Решение № 4550 от 2.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2458/2012 г.

Решение № 4550 от 2.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2458/2012 г., I о., докладчик съдията Милена Златкова Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

Образувано е по касационната жалба на "Екострой Метал" ЕООД със седалище и адрес на управление: гр. Златоград, ул. "Стефан Стамболов" № 2, подадена чрез управителя и представляващ дружеството Стефан Кехайов, срещу решение № 2100/8.12.2011 г. на Административен съд - гр. Пловдив, постановено по адм. д. № 2284/2010 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Ревизионен акт /РА/ № 261001653/28.07.2010 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Пловдив, ИРМ Хасково, потвърден с решение № 724/28.09.2010 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП /сега Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"/.

В касационната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност на решението, поради съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че съдът не е обсъдил събраните по делото доказателства и е достигнал да неправилни изводи. Претендира се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени РА.

Ответникът по касационната жалба - директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП - оспорва същата чрез процесуалния си представител юрк. Дамянова по съображения, изложени в писмена защита.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта, съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба като подадена в срок и от надлежна страна е допустима.

Предмет на съдебен контрол в производството пред Пловдивския административен съд е бил РА № 261001653/28.07.2010 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Пловдив, ИРМ Хасково, потвърден с решение № 724/28.09.2010 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП. Със същия не е признато на ревизираното дружество право на приспадане на данъчен кредит в общ размер 24 012. 59 лв., допълнително е начислен ДДС в размер на 10 000 лв. и е определено задължение за лихва в размер на 16 700.66 лв.; определени са задължения за корпоративен данък - за 2006 г. в размер на 96 252.86 лв. и лихва 42 949.76 лв. и за 2007 г. - 1 799.78 лв. и лихва - 542.55 лв.

Първоинстанционният съд е обсъдил събраните в хода на ревизионното производство писмени доказателства и приетата в съдебното производство ССЕ и въз основа на установените факти е направил извод за законосъобразност на РА, поради което е отхвърлил като неоснователна жалбата на "Екострой Метал" ЕООД.

Спорните въпроси са следните:

В частта по ЗДДС:

Отказано е право на приспадане на данъчен кредит на основание чл. 64, ал. 1, т. 5 от ЗДДС /отменен, в сила до 31.12.2006 г./ в размер на 10 586.40 лв. по фактури, издадени от "Петрол" АД за покупка на горива в данъчните периоди м. септември и м. октомври 2006 г. Според констатациите на ревизиращите органи и заключението на ССЕ, стойностите на процесните 340 броя фактури, издадени от "Петрол" АД за покупка на горива в данъчните периоди м. септември и м. октомври 2006 г., са осчетоводени в счетоводството на дружеството като разход по сметка 601 "Разходи за материали" без горивото да е било заприходено по сметка 302 "Материали" или по сметка 304 "Стоки" и съответно - изписано. Не са представени разходо-оправдателни документи и такива, установяващи използването на закупените горивата за осъществяваната от дружеството дейност или за осъществяване на последващи облагаеми доставки. От данните по делото /справка на л. 314 и л. 315/ и заключението на вещото лице се установява, че жалбоподателят разполага с 28 броя превозни средства, регистрирани за движение по ЗДП /собствени и 4 броя на лизинг/. От страна на жалбоподателя в хода на ревизията е представено писмено обяснение, според което дружеството разполага с ГСМ - стопанство, представени са фактури за продадено гориво и приемо-предавателни протоколи към тях, справки за изминати километри от товарните автомобили според пътни листове. Самите пътни листове обаче не са представени. Не са представени доказателства, установяващи наличното гориво към процесните периоди от време, опровергаващи констатациите на ревизиращите органи, че липсва счетоводна отчетност, на базата на която то може да се определи, не са представени пътните листове и не е поставена задача на вещо лице да определи съобразно изминатите километри по пътните листове изразходваното гориво на базата на разходните норми за товарни автомобили, регламентирани в Наредба № 3/1989 г. за нормиране разхода за горива и смазочни материали, респ. реализацията на придобитото през м. септември и м. октомври 2006 г. от "Петрол" АД гориво чрез последващи продажби. С оглед на изложеното, правилно е потвърден от първоинстанционния съд РА в тази част.

Отказано е право на приспадане на данъчен кредит на основание чл. 64, ал. 1, т. 5 от ЗДДС (отм.) в размер на 2 426.20 лв. по фактура № 300000447/6.12.06 г., издадена от ЕТ "Медина-Мед - Иван Панчов" за доставка на гуми. Установява се от заключението на вещото лице, че гумите - предмет на тази фактура са заприходени в счетоводството на жалбоподателя по дебита на сметка 302 "Материали" и са изписани от материалната сметка като разход по дебита на сметка 601 както следва: 9337 лв. на 6.12.06 г. и 2797.63 лв. на 31.12.2006 г. Според представената в хода на ревизията справка, разходите за гумите са отчетени като разходи за обект "Хермес Холидей", където дружеството е извършвало изкопни работи. В РД органите по приходите са констатирали, че за този обект е отчетен разход за гуми в размер на 187 540. 19 лв., а последната фактура за извършени изкопни работи на обекта е издадена на 30.11.2006 г., т.е. преди придобиването на гумите по процесната фактура. Следва да се посочи, че след като дружеството разполага с товарни автомобили, описани подробно в справката и заведени като собствени или лизингови ДМА, достатъчно е да докаже извършването на монтаж на гумите на някои от превозните средства. По делото е представена заповед на управителя на дружеството № 20/2006 г., която задължава механиците в присъствието на шофьорите да установяват вида на повредата и да изготвят списък на необходимите за ремонта части. Макар тази заповед да не касае конкретно смяната на гуми, би следвало по аналогичен начин да се установява износването на гумите на конкретния автомобил и необходимостта от смяната им, респ. монтажът на нови. Такива констативни протоколи или други документи от същия вид по делото не са представени. Поради това, правилно е потвърден РА в тази част.

Отказано е право на приспадане на данъчен кредит в размер на 11 000 лв. на основание чл. 6, чл. 24 и чл. 25, ал. 1 от ЗДДС (отм.) по фактура № 69/20.09.2006 г., издадена от "Баумаш 70" ЕООД, за доставка на булдозер САТ D§ H. Не се спори по делото, а и от писмените обяснения на управителя на "Екострой Метал" ЕООД, докладна записка от Румен Беширов, служител на дружеството и писмо - изх. № 73/28.02.08 г. се установява, че доставката не е осъществена, ДКИ от страна на доставчика към тази фактура не е издадено. Плащане на данъчната основа по фактурата не е извършено и това е констатирано от вещото лице по назначената ССЕ. Според заключението на вещото лице, извършено е плащане на ДДС по фактурата, а според твърденията на жалбоподателя, налице е авансово плащане за 10 000 лв., което вещото лице не установява, по отношение на което дружеството е предявило претенцията си за възстановяване по исков ред. С оглед на изложеното, правилно е отказано право на приспадане на данъчен кредит по посочената фактура, поради липсата на доставка и авансово плащане на данъчната основа. Дори и да са налице частични плащания, имащи характер на авансови, то след като безспорно доставката не е осъществена, не е налице и право на данъчен кредит.

За данъчния период м. декември 2006 г. с РА е начислен ДДС в размер на 10 000 лв. на основание чл. 82, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС (отм.) вр. чл. 77, ал. 1 и ал. 2 от ППЗДДС. Установено е, че от "Баумаш 70" ЕООД на жалбоподателя е издадена фактура № 31/24.07.06 г. за доставка на автомобил ВОЛВО FН 12 380. Установено е, че по фактурата е ползвано право на приспадане на данъчен кредит. Автомобилът е бил предаден на дружеството-жалбоподател и е бил заведен като ДМА на 31.07.06 г. Стойността на фактурата е била включена в ДАП и САП и са начислявани амортизации да

31.12.06 г. Поради катастрофа същият е бил оставен за съхранение /отговорно пазене/ в бетонов възел с Войводино, собственост на доставчика. През м. декември 2006 г. същият не е бил открит в бетоновия възел с цел извършване на ремонт. Във връзка с констатираната липса не са начислявани амортизации след 1.01.07 г. Съгласно разпоредбата на чл. 82, ал. 1 от ЗДДС (отм.), регистрирано лице, което е приспаднало като данъчен кредит начисления му данък за произведени, закупени или придобити по друг начин от него стоки, при установяване на липси или при бракуване на стоките начислява и дължи данък в размер на приспаднатия данъчен кредит. В случая от писмо изх. № 75/28.02.08 г. от "Екострой Метал" ЕООД до "Баумаш 70" ЕООД се установява, че собствеността на автомобила не е била прехвърлена по установения в чл. 144, ал. 1 и ал. 2 от ЗДП ред, поради което жалбоподателят заявява, че не може да го бракува и претендира от доставчика възстановяване на платените по фактурата суми и сумите за ремонт на същия. Фактът, че собствеността не е била прехвърлена се установява и от приложения по делото на л. 508 регистрационен талон. Обстоятелството, че автомобилът е бил заведен като ДМА и са били начислявани до м. декември 2006 г. амортизации на обосновава различен извод. Основанието за завеждането на актива като ДМА не е фактурата, а документът, установяващ придобиването на правото на собственост. С оглед на изложеното, следва да бъде направен извод, че плащането по фактурата има характер на авансово плащане, във връзка с което не е осъществена доставка и не са били налице основанията за ползване на право на данъчен кредит. Тъй като автомобилът не е придобит по смисъла на чл. 82, ал. 1 от ЗДДС (отм.) не е налице посоченото правно основание за начисляване на ДДС. С оглед на изложеното, решението на Пловдивския административен съд, с което е потвърден РА в тази част, следва да се отмени на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК и да се постанови друго по съществото на спора, с което да се отмени РА в частта му, в която е начислен ДДС в размер на 10 000 лв.

В частта по ЗКПО:

2006 г.:

1. Ревизиращите органи са приели, че са налице внесени пари в брой, отчетени по дебита на сметка 501 "Каса" и кредита на сметка 492 "Разчети със собственика". Така постъпилите суми на 31.12.2006 г. са отнесени по сметка 117 "Допълнителни резерви", която сметка към посочената дата е с крайно салдо 277 829.80 лв. По отношение на посочената сума, видно от изложеното в РД на стр. 37, е направен извод, че е с неясен и неустановен произход и с нея следва да се увеличи финансовият резултат /ФР/ на дружеството. С оглед така установените факти ревизиращите органи са приели също така, че са налице данни за укрити приходи, което е обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК и че декларираните и/или получени приходи, доходи, източници на формиране на собствен капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице не съответстват на имущественото и финансовото му състояние за ревизирания период, което представлява обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК. С оглед така установените обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7 от ДОПК данъчната основа за облагане с корпоративен данък следва да се определи по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК. Правилно е посочено в решението на директора на Дирекция "ОУИ" и в съдебното решение, че не е доказано наличието на обстоятелството по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК. Не е извършена съпоставка между декларираните и/или получени приходи, източници на формиране на стопанската дейност на ревизираното лице и неговото имуществено и финансово състояние. Според съда и според изложеното в мотивите на решението на директора на Дирекция "ОУИ", потвърждаващо РА, налице са данни за укрити приходи, тъй като не е доказан произходът на средствата, не е доказано, че средствата са предоставени от управителя и липсва решение на общото събрание по чл. 134 от ТЗ. Допълнително съдът е посочил, че с оглед констатациите в хода на ревизията счетоводството на жалбоподателя не дава възможност за установяване основата за данъчно облагане, т.е. приема и наличие на обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 4 от ДОПК.

Настоящият съдебен състав намира за неправилни и незаконосъобразни тези изводи на първоинстанционния съд.

