Определение № 60126 от 23.06.2021 г. на ВКС по т. д. № 1548/2020 г.

Производството е по чл. 248, ал. 1 ГПК, образувано по молба на адв. Р. С. Р., в качеството му на процесуален представител на С. И. И., представляван от своята майка и законен представител С. Ш. С., Е. С. И., Й. И. И. и С. Ш. С., с искане за допълване на определение № 249/16.04.2021 г. по настоящото дело, като се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение за депозирането на отговор на касационната жалба, определено по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА. Ответната страна – Застрахователно акционерно дружество „ Армеец“АД, [населено място] – депозира отговор, с който оспорва молбата с излагане на твърдения за липса на твърдяната материална затрудненост на ищците. Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение констатира, че искането е подадено в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК от легитимирана страна и следва да се разгледа по същество. Производството по т.д. № 1548/2020 г. на ВКС, І т.о. е образувано по касационна жалба на Застрахователно акционерно дружество „ Армеец“АД, [населено място], чрез пълномощника си- юрк. Л. М. – Л., срещу решение №1198 от 12.06.2020г. по гр.д.5891/19г. на Софийски апелативен съд, с което е отменено решение № 5948 от 07.08.2019г. на Софийския градски съд, ГО, 18 състав, в частта, с която е отхвърлен искът с правно основание чл. 432 КЗ на С. И. И. за разликата над 120 000 лева до 160 000 лева; в частта, с която е отхвърлен искът с правно основание чл. 432 КЗ на С. Ш. С. за разликата над 120 000 лева до 150 000 лева; в частта, с която е отхвърлен искът с правно основание чл. 432 КЗ на Е. С. И. за разликата над 120 000 лева до 150 000 лева; в частта, с която е отхвърлен искът с правно основание чл. 432 КЗ на Й. И. И. за разликата над 120 000 лева до 150 000 лева, като и в частта, с която С. И. И., С. Ш. С., Е. С. И. и Й. И. И. са осъдени да заплатят на застрахователното дружество разноски в първоинстанционното производство над 172,70 лева до 266,20 лева, и вместо това е осъдил застрахователя за заплати още 40 000 лв. на С. И. И. и по още 30 000 лв. на Е. С. И., Й. И. И. и С. Ш. С., които суми представляват застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, причинени от смъртта на И. Й. И., настъпила при ПТП на 10.02.2017г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 31.05.2017г. до окончателното плащане. Настоящият състав с определение № 249 от 16.04.2021 г. не е допуснал касационно обжалване на въззивното решение. В определението липсва произнасяне по искането за разноски. Молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК е основателна. Искане за възмездяване на разноски, в случай на позитивен резултат за ответната страна, по касационната жалба на Застрахователно акционерно дружество „Армеец“ АД, [населено място], е направено своевременно, с депозиран отговор вх. № 72882/21.08.2020 г. на касационната жалба, чрез процесуалния представител на страната адв. Р., редовно упълномощен с пълномощни, намиращи се на л. 23-34 вкл. от гр.д. № 1149/2018 г. на СГС. Към отговора на касационната жалба са приложени четири броя договори за правна защита и съдействие, всички от 20.08.2020 г., с които е уговорено възнаграждението да се определи по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА. Възражението на застрахователя, че не са налице предпоставките за безплатно оказване на адвокатска помощ и съдействие, поради извършено от дружеството плащане в полза на ищците съобразно, постановеното и частично влязло в сила решение от първоинстанционния съд, е неоснователно. Сумата, изплатена от застрахователя по първоинстанционното решение, има функция на обезщетение за претърпените от ищците неимуществени вреди вследствие настъпилия деликт, причинен от лице, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответното ЗАД „Армеец“ АД, [населено място]. Тази сума не представлява източник на доход за ищците, обуславящ липса на материална затрудненост на лицата. На следващо място, възможност да се оспорят твърденията за осъществяване на безплатна правна помощ следва да бъде упражнена своевременно. До приключване на касационното производство застрахователят не е въвел възражение за липса на предпоставките за договаряне на безплатна правна помощ, нито е представил доказателства, опровергаващи основанието по чл.38, ал.1, т.2 ЗА, доколкото тежестта на доказване на тези обстоятелства се носи от твърдящия липсата на материална затрудненост /в този смисъл е и трайната практика на ВКС, споделяна и от настоящия състав – напр. определение № 482/03.12.2020 г. по ч.т.д. № 90/2020 г. на ВКС, II т.о. определение № 97/12.02.2021 г. по ч.т.д. № 2895/2019 г. на ВКС, II т.о./. Претендираните разноски са надлежно и своевременно заявени в касационното производство посредством представен списък по чл. 80 ГПК, което обуславя тяхното присъждане с крайния акт по делото, който в случая се явява подлежащото на допълване определение № 249 от 16.04.2021 по т.д. № 1548/20 г. на ВКС, І т.о. При материален интерес от 130000 лв. това възнаграждение възлиза на 3075.00 лв. При тази фактическа обстановка са налице предпоставките на чл. 78, ал. 3 ГПК, съобразно разясненията, дадени с т. 1 на Тълкувателно решене № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС – страната е отправила своевременно искане за присъждане на разноски, определени по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА. Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение