Определение № 132 от 19.06.2017 г. на ВКС по т. д. № 1352/2017 г.

Производството по т.д.№ 1352/17г. на ВКС, І т.о. е образувано по молба на [фирма], [населено място] за отмяна на решение № 966/20.02.2017г., постановено по ч.гр.д.№ 970/16г. от Благоевградския окръжен съд. В молбата е заявено искане за спиране на изпълнително дело № 20167960400993 на ЧСИ рег.№ 796, по което е наложена възбрана върху недвижим имот. С решението, чиято отмяна се иска, е оставена без уважение частната жалба на [фирма], насочена против действията на ЧСИ, рег.№ 796, изразяващи се в налагането на възбрана върху недвижим имот, собственост на дружеството - жалбоподател. Настоящият състав на ВКС намира, че производството по настоящото дело следва да се спре до постановяването на тълкувателно решение по образуваното тълк.д.№ 7/2014г. на ОСГТК на ВКС, в т.3 на което е поставен въпросът: „Подлежат ли на отмяна по реда на Глава 24 ГПК решенията на окръжния съд, постановени по жалба срещу действията на съдебния изпълнител?”, който въпрос е от значение за допустимостта на молбата за отмяна. По реда на чл.309, ал.1 ГПК Върховният касационен съд може да спре изпълнението на съдебното решение, за отмяна на което е подадена молбата по чл.303 ГПК, след внасяне на обезпечение съгласно чл.282, ал.2-6 ГПК. В случая се иска спиране на изпълнителното производство, с каквото правомощие съставът на ВКС не разполага. По изложените съображения, Върховният касационен съд