Определение № 1169 от 14.04.2025 г. на ВКС по т. д. № 414/2025 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на К. Ю. В. против решение № 1105/05.11.2024г. по гр.д.№ 693/2024г. на Апелативен съд София, с което е потвърдено решение № 261100/24.08.2023г. по гр.д.№ 9918/2018г. на Софийски градски съд, в частта му, с която е отхвърлен предявеният от касатора против ЗК“Лев Инс“АД иск, с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, за разликата между присъдените 45 000 лева и до претендираните с касационната жалба 125 000 лева – обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП на 17.04.2017 г., причинено по вина на водача на застрахован при ответното дружество – по задължителна застраховка „Гражданска отговорност„ на автомобилистите - лек автомобил. Касаторът оспорва допустимостта – без доводи, както и правилността на въззивното решение, като постановено в противоречие с материалния закон – чл. 52 ЗЗД, предвид изключително занижен размер на присъденото обезщетение, в разрив с обществения критерий за справедливост, въведен с разпоредбата. Позовава се на съществено нарушение на съдопроизводствените правила, поради липса на всестранен и задълбочен анализ на доказателствата, без конкретизация на пропуските в същия, както и на неправилна квалификация на предявения иск, без обосноваване на различна от приетата от съда. Ответната страна – ЗК „Лев Инс“ АД – оспорва касационната жалба и обосноваността на основание за допускане на касационното обжалване, поради липса на формулиран правен въпрос, отделно от необосноваността на конкретен допълнителен селективен критерий. Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да се произнесе по допускане на касационното обжалване, в обхвата на касационните доводи за неправилност на въззивното решение, настоящият състав съобрази следното: В настоящата инстанция е пренесен спор единствено относно размера на дължимото обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди, конкретно - за разликата над присъдените 45 000 лева, до който размер, като необжалвано от ответника, въззивното решение е влязло в сила и до размера от 125 000 лева / каквато горница е посочена в касационната жалба /. По делото е назначена СМЕ, от заключението на която се потвърждава, че вследствие на ПТП от 16.04.2017г. К. Ю. В. / тогава 9 годишен / е получил: контузия на гърдите и корема, закрито двустранно счупване на лонни / срамни / кости на таза и навяхване на прешлените от гръдния отдел на гръбначния стълб. Навяхването в гръдния отдел е в резултат на разтегнати сухожилия на гърба и е квалифицирано от втора степен – предизвикало интензивни болки и временно ограничени движения в зоната на гръдните прешлени. Двустранното счупване на срамните кости е причинило трайно затруднение на движенията на долните крайници за срок до 3 месеца. Детето е било поставено на строг постелен режим, с включени инфузионна и обезболяваща терапии. На 20.04.2017г. е извършено закрито наместване на счупените срамни кости на таза, за което е и спазван строгия постелен режим. Оплакванията от навяхването са отзвучали за срок от 30 дни, а срамните кости на таза са зараснали окончателно до 2 месеца от увреждането, след което е започнало раздвижването на детето. Общият оздравителен период е приключил в рамките на 3 месеца, през който период най-интензивни са били болките през първите 3 - 4 седмици и в продължение на 2 - 3 седмици по време на раздвижване при рехабилитация. В останалото време са били спорадични и облекчавани с обезболяващи средства. Възстановяването на детето е пълно, вкл. движенията на гръбначния стълб и на тазобедрените стави и долни крайници – в пълен обем и сила. По делото като свидетел е разпитан единствено бащата на пострадалия - Ю. К. В., който основно е обгрижвал детето по време на възстановяването му. Същият потвърждава, че след изписването му от болницата К. е трябвало да лежи неподвижво два месеца, през което време баща му и баба му са го обгрижвали за всичко. След тези два месеца започнал да се изправя, като общо 4 месеца след инцидента вече можел да ходи и да се обслужва сам. Потвърждава, че понастоящем няма остатъчни проявления на увреждането, като единствено изпитва страх, когато пресича улицата. За да потвърди справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди сумата от 45 000 лева, въззивният съд е отчел възрастта на пострадалия, вида и продължителността на лечението, обстоятелството, че не е извършвана тежка оперативна интервенция / закрита репозиция на тазови кости с локална анестезия /, продължителността на постелъчния режим и неудобствата за ищеца, предвид зависимостта от чужда помощ за ежедневното му обслужване, придружаващите болки от навяхването в гръдния отдел на гръбначния стълб, вкл. интензивността им в рамките на общата продължителност от 30 дни. Общата продължителност на възстановителния процес – 3 месеца и пълното възстановяване на ищеца, без остатъчни проявления на увреждането, дори спорадично. Съдът е отчел емоционалната уязвимост на детето при пресичане, както и икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането. В изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК не е формулиран правен въпрос, като фрагментарно са наведени недопустимост и неправилност на въззивното решение, на всички основания по чл. 281, т. 3 ГПК, приложими в различна от настоящата фаза на касационното производство - по селекция на касационните жалби. Не се сочат конкретни доводи за недопустимост и такава не се установява от настоящия състав, тъй като произнасянето на въззивния съд е в съответствие с принципа на диспозитивното начало в процеса. Не е подменена и действителната правна квалификация на иска, макар погрешната такава да не води сама по себе си до недопустимост на съдебния акт, щом същият е постановен в съответствие с отправеното искане за защита на конкретно накърнено право. Акцентира се на крайната несправедливост на определеното обезщетение, но дори да би се счел за въведен въпрос относно прилагане критерия за справедливост, заложен в нормата на чл. 52 ЗЗД / макар разпоредбата да липсва в изложението /, то въпросът не би удовлетворил изискването за правен. Същият не кореспондира с конкретен касационен довод за неправилно отчетен от въззивния съд, в занижение размера, или неотчетен от същия, но значим за завишаване размера на присъденото обезщетение, факт и/или доказателство, като се съобрази, че крайният резултат винаги е проекция и на проведеното конкретно доказване. Настоящата инстанция, извън служебната проверка за валидност и допустимост на контролирания съдебен акт, се произнася само по въведените от касатора доводи за неправилност, на основанията по чл. 281, т. 3 ГПК, но такива, извън общото несъгласие на страната с размера на присъденото обезщетение, липсват. Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение