Решение № 15306 от 14.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 6503/2010 г.

Решение № 15306 от 14.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 6503/2010 г., VI о., докладчик съдията Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административно- процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Свилоза - Сервиз" ООД, гр. Свищов, обл. Велико Търново, против решение № 126 от 29.03.2010 г. по адм. дело № 71/2010 г. на Административен съд - Велико Търново, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Предписания на Дирекция "Инспекция по труда", гр. Велико Търново, обективирани в протокол изх. № I-2253/19.11.2009 г. Развитите съображения за пороци на съдебното решение се свеждат до необоснованост и неправилно прилагане на чл. 128, т. 2 от Кодекса на труда (КТ) - касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът Дирекция "Инспекция по труда" - Велико Търново е оспорил касационната жалба в писмен отговор. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е НЕОСНОВАТЕЛНА. Предмет на оспорване в производството пред Административен съд - Велико Търново са принудителните административни мерки, приложени от Дирекция "Инспекция по труда", гр. Велико Търново, на основание чл. 404, ал. 1, т. 1 от КТ с протокол изх. № I-2253/19.11.2009 г., състоящи се в дадени задължителни предписания на "Свилоза - Сервиз" ООД, гр. Свищов, да отстрани констатираните нарушения на трудовото законодателство, като изплати на работниците и служителите начислените трудови възнаграждения за месеците януари - септември 2009 г. Прилагането на принудителните административни мерки е потвърдено от изпълнителния директор на Изпълнителната агенция "Главна инспекция по труда", гр. София, с решение, обективирано в писмо изх. № 0104 -0034/05.01.2010 г. Решението на Административен съд - Велико Търново, с което подадената жалба е отхвърлена като неоснователна, е постановено при правилно прилагане на разпоредбата на чл. 404, ал. 1, т. 1 от Кодекса на труда (редакция - ДВ, бр. 108 от 2008 г.), която урежда правомощието на контролните органи на инспекцията по труда да прилагат принудителни административни мерки за предотвратяване и преустановяване на нарушенията на трудовото законодателство, като дават задължителни предписания на работодателите. След преценка на събраните по делото доказателства съдът обосновано е приел за доказано, че работодателят "Свилоза - Сервиз" ООД, гр. Свищов, е нарушил задължението по чл. 128, т. 2 от КТ да заплати на работниците и служителите уговорените и начислени трудови възнаграждения за извършената работа през месеците януари - септември 2009 г. Изложените в касационната жалба оплаквания за противоречие на съдебното решение с материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост се преценяват като неоснователни. Несъобразено с разпоредбата на чл. 404 от КТ е становището на касатора, че съдът с решението си е легитимирал недопустима намеса на държавата и административно регулиране на икономически интереси. Дадените от Дирекция "Инспекция по труда" - Велико Търново предписания към работодателя "Свилоза - Сервиз" ООД, гр. Свищов, да изпълни задълженията си, произтичащи от трудови правоотношения, не представлява форма на незаконна държавна намеса. На основание чл. 2 от КТ държавата регулира трудовите и непосредствено свързаните с тях отношения, осигурителните отношения и въпросите на жизненото равнище след консултации и диалог с работниците, служителите, работодателите и техните организации в дух на сътрудничество, взаимни отстъпки и зачитане на интересите на всяка от страните. Контролът за спазване на трудовото законодателство и административнонаказателната отговорност за нарушения на трудовото законодателство са уредени в глава ХIХ на КТ. С чл. 399 от КТ Изпълнителната агенция "Главна инспекция по труда" към министъра на труда и социалната политика е овластена да осъществява цялостен контрол за спазване на трудовото законодателство във всички отрасли и дейности. Неотносими към спорния предмет са изложените в касационната жалба съображения за неплатежоспособност на дружеството - касатор поради непредоставени нови поръчки и продължаващата икономическа криза. След като наетите на работа работници и служители са изпълнили възложената работа, за която са се уговорили, работодателят на основание чл. 128, т. 2 във вр. с чл. 124 от КТ е длъжен да заплати уговорените и начислени трудови възнаграждения за извършената работа. Неизплащането в срок на дължимите трудови възнаграждения представлява нарушение на трудовото законодателство, което подлежи на преустановяване по реда на чл. 404, ал. 1, т. 1 от КТ. Оспореният акт за прилагане на принудителни административни мерки е издаден при спазване на процесуалноправните и материалноправните изисквания за законосъобразност и като е отхвърлил подадената жалба като неоснователна, Административен съд - Велико Търново е постановил правилно решение. Посочените касационни основания за отмяна не са налице и обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,