От страна на жалбоподателя са представени два броя записи на заповед, съответно издадени на 6.10.2006 г. и на 5.11.2006 г. за сумите 178 000 лв. и 100 000 лв. С тях дружеството чрез лицето, която го представлява се е задължило да заплати при предявяването им от Емил Иванов Дедьов посочените суми. Сумите са внесени от Емил Иванов Дедьов в касата на предприятието на посочените дати с ПКО с основание "заем" /л. 370, 372, 373/. Отделно от това, според констатациите в РД, по банков път от Дедьов по сметката на ревизираното дружество са превеждани и други суми през 2006 г., отчетени по сметка 499 "Други кредитори", която към 31.12.2006 г. е с крайно кредитно салдо в размер на 63 794.16 лв. Представени са съответните банкови документи за извършвани преводи от банковата сметка на Дедьов по банковата сметка на дружеството и обратно - от дружеството по сметката на Дедьов, а също така и РКО за връщане на суми на посоченото лице. Така предоставените по банков път суми като заеми от посоченото физическо лице през 2006 г. не са оспорени от ревизиращите органи. Напротив, направен е извод, че според представената служебна бележка № 10-02404/13.01.09 г., издадена от "Сосиете Женерал Експресбанк" АД, клон Смолян, лицето за процесния период от време притежава 13 банкови сметки /спестовни, депозитни и разплащателни/ в лева, евро, долари, германски марки и английски паунд. След смъртта на Дедьов сметките са закрити, а наследниците са подали декларации по чл. 32 от ЗМДТ за наследените влогове. Изрично на стр. 20 от РД е направен извод, че Емил Дедьов е притежавал необходимите суми по банковите си сметки и е имал възможността да ги предостави на дружеството. Всички тези факти са обсъдени и в мотивите на предходно решение на директора на Дирекция "ОУИ" - № 813/3.12.2009 г., с което е отменен първият РА - № 260900386/16.09.09 г. в частта по ЗКПО за 2006 г. и 2007 г. Направен е извод, че тези констатации на ревизиращите органи са непълни и неточни и че въз основа на данните по преписката не може по категоричен начин да се твърди, че спорните суми могат да бъдат квалифицирани като неотчетени приходи. Приходи, подлежащи на облагане могат да бъдат само тези средства, които остават постоянно в патримониума на данъчния субект, но не и сумите, подлежащи на връщане. Събраните по делото доказателства установяват, че ревизираното дружество е получило спорните суми като заем, независимо от това, че счетоводно не ги е отчело по съответната счетоводна сметка, по която следва да бъдат отчетени заемните средства и тези суми не представляват укрити приходи. Що се отнася до обстоятелството по чл. 122, ал. 1, т. 4 от ДОПК, на което се е позовал съдът, следва да се посочи, че констатираните в хода на ревизията нарушения при воденето на счетоводството на дружеството не дават основание да се приеме, че счетоводството не дава възможност да се определи основата за облагане с корпоративен данък. Ако това беше така, органите по приходите, извършващи ревизията за втори път щяха да констатират това обстоятелство. Отделно от това, на вещото лице по назначената от съда ССЕ съдът не е поставил задача да отговори на въпроса дали воденото от жалбоподателя счетоводство дава възможност да се определи основата за облагане с пряк данък или не и констатации в тази връзка вещото лице не е направило.

С оглед на изложеното, касационната инстанция приема, че незаконосъобразно с обжалваното решение е потвърден РА в частта му, в която са увеличени приходите на дружеството за 2006 г. със сумата от 277 829.80 лв., тъй като е с недоказан произход.

1. ФР е увеличен със сумата от 164 000 лв., представляваща данъчната основа по фактура № 82/15.12.2006 г., издадена от "Баумаш 70" ЕООД, с предмет "аванс". Правилно е прието по отношение на посочената сума, че незаконосъобразно е отчетена като разход по сметка 601 "Разходи за материали". От хронологията на сметка 401 "Доставчици" и сметките от група 50 "Парични средства" не се установява плащане на посочената сума, безспорно е установено и че доставка във връзка с авансовото плащане не е налице. При липса на плащане и на получени материали, които да са изразходвани във връзка с осъществяваната от дружеството дейност, неправилно са завишени разходите за годината. Отделно от това, както е прието от ревизиращите органи, според счетоводното законодателство само по себе си авансовото плащане /в случая дори липсва такова/ не представлява разход, а разчет, вземане от доставчици за преведени авансово суми срещу бъдещи доставки. С оглед на изложеното, законосъобразно е прието от ревизиращите органи и от съда, че посоченият разход не следва да се признае за данъчни цели на основание чл. 23, ал. 2, т. 10 от ЗКПО (отм.), тъй като е отчетен в нарушение на счетоводното законодателство и е довел до намаляване на счетоводния финансов резултат. В касационната жалба не се навеждат доводи за незаконосъобразност на решението в частта му, в която е потвърден РА относно непризнаването на сумата от 164 000 лв. като разход за 2006 г. Доводите са за това, че не е съобразено издаденото от "Баумаш 70" ЕООД кредитно известие № 15/30.05.2007 г. към фактура № 82/15.12.2006 г. на стойност 164 000 лв. Установено е в хода на ревизията, че дружеството е осчетоводило кредитното известие през 2007 г. като е намалило разходите за материали за тази година, което е неправомерно. Доводът на касатора е неоснователен, тъй като при определянето на основата за облагане с корпоративен данък за 2007 г. органът по приходите е увеличил разходите със сумата от 164 000 лв.

