Определение № 4241 от 17.11.2022 г. на ВКС по гр. д. № 4007/2022 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба с вх. № 7445 от 03.10.2022 г., подадена от „Риълти Ко 20“ ЕООД, чрез пълномощника адв. Е. П., против определение № 326 от 12.09.2022 г. по в. ч. гр. д. № 429/2022 г. на Апелативен съд - Пловдив, с коeто е оставена без разглеждане подадената от жалбоподателя частна жалба с вх. № 265834 от 02.06.2022 г. против решение № 260076 от 03.05.2022 г. по гр. д. № 320/2021 г. на Окръжен съд - Пловдив, в частта му с характер на разпореждане, с която съдът разпорежда да не се издава препис от влязлото в сила решение, докато ищецът не докаже, че са заплатени непогасените към момента публични задължения на „Хисар спа ризорт“ ООД, като процесуално недопустима и производството по делото е прекратено. В частната жалба се съдържат оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното определение и се иска неговата отмяна. Сочи се, че решението в обжалваната част няма характер на разпореждане, както неправилно е приел апелативния съд. Освен това преценката на съда по чл. 264 ДОПК, следвало да се извърши към момента на постановяване на решението, а не към момента на издаване на заверен препис от решението. Частната касационна жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от легитимирана страна с правен интерес да обжалва постановеното определение и е допустима. Върховния касационен съд, състав на ІІІ гражданско отделение, при установените данни по делото, намира следното: В обжалваното определение е прието, че в обжалваната част решението, с което окръжният съд нарежда да не се издава препис от влязлото в сила решение, докато ищецът не докаже, че са заплатени и непогасените към момента публични задължения на „Хисар спа ризорт“ ООД има характер на разпореждане. Посочено е, това разпореждане нито прегражда развитието на делото, нито относно разпореждане от такъв вид е предвидено изрично обжалване в закона. Преценката на съда дали да се издаде препис от влязло в сила решение се прави конкретно след подаването на молба за това от страна по делото. В случая нито се твърди, нито установява от страна на ищеца - жалбоподател, от него да е било поискано издаване на препис от решението, като към момента на подаването на частната жалба, то не е и влязло в сила, тъй като не е бил изтекъл срокът за обжалването му. Окръжният съд към момента на постановяването на съдебното решение не е извършвал затова проверката и преценката по чл. 364, ал. 2 ГПК, която дължи да извърши именно в процедура по заявеното от страната искане за издаване на препис от влязлото в сила решение. Правилно в обжалваното определение е прието, че решението не подлежи на обжалване в частта, с която окръжният съд е постановил да не се издава препис от влязлото в сила решение, докато ищецът не докаже, че са заплатени и непогасените към момента публични задължения на „Хисар спа ризорт“ ООД. В обжалваната част решението има характер на разпореждане, което не подлежи на самостоятелен инстанционен контрол. Съгласно разпоредбата на чл. 274, ал. 1 ГПК на обжалване пред въззивен съд подлежат определенията на съда, които преграждат по-нататъшното развитие на делото и в случаите изрично посочени в закона. Разпореждането не попада в нито една от хипотезите на чл. 274, ал. 1 ГПК – не е преграждащо, нито е обявено изрично за обжалваемо от закона. Предвид изложеното, определението следва да се потвърди. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение