Решение № 51 от 9.02.2009 г. на ВКС по н. д. № 742/2008 г.
ВКСI наказателно отделение09.02.2009 г.докладчик Бойка Попова
Диспозитив
ОТМЕНЯ по реда на възобновяването влязлото в сила решение от 03.06.2008 г. на СОФИЙСКИЯ ГРАДСКИ СЪД, постановено по в. н. о. х. д. № 2195/2006 г. ВРЪЩА делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав.
Мотиви
Решение № 51 от 9.02.2009 г. на ВКС по н. д. № 742/2008 г., I н. о., НК, докладчик съдията Бойка Попова На основание чл. 420, ал. 2 НПК е подадено искане за възобновяване на наказателно дело от името на осъдената П. Р. С., изготвено от процесуалният й представител - адв. В. В. от АК - София. Предмет на искането е решение от 3.06.2008 г., постановено от Софийския градски съд по в. н. о. х. д. № 2195/2006 г., чиято отмяна и възобновяване на делото се предлагат с позоваване на всички основания по чл. 348 НПК. Осъдената и защитата й поддържат пред ВКС оплакванията, изложени в подаденото искане. Частният обвинител и граждански ищец в приключилото наказателно дело - Я. В. С. от гр. С. не участва и не се представлява в производството пред ВКС. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура изразява становище за неоснователност на искането. Върховният касационен съд извърши проверка по направените оплаквания и за да се произнесе взе предвид следното: С решението, предмет на искането, е потвърдена първоинстанционна осъдителна присъда от 3.11.2005 г., постановена от Софийския районен съд по н. д. № 9174/2004 г. Издадената присъда ангажира наказателната отговорност на молителката С. за престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 5 във връзка с чл. 20, ал. 2 НК, извършено на 14.02.2004 г. в гр. С., в съучастие със С. Т. С., за когото материалите по делото са отделени в друго производство. Предмет на посегателството са 5000 щатски долара, с левова равностойност от 9060,65 лв. (големи размери), за което на подсъдимата С. е наложено наказание 3 (три) години лишаване от свобода- условно, с петгодишен изпитателен срок по чл. 66 НК. Присъдата ангажира и гражданската отговорност на виновната, която е осъдена на основание чл. 45 ЗЗД да заплати на гражданския ищец Я. В. С. обезщетение за имуществени вреди от непозволено увреждане в размер на 9060,65 лева. С гражданската част на присъдата е отхвърлена претенцията на пострадалия за репариране на претърпени неимуществени вреди от престъплението. Искането е процесуално допустимо - подадено е в законоустановения срок от легитимирано лице срещу влязъл в сила съдебен акт, който подлежи на проверка по реда на възобновяването. Разгледано по същество, искането е основателно относно оплакването за допуснато нарушение по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 1 изр.1 във връзка с ал. 1, т. 2 НПК, а именно: Присъдата и решението безкритично са възпроизвели заложеното още в обвинителния акт противоречие между фактическото и юридическото обвинение срещу подсъдимата С. относно годината, в която е извършено инкриминираното деяние. Съгласно мотивите към съдебните актове, имущественото разпореждане с инкриминираните 5000 щатски долара, предизвикано от страна на подсъдимата чрез заблуда, е извършено от пострадалия Я. В. С. на 14.02.2003 г. Тази констатация в мотивите за време извършване на деянието е вярна, защото произтича от всички доказателствени източници: От тази дата на 2003 г. е разписката, издадена от подсъдимата за получаване на валутата (л. 22 от досъдебното производство), на която съдилищата са се позовали. Към 14.02.2003 г. е изчислена и левовата равностойност на инкриминираните 5000 щатски долара от оценителната експертиза (л. 50 и сл. от досъдебното производство). Изследваните гласни източници по делото, на които съдилищата също са се позовали при формиране на фактическите положения, недвусмислено сочат, че разпореждането с инкриминираното имущество е станало на 14.02.2003 г., а не на 14.02.2004 г., както е постановено в диспозитивната част на присъдата и потвърдилото я решение. Освен това ВКС констатира, че въпросът за противоречието в присъдата относно това кога точно е извършено престъплението, е бил поставен от подсъдимата пред въззивния съд (стр. 2, т. 1 от жалбата й), но е останал изобщо без отговор, дължим от контролната инстанция по силата на чл. 339, ал. 2 НПК. Времеизвършването на престъплението, което включва максимално възможна установеност на ден, месец и година, е обективен елемент от предмета на доказване по чл. 102, т. 1 НПК. Затова не е случайно, че първият въпрос, на който съдът следва да даде недвусмислен отговор с присъдата по силата на чл. 301, ал. 1, т. 1 НПК, е има ли извършено деяние, кога е извършено и извършено ли е то от подсъдимия. Този доказателствен факт по принцип е от съществено значение, както за наказателната, така и за гражданската отговорност на виновния. Така и в инкриминирания случай обстоятелството кога е извършено деянието е от значение за размера на посегателството и оценката за наличие на квалифициращия признак "големи размери" по смисъла на чл. 210, ал. 1, т. 5 НК, за моментът, от който на измамения се дължи обезщетение за причинената му имотна вреда, в т. ч. и за последиците от гражданската отговорност и пр. Не на последно място, времеизвършването на престъплението е въпрос от съществено значение за дееца и с оглед на други последици, които законът свързва с този момент (например, за изчисляване на преследвателната давност по чл. 80, ал. 3 НК, за приложението на чл. 23 - 25 НК и др.). Очевидното противоречие между мотиви и диспозитив, което съдържат и присъдата и решението относно времеизвършването на престъплението, макар че е резултат от недопустима небрежност при изготвяне на съдебните актове, накърнява процесуалните права на подсъдимата по изложените по-горе причини. Затова е нарушение по чл. 348, ал. 3, т. 2 НПК. Като не го е констатирал и отстранил, въпреки че е бил сезиран с този дефект на присъдата, въззивният съд е допуснал нарушение на процесуалните си задължения по чл. 339, ал. 2 НПК. По посочените причини въззивното решение подлежи на отмяна по реда на възобновяването. Понеже въззивният съд разполага с правомощия да поправи допуснатия дефект (макар и груба, грешката е машинописна) в проверяваната присъда, новото разглеждане на делото следва да започне от стадия на съдебното заседание пред втората инстанция. При този резултат от проверката ВКС оставя без коментар останалите възражения на осъдената, развити в подаденото искане. Поради изложените съображения и на основание чл. 425, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд - I н. о.