Определение № 312 от 20.07.2018 г. на ВКС по гр. д. № 2647/2018 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК и е образувано по частна жалба на Ж. М. Ч. от [населено място] срещу определение № 156 от 11.05.2018 г. по гр. д. № 1576/2018 г. на ВКС, III Г.О., с което е оставена без разглеждане молбата му за отмяна на влязло в сила въззивно решение № 5706 от 03.08.2017 г. по в. гр. д. № 3650/2017 г. на Софийски градски съд. Жалбоподателят излага доводи за неправилност на обжалвания акт и иска неговата отмяна. Частната жалба е допустима, подадена е в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: За да достигне до извода, че подадената от Ж. Ч. молба за отмяна е недопустима, съставът на ВКС е приел, че въпреки дадените указания за излагане на основания за отмяна по чл. 306, ал. 1 ГПК, твърденията на молителя не обосновават наличието на основанията по чл. 303, ал. 1 ГПК или чл. 304 ГПК с оглед приетото в т. 10 на т.р. № 7 от 31.07.2017 г. по тълк. д. № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС. Прието е, че представеното решение Врачанския окръжен съд не представлява надлежно писмено доказателство по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като е постановено в друго производство, при различна фактическа обстановка, други факти и доказателства, а твърденията на молителя за неистинност на експертно заключение не могат да обосноват основание за отмяна по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК, тъй като не са представени доказателства за установяване по надлежен съдебен ред на неистинността на заключението на вещото лице. Частната жалба е неоснователна. Допустимостта на извънинстанционното производство за отмяна на влязло в сила съдебно решение е предпоставена от релевиране от страна на молителя на надлежни твърдения за наличие на предвидените в чл. 303, ал. 1 и чл. 304 ГПК основания. В молбата за отмяна, както и в депозираната към нея уточнителна молба, не са въведени надлежни твърдения за непълнота на фактическия или доказателствен материал съгласно чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, доколкото приложеното от молителя съдебно решение не се явява ново обстоятелство или ново писмено доказателство от съществено значение за конкретното дело, което при решаването му да не е могло да бъде известно на страната. Жалбоподателят не е обосновал и наличието на основание по чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК - по надлежния съдебен ред да е установена неистинност на документ, на показания на свидетел, на заключение на вещо лице, върху което е основано решението, или престъпно действие на страната, на нейния представител, на член на състава на съда или на връчител във връзка с решаването на делото. В конкретния случай няма данни твърдяната неистинност на заключението на вещото лице да е установена по предвидените в закона способи. По изложените съображения, обжалваното определение е правилно и следва да бъде потвърдено. Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,