Решение № 191 от 9.08.2010 г. на ВКС по гр. д. № 618/2009 г.

Решение № 191 от 9.08.2010 г. на ВКС по гр. д. № 618/2009 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Здравка Първанова Производството е по реда на чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Д. Ж. Д., Ц. Г. Д., Р. М. Ж. и Е. Ж. С., всички от [населено място], срещу въззивно решение № 161 от 13.02.2009 г. по гр. дело № 801/2007 г. на Варненския окръжен съд. С определение от 12.08.2009 г. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК по въпросите относно приложимостта служебно на разпоредбата на чл. 154 ГПК (отм.) при липса на оспорване истинността на официален свидетелстващ документ, както и по отношение на въпроса за възможността за възстановяване на собствеността на земеделски имот, попадащ в терен по § 4 ПЗР на ЗСПЗС предвид и наличието на противоречиви решения по въпроса за правото на собственост, основано на реституцията на имоти, попадащи в терени по § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ на м. "В. ", вкл. срещу ползуватели, позовали се на препис извлечения от протоколи с решения на ИК на ОНС. Касаторите излагат оплаквания за допуснати от въззивния съд нарушения на материалния закон и съществени нарушения на процесуалните правила - основания за отмяна по чл. 281, ал. 1, т. 3 ГПК. Ответникът по касация В. Н. Ж. оспорва жалбата като неоснователна. Ответникът по касация Т. Й. Т., [населено място], не изразява становище. След проверка на заявените в жалбата касационни основания, ВКС, състав на II г. о. приема следното: С обжалваното решение е отменено решение от 09.01.2007 г. по гр. дело № 4584/2005 г. на Варненския районен съд и по реда на чл. 208, ал. 1 ГПК (отм.) е уважен искът, предявен от В. Н. Ж. и Т. Й. Т., срещу Д. Ж. Д., Ц. Г. Д., Р. М. Ж. и Е. Ж. С. с правно основание чл. 108 ЗС за имот - реална част от 351 кв. м. от ПИ № * по КП на местност "В. -с. ", целият с площ 800 кв. м. при посочени граници на реалната част. За да постанови решението си въззивният съд е приел, че ищците са собственици по реституция по ЗСПЗЗ на процесния имот съгласно решение на ПК от 15.07.1994 г. Имотът, възстановен с решението, е идентичен с описания по нот. акт № */1937 г., легитимиращ наследодателя на ищците като собственик на нива от 7.900 кв. м. в същата местност, съобразно приетата техническа експертиза. В реституирания имот се включва процесната реална част от 351 кв. м. от ПИ № * по КП на местността "К. а. " /идентична с "Р. "/, целият с площ 800 кв. м. Ответниците осъществяват фактическа власт върху целия имот ПИ * и с нотариален акт № */94 г. са признати за собственици на 600/800 кв. м. ид. ч. на основание § 4а ПЗР ЗСПЗЗ от мястото, съставляващо имот пл. № * по КП "В. - с.". Те обаче не са установили твърдението си, че на наследодателя им е предоставено право на ползване по реда на ПМС 21/1963 г. и правото на ползване се е трансформирало в право на собственост. За да направи този извод въззивният съд е приел, че макар да не е открито производство по оспорване по реда на чл. 154 ГПК (отм.) след като ищците са твърдели, че на ответниците не е предоставено право на ползване, то те са оспорили и верността на съдържанието на представения от ответниците препис - извлечение № 341/1969 г. Препис-извлечението е официален свидетелстващ документ, който сам по себе си не е правопораждащ правото на ползване акт. Такъв е решението на ИК на ОНС. Препис извлечението само удостоверява, че такова право е било предоставено с протокол № 20, Решение № 4 от 04.11.1968 г. Въззивният съд е приел, че при това положение препис-извлечението е неистински, неверен документ. Оттук и ищците не са могли да изкупят по реда на § 4а ПЗР ЗСПЗЗ 600 кв. м. от имот пл. № * по КП на м. "В. - с. ", целият с площ 800 кв. м., което прави безпредметно обсъждането на останалите предпоставки на § 4а ПЗР ЗСПЗЗ. По делото е било установено, че ищците са собственици по реституция по ЗСПЗЗ на процесния имот съгласно решение на ПК от 15.07.1994 г. Имотът, възстановен с решението, е идентичен с описания по нот. акт № */1937 г., легитимиращ наследодателя на ищците като собственик на нива от 7.900 кв. м. в същата местност. Идентичността е установена от техническата експертиза. За ищците е налице материалноправна легитимация по предявения иск. Правопораждащият правото на ползване факт по ПМС № 21/63 г. е решението на ИК на Г., с което се утвърждава списък на правоимащите по отношение предоставените за ползване имоти на определената земя. Протоколът, обективиращ решението съставлява официален диспозитивен документ. Препис- извлечението от такъв като официален свидетелстващ документ удостоверява породените права. При липса на оспорване по реда на чл. 154 ГПК препис-извлечението се ползва с доказателствена сила по чл. 143, ал. 2 ГПК (отм.). Като е приел, че той е неверен документ без документът да е оспорен от ищците, въззивният съд не е съобразил процесуалните правила и неправилно е приел, че на наследодателя ответниците не е било предоставено валидно право на ползване по посоченото ПМС. Освен това, видно от списък 1 на лицата към протокол 20/68 г., под № 219 е вписан наследодателят на ответниците като е записано предоставяне на имот с площ 0.7 дка. С оглед изложеното, следва да се приеме, че обжалваното решение е незаконосъобразно и постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон. Като е отрекъл правата на касаторите по реда на § 4а ПЗР ЗСПЗЗ, поради това, че не са установили на праводателя им да е било предоставено право на ползване и не е обсъдил въпроса дали процесният имот е бил застроен към 01.03.1991 г. със сграда по смисъла на същия § и дали е налице влязъл в сила ПНИ, по който имотът да бъде индивидуализиран по отношение на спорната част, въззивният съд е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Въззивният съд е следвало да възложи допълнителна задача на техническата експертиза, която да индивидуализира имота не по стария кадастрален план, а по влезлия в сила ПНИ, за който има данни в заключението от 19.06.12008 г. Спорната реална част от имот № * по КП следва да бъде нанесена по скица съгласно ситуиране на имотите по ПНИ, като се установи с каква площ е нанесен имотът на ответниците по ПНИ с оглед възможността да трансформират правото на ползване върху конкретен имот до 600 кв. м. площ - § 4з ПЗР ЗСПЗЗ и чл. 28, ал. 6 ППЗСПЗЗ и при наличие на останалите изисквания на закона. По делото е неизяснено по ПНИ как е заснет процесният имот спрямо възстановения в полза на ищците и каква част от него попада във възстановения имот. С ПНИ се осъществява индивидуализацията на недвижимия имот, върху който е възстановено правото на собственост, или върху който ползувателят е придобил собствеността, тъй като той определя границите на новообразувания имот. Освен актуалния статут на имота, въззивният съд не е изяснил във връзка с твърдяната трансформация на правото на ползване статута на сградата в имота. С помощта на техническа експертиза следва да се установи дали към релевантния момент постройката е била сграда по смисъла на § 4а ПЗР ЗСПЗЗ вр. § 1в, ал. 3 ПЗР ППЗСПЗЗ, която да отговаря на изискванията на действащата към релевантния момент Наредба № 5 за ПНТСУ от 1977 г. /отм. - чл. 177. С оглед изводите относно наличието на такава сграда следва да се направи и извод за основателността на иска, основана на конкуренцията на права - тези, които ищците черпят от реституцията и тези, които ответниците, черпят от § 4а ПЗР ЗСПЗЗ. Изложеното налага извод за касиране на обжалваното решение. С оглед необходимостта от извършване на съдопроизводствени действия делото следва да се върне за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, който следва да изясни посочените по-горе въпроси като извърши следващите се съдопроизводствени действия. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на II г. о.