочвайки, че те са неотносими към спора. За всяко от тях е посочено, от какво произтича тази неотносимост, като в някои случаи съдът е посочил допуснати от вещите лица съществени грешки, които очевидно водят до изкривяване на крайния резултат и негодност на заключението да послужи за правилното решаване на спора. Относно определените данъчни задължения при дерегистрация на дружеството по ЗДДС, настоящата инстанция намира жалбата за основателна, а изводите на Административен съд - Велико Търново в атакуваното решение в тази им част за неправилни. Органът по приходите е определил пазарна цена на наличните към дерегистрацията на дружеството активи (самостоятелни обекти в сградата) в размер на 2031553.70 лв. От приетата по делото икономическа експертиза е видно, че за по-голяма част от недвижимите имоти дължимия ДДС е платен по сключените предварителни договори, като вещите лица са категорични в извода си, че "за повечето от процесните имоти, за които клиентите са направили авансово плащане, жалбоподателя е издал фактури за аванс, по тях е начислен дължимият ДДС, а фактурите са включени в съответните месечни дневници на продажбите и справки - декларации по ЗДДС". Следователно, напълно произволно приходната агенция повторно начислява ДДС по отношение на активи, спрямо които ДДС е начислено и реално платено. Този факт не е отчетен от съда въпреки, че са налични доказателства за повторното начисляване на един и същ данък спрямо едни и същи недвижими имоти. От справката за сключени сделки, получени авансови плащания и издадени фактури от "Четири сезона - РН" ЕООД за периода от 01 януари 2006 г. до 28 август 2009 г., състояща се от 5 страници, изготвена от инспектори на НАП е видно, че повечето имоти от Апартаментен комплекс "АП Seasons Club" гр. Банско са продадени с предварителни договори и дължимия ДДС е платен предварително при получаване на авансовите плащания. Този факт, инспекторите на НАП са го взели предвид за повечето от самостоятелните обекти, но за Апартамент № 9а, 10, 13,14, 39, 59 и 60, за ски гардероба и за 25 бр. паркоместа са допуснали техническа грешка, като не са отчели факта, че за голяма част от тях е извършено авансово плащане, което се доказа и от експертизата по делото. В заключението от приетата по делото комплексна експертиза, вещото лице - икономист е констатирало, че по НА № 153/21.12.2009 г. с купувач Гергана Магдугал са продадени ап. № 14, № 28 и 91 и паркоместа 1,2,3,4,5 и 6; по НА № 34/20.02.2012 г. с купувач Гергана Магдугал са продадени ап. 10,13,39,59 и 60. Анализирайки тази сделка, вещото лице е констатирало, че цената обектите, предмет на тези сделки е платена предварително, като аванс през 2008 г.; по НА № 168/16.11.2009 г., с купувач Уей Минг Гуулд са продадени ап. № 88 и паркомясто № 18 и двата обекта с обща продажна стойност 176766.25 лв. и сумата е платена изцяло по банков път авансово; по НА № 95/29.10.2009 г. с купувач Марк Саймън Уитли са продадени апартамент № 41 и паркомясто № 25, платени авансово по банков път и за двата обекта; по НА № 97/29.10.2009 г. с купувач Марк Саймън Уитли са продадени аn. G6 и паркомясто 24, платени авансово по банков път и за двата обекта през 2006 г.; по НА № 186/30.12.2009 г. с купувач Саймън Джъстин Джозеф Бобет са продадени ап № 27 и паркомясто № 20, платени авансово по банков път и за двата обекта през 2007 г.; по НА № 171/17.11.2009 г. с купувач Джон Нейл Браун и Каролай Мария Браун са продадени ап. 86 и паркомясто № 19 платени авансово по банков път и за двата обекта през 2007 г.; по НА № 53/13.10.2009 г. с купувачи Шарън Кей Хасъл и Пол Джеймс Хасъл са продадени ап. № 46 и паркомясто № 28.; по НА № 162/19.10.2009 г. с купувачи Шарън Кей Хасъл и Пол Джеймс Хасъл са продадени паркоместа 29 и 30, всички общо платени авансово по банков път съгласно издадени фактури от 2007 и 2008 г., подробно описани в заключението. В справката, изготвена от органите на НАП явно поради техническа грешка не е отбелязано, че паркоместата, като част от посочените по-горе сделки също са били обект на продажба, респ. за тях е платено авансово, т. е. признава се, че ДДС е платено за продадени апартаменти още при получаване на 100 % авансово от сумата, в която е включена и стойността на паркоместата, като част от същата сделка и е прехвърлена с един и същи нотариален акт. Това обстоятелство не е обсъдено от АС - Велико Търново. По делото в тази връзка са представени доказателства, които не са обсъдени от административния съд, в това число не е взето предвид и заключението на независимия експерт. Предвид подробния анализ направен от експерта е видно, че паркоместа № № 1,2,3,4,5,6,18,25,24,20,19,28,29 и 30, т. е. 14 паркоместа от общо 25, както и апартаментите с № № 10,13,14,39,59 и 60 са били предмет на предварителни договори и за тях е платена предварителна цена, т. е. авансово и неправилно в развитото ревизионно производство тези обекти са обложени с дължимия данък при дерегистрация на дружеството по ЗДДС. По отношение на Ски гардероба, експерта е констатирал, че съгласно площообразуването и измерването на място, застроената му площ е 115,64 кв. м., т. е по малко от отчетената от данъчните органи. По изложените по-горе съображения настоящия касационен съдебен състав намира, че решението на Административен съд - Велико Търново в тази му част е незаконосъобразно и следва да бъде отменено и спора се реши по същество, като ревизионният акт в тази му част следва да се отмени. Решението е правилно и в частта на допълнително установения за внасяне корпоративен данък и лихви, в резултат на преобразуване на счетоводния финансов резултат за 2008 г. Този данък се дължи в резултат на неправилно отчетени приходи и разходи от дружеството касатора за тази година. Решението в тази си част не страда от твърдените в касационната жалба пороци. Доводите в касационната жалба са били правени и пред първоистанционният съд, като последния в решението си е дал мотивиран отговор защо не приема тези аргументи за основателни. Решението в тази си част мотивирано и подкрепено от наличните по делото доказателства. Изводите на първоинстанционният съд се споделят напълно от настоящата инстанция в тази им част, поради което не следва да бъдат повтаряни отново. С оглед така изложените съображения, на основание чл. 222, ал. 1 от АПК решението на Административен съд - Велико Търново следва да се отмени частично и в отменената част следва да се постанови ново по съществото на спора като се отмени ревизионен акт № 151300791 от 01 август 2013 г. на ТД на НАП - Велико Търново, в частта му, потвърдена с решение № 491 от 28 октомври 2013 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" при ЦУ на НАП - гр. Велико Търново (ДОДОП), в частта с която за данъчен период 1.08.2009 г. - 28.08.2009 г. е начислен ДДС за наличните активи в размер на 288228,78 лева и лихви върху него - 115972,31 лева. В останалата част, решението на Административен съд - Велико Търново следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото, на страните се дължат разноски за двете инстанции, определени съобразно уважената и отхвърлена част от жалбата. Водим от горното, Върховният административен съд, второ отделение