1. ФР е увеличен със сумата от 123 165.18 лв., представляваща неплатена цена и недоставена стока - гуми по фактура № 57935/30.11.2006 г., издадена от ЕТ "Медина Мед - Иван Панчов". Установено е, че сумата е отчетена като разход за материали за 2006 г. по партидата на обект "Хермес Холидей". Правилно е прието от органите по приходите, че плащането не е доказано и към фактурата не е приложен фискален бон. Според писмените обяснения на Иван Панчов - управител на "Медина Мед" ЕООД като правоприемник на ЕТ "Медина Мед" с дата 12.07.09 г., след 19.06.2007 г. са преустановени плащанията от "Екострой Метал" ЕООД по фактурите, издадени през 2006 г., за доставка на гуми. Остава непогасено задължението в размер на 123 165.18 лв. по фактура № 57935/30.11.2006 г. Гумите се съхраняват в складовете на доставчика и при заплащане ще бъдат предадени. Жалбоподателят не е представил нито в хода на ревизията, нито в съдебното производство, доказателства за предаването и приемането на гумите по посочената фактури, нито за извършено плащане. Задача на вещото лице по назначената от съда ССЕ във връзка със спорната фактура не е била поставена. Законосъобразно е увеличен ФР за 2006 г. със сумата от 123 165.18 лв. на основание чл. 23, ал. 2, т. 10 от ЗКПО (отм.) - разходи, довели до намаляване на ФР, отчетени в нарушение на счетоводното законодателство и недоказани чрез фискален бон към фактурата. Неоснователно е позоваването от страна на жалбоподателя на представеното от него споразумение от 6.12.2006 г., установяващо липсата на задължения към ЕТ "Медина Мед", тъй като същото не е подписано от кредитора - едноличен търговец, а само от длъжника - "Екострой Метал" ЕООД чрез управителя и представляващ дружеството. Освен това, в него изрично е посочено, че сумите, които длъжникът признава, че дължи, се отнасят до закупени гуми в периода 30.05.2006 г. - 1.09.2006 г., но не и след м. септември 2006 г., а конкретната фактура е издадена през м. ноември 2006 г.

1. ФР е увеличен с 52 931.73 лв., представляващи отчетени разходи за закупуване на горива по фактури, издадени от "Петрол" АД през м. септември и м. октомври 2006 г. и с 12 131 лв., представляващи отчетен разход за гуми по фактура № 3000004471/6.12.2006 г. Разходите за горива са отчетени по сметка 601 "Разходи за материали" за обект "Орфей 2002" /30 295.90 лв./ и за обект "Севън Хилс Дивелтмън" /22 635.83 лв./. Разходът за гуми по фактура № 3000004471/6.12.2006 г. е отчетен по сметка 601 "Разходи за материали" за обект "Хермес Холидей". Както беше посочено по-горе в частта по ЗДДС, последната фактура за извършени изкопни работи на обект "Хермес Холидей" е издадена на 30.11.2006 г., т.е. преди придобиването на гумите по процесната фактура. По отношение на обект "Орфей 2002" органите по приходите са констатирали, че с писмо изх. № 71/31.10.06 г. "Орфей 2002" ООД уведомява жалбоподателя, че прекратява договора за изпълнение на СМР, поради неизпълнение от страна на изпълнителя на възложените строителни работи. В писмото е посочено, че изкопните работи не са извършени. Пътни листове не са представени от жалбоподателя и не е поставена задача на вещо лице да определи съобразно изминатите километри по пътните листове изразходваното гориво на базата на разходните норми за товарни автомобили, регламентирани в Наредба № 3/1989 г. за нормиране разхода за горива и смазочни материали, респ. реализацията на придобитото през м. септември и м. октомври 2006 г. от "Петрол" АД гориво чрез последващи продажби. Не са представени от ревизираното дружество и доказателства за това, че гумите по процесната фактура са монтирани на превозните средства, които са негова собственост. С оглед на това, че не са налице доказателства, установяващи обстоятелството, че разходите за гориво и гуми са свързани с дейността на дружеството, тези разходи не следва да бъдат признати за данъчни цели /чл. 23, ал. 2, т. 3 ЗКПО отм./.

1. ФР законосъобразно е увеличен със сумата от 11 875 лв., представляващи разходи за амортизации, отчетени по сметка 603 и формирани от неправилно начислени амортизации по фактура № 9/16.05.06 г., фактура № 20/9.06.06 г. и фактура № 69/20.09.06 г. По първите две фактури е извършено авансово плащане, а по третата, коментирана по-горе в частта по ЗДДС, няма извършена доставка на булдозер. Начисляването на амортизации е извършено в нарушение на разпоредбата на чл. 22, ал. 7, т. 2 от ЗКПО (отм.) за активи, които не са били придобити.

С оглед на изложеното, РА е незаконосъобразен в частта му, в която са увеличени приходите на дружеството за 2006 г. със сумата 277 829.80 лв. При определянето на данъчната основа за облагане с корпоративен данък за тази година приходите следва да се запазят в декларирания размер, а именно 2 791 001.21 лв., а разходите - така, както са установени от ревизията - 2 320 592.87 лв. /данъчна основа 470 408.40 лв./. При установения размер по чл. 44 от ЗКПО (отм.) - 15 % дължимият корпоративен данък е 70 561.20 лв. След приспадане на внесения данък в размер на 15 982.86 лв. остава дължим 54 578.34 лв.

2007 г.

Незаконосъобразно с РА са увеличени приходите на ревизираното дружество за 2007 г. със сумата от 82 000 лв., постъпили по касов път с ПКО № 1/1.01.07 г. и отчетени по сметка 499 "Други дебитори" с мотива, че са с неизяснен произход и представляват укрити приходи. С посочения ПКО сумата е внесена от Емил Дедьов на основание "предоставен временен заем". Преценката на събраните по делото доказателства, обсъдени подробно по-горе в частта относно получените заеми от това лице през 2006 г., обосновава извод, че заемодателят е разполагал с необходимите парични средства по банковите си сметки и е бил в състояние да ги предостави на дружеството.

Законосъобразно обаче с РА не са признати разходи в размер на 99 997.80 лв. по фактури, издадени от "Абитранс" ЕООД през м. ноември 2007 г. Предмет на фактурите е СМР на обекти в к.к. "Пампорово", в кв. Батанци и с. Крайна, както и извършен транспорт за превоз на речна баластра. От представените в хода на ревизията документи от страна на доставчика се установява, че той разполага с двама общи работници, назначени по трудов договор, не разполага с необходимата строителна техника и машини, не е представил доказателства за закупени и вложени материали, както и доказателства за извършено плащане по фактурите. Макар да твърди, че плащането е отложено за края на 2009 г., жалбоподателят не установява този факт. От друга страна, в касационната жалба се твърди, че обстоятелството, че СМР са извършени реално на посочените обекти, е установено от назначената по делото СТЕ, по която вещото лице е направило оглед на място. Допуснато е съществено процесуално нарушение от съда, тъй като той не е поставил допълнителна задача на вещото лице да установи дали закупените от жалбоподателя материали действително са вложени в извършените СМР. Тези твърдения не отговарят на фактите по делото. СТЕ не е искана, не е допускана, не е извършвана и поради това не е коментирана от съда в мотивите на обжалваното решение. С решение № 813/3.12.2009 г. на директора на Дирекция "ОУИ" е потвърден РА № 260900386/16.09.09 г. в частта му, в която на ревизираното дружество "Екострой Метал" е отказано право на приспадане на данъчен кредит по същите пет фактури, издадени от "Абитранс" на основание чл. 70, ал. 5 от ЗДДС, поради липсата на реално предоставени строителни услуги. Няма данни потвърденият в тази част РА да е бил обжалван по съдебен ред, респ. отменен с влязло в сила съдебно решение. Налице е основанието на чл. 16, ал. 1 вр. ал. 2, т. 4 от ЗКПО.

С оглед на изложеното, приходите на дружеството за 2007 г. следва да бъдат приети в декларирания размер - 1 287 290.06 лв., а разходите - в определения с РА размер от 1 313 065.52 лв., при което корпоративен данък за 2007 г. не се дължи.

Разноски: Искането за присъждане на разноски за първоинстанционното производство е своевременно заявено от жалбоподателя в подадената от него жалба до съда. Направени са разноски в размер на 350 лв. /държавна такса и депозит за вещо лице/. Ответникът своевременно е заявил претенцията си за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в последното съдебно заседание. С оглед изхода на спора, разноските следва да се присъдят на страните съобразно уважената и отхвърлената част от жалбата - 115.20 лв. на жалбоподателя и 2 221.82 на ответника. По компенсация жалбоподателят следва да заплати на ответника разноски в размер на 2 106.62 лв. За касационното производство на ответника юрисконсултско възнаграждение не следва да се присъжда, тъй като не е представляван в съдебните заседания от юрисконсулт, а касаторът не представя доказателства за направени такива и не заявява искане за присъждане.

Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение