Решение № 8640 от 18.08.2026 г. на ВАС по адм. д. № 9346/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на Дневен център за пълнолетни лица с увреждания (ДЦПЛУ) - [населено място], представляван от директора Ц. И., чрез процесуален представител адв. А. Дочев, против решение № 943 от 12.06.2025 г., постановено по адм. дело № 329/2024 по описа на Административен съд (АС) - Шумен. Касаторът навежда доводи за неправилност на оспореното съдебно решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че съдът неправилно е възприел виждането на административния орган, че единственото условие да не се получи допълнително материално стимулиране (ДМС) е дисциплинарно уволнение на служител или служителя да е работи по-малко от три месеца през календарната година. Сочи, че тези две условия не изчерпват правото на работодателя да прецени конкретно за всеки служител, както и че работодателят няма задължение да начисли на всеки един служител. Счита, че съдът е нарушил материалния закон с извода, че В. попада в кръга от лица, имащи право да получат ДМС. Твърди, че са неправилни изводите както на съда, така на органа за неравно третиране на В., поради изразеното му желание да прекрати трудовото си правоотношение, спрямо други служители. Оспорва изводите на съда, с които са отхвърлени доводите за простъпки от страна на В. по време на работа и на работното му място. Оспорва и твърдението за извършено нарушение на чл. 14 от Закона за защита от дискриминация (ЗЗДискр). Счита, че съдът е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила като не са обсъдени доводите му, че преценката за начисляване на ДМС е право на работодателя, както и доводите, че ДМС се определя на служител при качествено и точно изпълнение на неговите задължения. Твърди, че съдът е постановил оспореното решение при необективност и едностранчивост на преценката на събраните доказателства. Твърди, че В. не е неравно третиран и спрямо същия не е осъществена дискриминация с неначисляването на ДМС за 2020 г. Иска оспореното решение да се отмени и да се постанови ново по същество на спора, с което да се отмени оспорения административен акт. Подробни съображения в подкрепа на твърденията и исканията са изложени в касационната жалба, в писмени бележки и в открито заседание. Претендира разноски по представен списък. Ответната страна – Комисия за защита от дискриминация (КЗД), чрез процесуален представител гл. юрк. Ю. Дардова, оспорва касационната жалба като неоснователна и необоснована. Иска оспореното решение да се потвърди от касационната инстанция. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Претендира разноски. Ответната страна – С. С. В., чрез процесуален представител адв. Ц. Дончева, оспорва изцяло доводите на касатора. Счита подадената касационната жалба за неоснователн, а оспореното съдебно решение за правилно, като постановено в съответствие в материалния закон, без допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Иска решението да се остави в сила. Подробни съображения в подкрепа на твърденията са изложени в писмен отговор и писмени бележки. Претендира разноски по представен списък. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Пето отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 АПК от страна, за която решението е неблагоприятно, намира същата за допустима. Разгледана по същество е основателна по следните съображения: Съдът е установил следните фактически обстоятелства: Производството пред КЗД е образувано по жалба вх. № 44-00-257/01.02.2021 г. на С. В. срещу Ц. И. - директор на ДЦПЛУ - [населено място], с твърдения за осъществена пряка дискриминация и тормоз на работното място по признак „лично положение“. Жалбоподателят твърди, че правото му на равно третиране било нарушено във връзка с изплащането на допълнително възнаграждение за постигнати резултати (ДВПР), извършено през месец декември 2020 г. съгласно Заповед 163/18.12.2020 г. на директора на ДЦПЛУ - [населено място], което се заплащало за принос в развитието на центъра и повишаване качеството на предоставяната социална услуга. С разпореждане № 199/04.02.2021 г. на председателя на КЗД е образувал производство по преписка № 25/2021 г. във връзка с подадената жалба, като разглеждането е разпределено на Трети специализиран заседателен състав на КЗД предвид изложените твърдения за дискриминация, извършена под формата на тормоз по смисъла на § 1, т. 1 ЗЗДискр на работното място по признак „лично положение“ по чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр. С решение № 46/18.01.2022 г., постановено по преписка № 25/2021 г., КЗД е установила, че с неизплащането на ДВПР на С. В. за месец декември 2020 г. Ц. И. Н. - директор на Център за пълнолетни лица с увреждания, е осъществила пряка дискриминация на основата на защитения признак „лично положение“, по смисъла на чл. 4, ал. 2 от ЗЗДискр, с което е нарушена забраната по чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр, както и „тормоз“ по смисъла на § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на ЗЗДискр по отношение на С. С. В., наложена е глоба в размер на 250 лв. на основание чл. 47, т. 3 вр. чл. 78, ал. 1 ЗЗДискр. и е дадено задължително предписание на ответната страна на основание чл. 47, т. 4 ЗЗДискр занапред да се въздържа от действия, представляващи дискриминация на основата на защитения признак „лично положение“. Решение № 46/18.01.2022 г. на КЗД е оспорено от Ц. И. Н. - директор на Дневен център за пълнолетни лица с увреждания пред АС – Шумен. С решение № 70 от 10.06.2022 г. по адм. д. № 42/2022 г. АС – Шумен е отхвърлил жалбата като неоснователна и присъдил разноски. Решение № 70 от 10.06.2022 г. по адм. д. № 42/2022 г. на АС – Шумен е оспорено пред Върховен административен съд. Касационната инстанция е приела, че в хода на производството пред КЗД са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, изразяващи се в допуснато нарушение от административния орган по отношение на индивидуализирането на ответната страна в административното производство с оглед оплакванията в жалбата на С. В.. Касационният състав е приел, че КЗД следва да дадат указания на жалбоподателя да уточни срещу кого са насочени оплакванията: срещу ДЦПЛУ – [населено място] като негов работодател или срещу физическото лице Ц. Н. И. за извършени лично от нея действия, които са възприети като пряка дискриминация и тормоз въз основа на защитим признак. Посочено е също, че подателя на жалбата следва да конкретизира сочения защитим признак „лично положение“. При тези съображения Върховния административен съд с решение № 6660/21.06.2023 г. по адм. д. № 9324/2022 г. по описа на ВАС е отменил решение № 70 от 10.06.2022 г. по адм. д. № 42/2022 г. на АС – Шумен и отменил решение № 46/18.01.2022 г. на КЗД, като изпратил преписката на административния орган за ново произнасяне при спазване задължителните указания, съдържащи се в мотивите на касационното решение. В изпълнение на решение № 6660/21.06.2023 г. по адм. д. № 9324/2022 г. на ВАС, с разпореждане № 544/27.07.2023 г. (л. 230 от адм. д. № 239/2024 на АС - Шумен) председателят на КЗД е възобновил производството по преписка № 25/2021 г., като отново е разпределена за разглеждане от Трети специализиран заседателен състав на КЗД. С писмо с изх. № 44-00-3236/14.09.2023 г. (л. 234 от адм. д. № 239/2024 на АС - Шумен) са дадени указания на С. В. за уточни срещу кого е насочена жалбата му, както и да конкретизира твърдения защитим признак „лично положение“. С уточняващо писмо вх. № 44-00-3346/25.09.2025 г. (л. 238-239 от адм. д. № 239/2024 на АС - Шумен) С. В. е посочил, че жалбата е подадена срещу ДЦПЛУ – [населено място], в качеството на работодател, спрямо когото чл. 12 и сл. ЗЗДискр урежда защита, насочена срещу работодателя при упражняване правото на труд. Конкретизирал е признак „лично положение“ като е съпоставил положението си през месец декември 2020 г. и положението му в предходни години, както и съпоставка между неговото положение през месец декември 2020 г. други лица, заемащи длъжности със спомагателен характер в ДЦПЛУ през същия период. Направен е извод, че С. В. е неравно третиран от страна на работодателя си по дискриминационен признак „лично положение“ след изразяване на желание от негова страна за прекратяване на трудовото му правоотношение, поради пенсиониране за осигурителен стаж и възраст, в сравнение с предходни периоди; както и в различното му третиране, след изразяване на желание от В. за прекратяване на трудовото му правоотношение, поради пенсиониране за осигурителен стаж и възраст, в сравнение с други служители на сходни длъжности, които не са заявили намерение за пенсиониране. В административното производство са получени и становища - вх.№ 12-20-44/26.09.2023 г. и вх.№ 12-20-45/26.09.2023 г. (л. 241-245 от адм. д. № 239/2024 на АС - Шумен), съответно от Ц. Н. И., директор на ДЦПЛУ - [населено място] и ДЦПЛУ - [населено място] с идентично съдържание. В становищата се поддържа тезата, че във Формуляр за оценка на индивидуалното изпълнение на длъжността на С. В. е записано, че се „стреми да изпълнява“ задълженията си, както и констатирани нарушения и пропуски по отношение на попълване на Дневник за посещение на лица в ДЦПЛУ - [населено място] и Дневник за включване и изключване на ел. захранването в ДЦПЛУ - [населено място]. Посочено е, че въпреки че служителят се е стремял да изпълнява задълженията си не означава, че ги е изпълнявал, както и че през последните шест месеца С. В. се отнасял лежерно към трудовите си задължения, като спял през работно време, самоволно напускал работното място, ходейки до магазина в [населено място] за пазаруване, а допълнително възнаграждение се дължи при показани инициативност, иновативност, отговорност, добросъвестност ори изпълнение на задълженията. Изразени са съображения, че въпреки че жалбоподателят не попада в хипотезата на чл. 26, ал. 1 от Колективния трудов договор да е дисциплинарно уволнен или да е работил по-малко от 3-месеца през календарната година, за да не получи допълнително възнаграждение, не е налице задължение на работодателя да предостави такова, тъй като не е императивно очертан кръга от лица, имащи право да получат допълнително възнаграждение. В доклад-заключение от докладчика по преписката (л. 247-252 от адм. д. № 239/2024 на АС - Шумен) са посочени надлежните страни в производството пред административния орган: жалбоподател С. С. В.; ответна страна ДЦПЛУ - [населено място] като работодател и отново ответна страна Ц. Н. И. – директор на ДЦПЛУ. С доклада е предложено на председателя на състава да се уведомят страните, че проучването по преписката е приключило, като им се предостави възможност да се запознаят с материалите, както и да се насрочи открито заседание за разглеждане на преписката като се уведомят страните. НА 18.04.2024 г. е проведено откритото заседание, на което е даден ход на производството, докладът е приет е доказателство и преписката е обявена за решаване. С решение № 214/16.07.2024 г. КЗД е: I. установила, че ответната страна ДЦПЛУ - [населено място] - работодател, с лишаването на С. В. от допълнително материално стимулиране (ДМС) за 2020 г. е осъществила „неблагоприятно третиране“ по смисъла на § 1, т. 7 от ДР на ЗЗДискр., вр. чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр. по признак „лично положение“, като пряка дискриминация по чл. 4, ал. 2 ЗЗДискр; II. установила, че по отношение на С. В. ДЦПЛУ - [населено място] – работодател, с издаването на Заповед № 163/18.12.2020 г. на директор на ДЦПЛУ - [населено място] за определяне на допълнително материално стимулиране на служителите, не е изпълнил задължението си, произтичащо от чл. 14, ал. 1 ЗЗДискр. и е извършил установената с решението по т. I дискриминация, като е осъществил административно нарушение по чл. 80, ал. 2 от вр. чл. 80, ал. 1 ЗЗДискр; III. наложила на основание чл. 80, ал. 2 вр. чл. 80, ал. 1 ЗЗДискр на работодателя ДЦПЛУ - [населено място] имуществена санкция в размер на 500 лева за установеното нарушение на забраната на чл. 4, ал. 2 ЗЗДискр; IV. наложила е на основание чл. 76, ал. 1, т. 1 ЗЗДискр принудителни административни мерки за преустановяване на нарушението на чл. 14, ал. 1 ЗЗДискр и за отстраняване на вредните му последици, като са дадени предписания на ДЦПЛУ - [населено място], в качеството му на работодател, да изготви ясни и конкретни правила за спазване и прилагане разпоредбите на ЗЗДискр и да сведе същите до знанието на подчинените нему лица, както и да се въздържа за в бъдеще от подобни дискриминационни действия и да не допуска неравно третиране на свои служители на основа на признаците, изброени в чл.4, ал.1 от ЗЗДискр., като е определен 30-дневен срок за изпълнение на предписаните мерки; оставила без уважение жалбата на С. В. в частта с твърдените оплаквания за тормоз от Ц. Н. И. – директор на ДЦПЛУ и от ДЦПЛУ като неоснователни и недоказания. В отхвърлителната част решението на КЗД е влязло в сила като необжалвано. Производството по адм. д. № 329/2024 на АС – Шумен е образувано по жалба на ДЦПЛУ - [населено място] против решение № 214/16.07.2024 г. на КЗД в частта по т. I, т. II, т. III и т. IV от оспорения административен акт. В производството пред съда са приобщени събраните доказателства от административното производство по издаването на оспорения административен акт. В хода на съдебното производство са събрани и свидетелски показания от П. Г. П. и Н. Т. Г. – по искане на ДЦПЛУ - [населено място], както и от П. Д. И. и Й. П. Г. – по искане на заинтересованата страна С. В.. При тези фактически установявания първоинстанционният съд е приел от правна страна следното: Съдът е приел, че оспореният административен акт е постановен от компетентен административен орган. Посочил е, че оглед твърденията за осъществена дискриминация по защитим признак „лично положение“ в съответствие с чл. 48, ал. 2, т. 3 ЗЗДискр е определен тричленен постоянен специализиран състав, който е разгледал преписката в открито заседание, обявил преписката за решаване и постановил оспореното решение съобразно чл. 64, ал. 1 ЗЗДискр. АС – Шумен е приел, че оспореното решение е издадено при спазени законови изисквания за форма на акта и изискванията на чл. 65 и чл. 66 ЗЗДискр, и същия съдържа изразената воля на колективния административен орган по ясен и мотивиран начин. Решаващият съд е приел, че при постановяването на оспореното решение не са допуснати съществени административнопроизводствени нарушения. Административното производство се е развило при спазване на описаната процедура в чл. 55 ЗЗДискр – проведено е проучване, дадена е възможност на страните да участват, да искат събиране на доказателства, да се запознаят със събраните материали и да изразяват становища, проведено е открито заседание при редовно призовани страни на което е обявена за решаване преписката. При постановяване на административния акт органа е съобразил и спазил указанията в мотивите на отменителното съдебно решение. По отношение на спазване на материалноправните разпоредби, първоинстанционният съд е приел, че жалбоподателят ДЦПЛУ – [населено място] има качеството на работодател на С. В., заемал длъжността „пазач“, а след това „пазач-портиер“ за периода от 31.05.2010 г. до 31.12.2020 г. Съдът е приел за безспорно, че за периода от 2013 г. до 2019 г. вкл. С. В. е получавал допълнително материално стимулиране (ДМС), както и че през 2020 г. такова е начислено и изплатено на служители на ДЦПЛУ – [населено място]. Приел е, че с оглед на събраните доказателства липсват данни за С. В. да е бил дисциплинарно уволнен или да е работил по-малко от 3 месеца през календарната година, т.е. приел е правилен извода на административния орган, че В. попада в кръга от лица, имащи право да получат ДМС за 2020 г. Със заповед № 163/18.12.2020 г., ДМС за 2020 г. е определено допълнително материално стимулиране „за постигнати резултати на служителите в ДЦПЛУ – [населено място] за принос в развитието на центъра и повишаване качеството на предоставяне на социалната услуга“; „за екипната, целенасочена, професионална и резултатна работа“. С оглед на събраните доказателства първоинстанционният съд е посочил, че не споделя аргументите на ДЦПЛУ – [населено място], според които причините на В. да не бъде начислено ДМС е, че неговата длъжност няма пряк досег с потребителите на социалната услуга, както и намеренията на В. да поиска прекратяване на трудовото правоотношение, ненадлежното водене на дневниците, демонстрирано нежелание да изпълнява работата си, самоволно напускане на работното място и спане на работното място. Изведените причини за неизплащането ДМС за 2020 г. на В. са останали недоказани. Поради това съдът е приел, че ДЦПЛУ – [населено място] като не е начислил допълнително възнаграждение на С. В. е осъществил спрямо него пряка дискриминация, изразяваща се в по-неблагоприятно третиране на лицето на основата на признака „лично положение“, отколкото са били третирани други лица при сравними сходни обстоятелства, по смисъла на чл. 4, ал. 2 вр. ал. 1 ЗЗДискр. Съдът е посочил, че през периода 2013 – 2019 В. е получавал ДМС за изпълняваната от него длъжност „пазач“. Приел е, че длъжностите „хигиенист“ и „пазач“, с оглед поименното разписание на ДЦПЛУ – [населено място] и предвид основните изисквания за заемане на длъжността и задълженията на съответния служител, са съпоставими по критерий подпомагащ персонал, имащ спомагателни функции, за който липсва пряко отношение към основната дейност на Центъра, а именно предоставянето на социална услуга. Съдът е направил извод, че изплащането на допълнителни възнаграждения на двете лица, заемащи длъжност „хигиенист“, както и фактът, че през периода 2013 - 2019 г. на С. В., заемащ длъжността „пазач“, са изплащани допълнителни възнаграждения, водят до извод, че ДЦПЛУ - [населено място] в качеството на работодател, е извършил действия, съставляващи пряка дискриминация именно по признак „лично положение“ по смисъла на чл. 4, ал. 2 ЗЗДискр.спрямо В., с което е нарушен чл. 14, ал. 1 вр. чл. 4, ал. 2 ЗЗДискр, с оглед проявеното спрямо него по-неблагоприятно и неравностойно третиране при изплащане на възнаграждение за положен труд, като не му е заплатено допълнително възнаграждение за отработен от него период преди прекратяване на трудовото му правоотношение. По отношение на наложената имуществена санкция съдът е приел, че същата е законосъобразно наложена и размерът е съобразен с тежестта на нарушението и предвиденото в чл. 80, ал. 2 ЗЗДискр.Дадените с оспореното решение предписания, а именно ДЦПЛУ - [населено място] в 30-дневен срок от връчването на решението да изготви ясни и конкретни правила за спазване и прилагане на разпоредбите на ЗЗДискр. и сведе същите до знанието на подчинените му нему лица; както и да се въздържа в бъдеще от подобни дискриминационни действия и да не допуска неравно третиране на свои служители на основа на признаците, изброени в чл.4, ал.1 от ЗЗДискр, решаващият съд е приел за съобразени със закона. При тези съображения съдът е приел, че оспореното решение е законосъобразен административен акт, поставен от компетентен орган, в изискуемата от закона форма, без да са допуснати съществени административнопроизводствени нарушения, в съответствие с материалноправните разпоредби и с целта на закона, поради което е отхвърлил първоинстанционната жалба на ДЦПЛУ – [населено място] като неоснователна. Решението е валидно като постановено от надлежен съдебен състав, в писмен вид и подписано от разгледалия делото съдия. Решението е допустимо, тъй като е постановено при наличие на положителните и липса на отрицателните предпоставки за упражняване на правото на жалба. Решението е неправилно, като е поставено в нарушение на материалния закон. Законосъобразни са изводите на съда, че обжалваният административен акт е постановен от компетентен орган, в рамките на предоставените му правомощия, съгласно чл. 47 във вр. с чл. 65 ЗЗДискр, в предписаната от закона форма, съобразно изискванията на чл. 66 ЗЗДискр. Правилно съдът приема, че при постановяване на решението КЗД не е допуснала съществени нарушения на административнопроизводствените правила, установени в чл. 50 – чл. 70 ЗЗДискр. От материалите по преписката се установява, че с оглед приетия за защитим в случая признаци по чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр е определен тричленен постоянен специализиран състав, който да разгледа жалбата на С. С. В., определен е докладчик по преписката, изпълнена е процедурата за проучване на преписката и събиране на доказателства. Изпълнени са указания от решение № 6660/21.06.2023 г. по адм. д. № 9324/2022 г. на ВАС, като органът е поискал от подателя да уточни срещу кого са насочени оплакванията. В хода на производството са представени писмени становища от страните, събрани са писмени доказателства във връзка с наведените от В. твърдения за дискриминация от страна на работодателя му ДЦПЛУ - [населено място], а именно по-неблагоприятно и неравностойно третиране при изплащане на възнаграждение за положен труд, като не му е заплатено допълнително възнаграждение за отработен от него период преди прекратяване на трудовото му правоотношение. Страните са поканени и са се запознали с представените по преписката материали. Изготвено е заключение на докладчика, насрочено е заседание на решаващия състав, за датата на което страните са били редовно уведомени. За проведеното открито заседание страните са били надлежно призовавани. Решението на КЗД е взето единодушно. Оспореното съдебно решение противоречи на материалния закон. Спрямо В. не е осъществено неравно третиране с неизплащане на ДМС за 2020 г. по посочения признак „лично положение“ по смисъла на чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр. С разпоредбата на чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр се забранява императивно всяка пряка или непряка дискриминация, основана на пол, раса, народност, етническа принадлежност, човешки геном, гражданство, произход, религия или вяра, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично или обществено положение, увреждане, възраст, сексуална ориентация, семейно положение, имуществено състояние или на всякакви други признаци, установени в закон или в международен договор, по който Република България е страна. Законът за защита от дискриминация цели установяване и санкциониране на всяко поставяне в неравностойно положение въз основа на признаците, изброени в чл. 4, ал. 1 от закона. При всички случаи, санкционираният от закона вредоносен резултат се изразява в поставянето на отделни лица или категория лица в по-неблагоприятно положение от други при сравними сходни белези, като неравното третиране според нормата на § 1, т. 7 от ДР от ЗЗДискр е всеки акт, действие или бездействие, което пряко или непряко засяга права или законни интереси. За да е налице проява на дискриминация, е необходимо да са осъществени всички елементи на посочените разпоредби респ., за да е осъществен състав на нарушение на антидискриминационното законодателство следва да е установено различно третиране на лицето, при наличие на пряка причинно-следствена връзка между неблагоприятното отношение и причината за него, изразяваща се в признак по цитирания чл. 4 от ЗЗДискр, в случая – „лично положение“. В този смисъл, не е достатъчно да се установи по-неблагоприятно третиране на определени лица, а е необходимо да се докаже още, че това по-неблагоприятно третиране е извършено с оглед на конкретно установен признак, визиран в чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр, и при наличие на критерия сравнимост с друго лице в условията на сходни обстоятелства. Конституцията на Република България посочва определени социални признаци, сред които и лично положение, които не могат да бъдат основание за неравно третиране (чл. 6, ал. 2). В мотивите на Решение № 14/10.11.1992 г. на Конституционния съд на Република България по к. д. № 14/92 г. е посочено, че признаците – религия, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично и обществено положение или имуществено състояние, фактически се придобиват или изменят в процеса на социалната реализация на гражданите в обществото в резултат на упражняване на определени права. В закона няма легална дефиниция на защитения признак „лично положение“. Но според трайната и безпротиворечива практика на ВАС (решение № 8105/08.06.2011 г. по адм. д. № 8708/2010 г. на ВАС, VІІ отд. и др.) се налага становището, че за разлика от другите защитени признаци - пол, раса, религия, увреждане, възраст, семейно положение, които са иманентно присъщи на човека, защитеният признак „лично положение“ няма еднозначно, изначално прието обективно съдържание. Това предполага и налага установяване и доказване във всеки конкретен случай на значим, обективен, същностен за личността белег, който позволява да бъде прилаган еднакво и който отчита универсалния (материален и персонален) обхват на закона и абсолютната забрана за пряка дискриминация. Характеристиките, попадащи в обхвата на признака „лично положение“ следва да са значими и ангажиращи личността, както същностните, основни признаци. Причинната връзка между защитен признак и относителното ощетяване е необходим елемент от фактическия състав на пряката дискриминация. Жалбоподателят не е посочил в жалбата си до административният орган и уточняващата такава, факти, свързани с личното му положение, които да са довели до твърдяното дискриминационно поведение, осъществено от работодателя с оглед предприетото изплащане на служителите на ДМС за 2020 г. Нито един белег на личността на В. не е посочен, за да бъде установено съдържанието на признака „лично положение“, съответно наличието на причинна връзка между твърдяното дискриминационно поведение и защитения признак по чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр. Желанието за прекратяване на трудово правоотношение и заемането на длъжност със спомагателен характер не могат да бъдат определени като придобити качества на личността или вътрешноприсъщи признаци, нито са значими и ангажиращи личноста, както същностните, основни признаци. Поради това не е налице защитен признак " лично положение". Поради това и неполучаването на допълнително възнаграждение за постигнати резултати, представляващо възнаграждение с непостоянен и негарантиран характер, не може да бъде определено като неблагоприятно третиране по защитен признак. Съдът неправилно приема, че предмет на спора е дали ДЦПЛУ [населено място] в качеството си на работодател е следвало да начисли и изплати допълнително възнаграждение. Такъв предмет на спор може да се развие само на основание Кодекса на труда. Съгласно чл. 107а, ал. 14, т. 5 КТ служителите в държавната администрация, какъвто е бил жалбоподателят към момента на издаване на заповедта за определяне на допълнително материално стимулиране, могат да получават допълнително възнаграждение за постигнати резултати. Следователно твърдения за наличие на основания за получаване и в какъв размер на допълнително възнаграждение за постигнати резултати обуславя наличие на трудов спор, а не непременно нарушение на антидискриминационното законодателство, поради което и защитата на тези права при твърдени евентуални нарушения е посредством способите, предоставени на служителя по Кодекса на труда. В настоящия спор се изследва дали е налице дискриминация по защитен от закона признак. При липсата на посочен и установен конкретен, присъщ, иманентен белег на личността на жалбоподателят, който да го отличава от останалите служители в ДЦПЛУ - [населено място] или други лица в сходно положение, който да изпълва съдържанието на признака „лично положение“ не може да се приеме за доказано неравно третиране. С оглед установените факти в административното и съдебно производство, настоящият състав счита за неправилни и необосновани изводите на административния орган, а впоследствие и на съда, за наличие на осъществена дискриминация от ДЦПЛУ - [населено място] като работодател по признак „лично положение“ спрямо В.. Предвид гореизложеното, като е приел, че частично оспореният административен акт е материално законосъобразен, първоинстанционният съд е постановил неправилен съдебен акт. Това налага отмяна на съдебното решение, и тъй като делото е изяснено от фактическа страна следва да се постанови ново решение по същество на спора, с което да се отмени като незаконосъобразно решение № 214/16.07.2024 г.на КЗД в оспорените части по т. I, т. II, т. III и т. IV, а подадената жалба на С. В. с вх. № 44-00-257/01.02.2021 г. срещу Дневен център за пълнолетни лица с увреждания (ДЦПЛУ) - [населено място] - работодател, с твърдения за осъществено неравно третиране на работното място по признак „лично положение“ по смисъла на чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр във връзка с неизплатено допълнително материално стимулиране за 2020 г. и нарушения на чл. 12 и сл. ЗЗДискр да се остави без уважение. При този изход на спора и своевременно направените претенции на касатора се дължат направените разноски в общ размер на 2 906,83 евро (5 685,26 лв.), съгласно представения подробен списък за направените разноски. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ вр. чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, Пето отделение,