Определение № 176 от 05.04.2021 г. на ВКС по т. д. № 349/2021 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 пр.1 във вр. с ал.1ГПК. Образувано е по частна жалба на пълномощника на „ЕВН България Електроснабдяване“ЕАД-Пловдив срещу определение №260015 от 13.01.2021 по в.т. дело №21/2021 г. на Пловдивски апелативен съд, с което е спряно производството по въззивна жалба срещу решение по т.д. №939/19 на ПОС с-в, поради наличие на висящ съдебен спор по адм.д. №3661/2019 г. по описа на АСГГ,71 с-в по преюдициално правоотношение – чл.229 ал.1, т.4 от ГПК. В частната жалба се навеждат оплаквания за незаконосъобразност, доколкото не са налице основанията за спиране в посочената процесуална разпоредба. Ответникът „Сънмекс“ЕООД – [населено място] изразява писмено становище за неоснователността на частната жалба. От страна на „НЕК“АД-трето лице помагач на страната на „ЕВН България Електроснабдяване“ЕАД е постъпило писмено становище за основателност на КЖ. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите в частната жалба и прецени данните по делото, приема следното: Частната жалба е подадена от легитимирана страна в законния едноседмичен срок, и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. С обжалваното определение от страна на въззивния съд е спряно производството, поради наличие на висящ съдебен спор по преюдициално правоотношение – чл.229 ал.1, т.4 от ГПК. Спорът е по искова претенция за заплащане на сумата от 46 344,66 лева -разлика между дължимата преференциална цена от 567,41 лева/Квтч без ДДС и реално платената такава за произведено и продадено количество ел.енергия от ФЕЦ“Сънмекс-12-Дуванли“ в периода м.ноември 2016 г. -м.септември 2019 г. по договор №981/30.01.2013 г., с предмет изкупуване на ел.енергия от възобновяеми източници, ведно със законните последици и 7 675,01 лева-мораторна лихва. Ето защо, според съда, един от основните спорни въпроси се свежда до това, дали за периода по ИМ се е дължало изкупуване на цялото количество произведена от фотоволтаичната централа ел.енергия по преференциални цени или само на количествата до нетното специфично производство/НСП/, както се твърди от ответника. Последният се основава на Решение №СП-2 от 06.03.2019 г. на КЕВР, с което, считано от 31.07.2015г. се определя отново нетно специфично производство /НСП/ за обекти за производство на електрическа енергия, като това на ищеца, което решение се обжалва, включително и от „Сънмекс“ ЕООД, пред АССГ по адм.дело №3661/19. Настоящият състав на ВКС,Второ,т.о. намира за установено следното: При извършване на преценката за преюдициалност между двете дела, по исковото и административното производства, съставът на ПАС правилно е приел, че е налице обусловеност на изхода по спора по иска за заплащане на сумата от 46 344,66 лева -разлика между дължимата преференциална цена от 567,41 лева/Квтч без ДДС и реално платената такава за произведено и продадено количество ел.енергия от ФЕЦ“Сънмекс-12-Дуванли“ в периода м.ноември 2016 г. -м.септември 2019 г. по договор №981/30.01.2013 г., от този - по а. х. дело № 3661/2019г. по описа на АССГ. Изходът по посоченото административно дело е от значение за спора, тъй като при евентуална отмяна на Решение № СП-2 от 06.03.2019г. на КЕВР, влязлото в сила решение на ВАС ще има обратно действие и евентуално- ще се дължи заплащане на цялото количество по съответните преференциални цени,а при отхвърляне на жалбата, решението на КЕВР ще има приложение при определяне на количество електрическа енергия само до нетното специфично производство/НСП/. Налице е константна практика на ВКС /решение № 212/23.12.2015г. по т. д. № 2956/2014г. на ВКС, ТК, I т. о., решение № 155/11.01.2016г. по т. д. № 2611/2014г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 157/11.01.2016г. по т. д. № 3018/2014г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 7/26.04.2016г. по т. д. № 3196/2014г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 28/28.04.2016г. по т. д. № 353/2015г. на ВКС, ТК, II т. о. и др./, съгласно която постановеното от ВАС, влязло в сила решение, с което е отменен индивидуален административен акт има обратно действие. С оглед обжалване на постановеното решение на АССГ по посоченото дело, понастоящем спорът е висящ пред ВАС,ІІІ ти състав по адм.дело №4776/2020, по което липсва произнасяне и към настоящата дата,съгласно служебна справка в официалния сайт на ВАС от страна на настоящия с-в на ВКС. От изложеното следва, че обжалваното определение се явява законосъобразно и следва да бъде потвърдено. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение като прецени правилността на обжалваното определение