Решение № 13470 от 7.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2723/2016 г.

Решение № 13470 от 7.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2723/2016 г., IV о., докладчик съдията Тодор Петков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от АПК. Образувано е по две касационни жалби съответно: О. О. управител на Софийска област против решение № 7 от 4.01.2016 г., постановено по адм. дело № 936/2015 г. на Административен съд С. - област, с което е отхвърлено като неоснователно оспорването на Областния управител на Софийска област, обективирано в заповед № ОС-34 от 20.10.2015 г., против решение № 195 по протокол № 8/11.09.2015 г. на Общински съвет-Г. М.. В касационната жалба са развити оплаквания за недопустимост и неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Прави се искане да бъде отменено обжалваното решение и Решение № 195 по протокол № 8/11.09.2015 г. на Общински съвет - Г. М. изцяло и да се задължи Общински съвет - Г. М. да предостави описаните имоти по мотивирано искане на Общинска служба земеделие - с. Г. М.. Претендират присъждане на юрисконсултско възнаграждение, съгласно Наредба № 1 за минималните размери за адвокатските възнаграждения. Втората касационна жалба е подадена от С. Н. Д. против решение № 7 от 4.01.2016 г., постановено по адм. дело № 936/2015 г. на Административен съд С. - област. В касационната си жалба същия излага доводи за недопустимост на обжалваното решение като същото е постановено без съда да е конституирал служебно последния или всички наследниците на Н. И. /Дюлгеров/. На следващо място се навеждат оплаквания за неправилност на обжалваното решение, а именно: първоинстанционния съд не е извършил цялостен контрол за законосъобразност на административния акт, както и че са допуснати съществени нарушения на материалния закон и съществени процесуални нарушения при преценка на събраните в процеса доказателства. Прави се искане за обезсилване на решение № 7/7.04.2016 г. по адм. д. № 936/2015 г. на Административен съд С. област, първи състав, в случай че се приеме че оспорваното решение е допустимо се прави искане за неговата отмяна с произтичащите от това законови последици. Ответникът - Общински съвет Г. М., не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата, счита решението на административния съд за правилно и допустимо и същото следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, в настоящия състав от Четвърто отделение като прецени наведените касационни основания, доводите на страните във връзка с тях и доказателствата по делото намира, че касационните жалби като подадени от надлежни страни в срока, визиран в чл. 211, ал. 1 от АПК, са процесуално допустими. Разгледана по същество съобразно чл. 218 от АПК поотделно, всяка една от касационните жалби е основателна. Производството пред административния съд е било образувано по оспорване на Областен управител на Софийска област, обективирана в заповед № ОС-34 от 20.10.2015 г. против решение № 195 по протокол № 8/11.09.2015 г. на Общински съвет - Г. М.. С обжалваното решение № 7 от 4.01.2016 г., постановено по адм. дело № 936/2015 г. на Административен съд С. - област е отхвърлено като неоснователно оспорването на Областния управител на Софийска област, обективирано в Заповед № ОС-34 от 20.10.2015 г. против решение № 195 по Протокол № 8/11.09.2015 г. на Общински съвет - Г. М.. За да постанови този резултат първоинстнационният съд е приел, че решението е прието от компетентен орган по смисъла на чл. 21, ал. 1, т. 8 от ЗМСМА, вр. с § 27, ал. 2, т. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ, в предвидената за това форма и с изискуемото се за това мнозинство, след проведено поименно гласуване, поради което е валидно. При издаване на същото не са установени допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила и материален закон. Решението е издадено на основание § 27, ал. 2, т. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ, който установява правомощието на колективния орган на местно самоуправление да предоставя земя от общински поземлен фонд при наличие на визираните в нормата предпоставки. На следващо място първоинстанционния съд е приел, че съгласно чл. 45д, ал. 1 от ППЗСПЗЗ, за издаване на решение за възстановяване правото на собственост в случаите, когато правото на възстановяване е признато с влязло в сила решение на общинската служба по земеделие по чл. 18ж, ал. 1 или със съдебно решение, се подава искане до общинската служба по земеделие по местонахождението на имота в два екземпляра. В ал. 2 на същия текст се изисква искането да се подаде от един от собствениците /наследници/ или от негов представител, като подаденото искане от един от собствениците /наследниците/ ползва всички останали. Тези изисквания в случая не били спазени, предвид обстоятелството, че искане за възстановяване правото на собственост от заинтересованата страна - С. Н. Д., в качеството му на наследник на Н. С. И. до ОСЗ Г. М., няма данни да е подадено. С преписката по издаване на атакуваното решение такова не е представено. Представеното заявление по преписката касае извършване на административна услуга - изготвяне на скица и трасиране. На следващо място Административен съд С. област е посочил, че по силата на нормата на чл. 5, ал. 1 от ЗОС, общината установява възникването, изменението и погасяването на правото си на собственост върху недвижими имоти с акт за общинска собственост и изрично с разпоредбата на чл. 45г от ППЗСПЗЗ предвижда, че за имотите по чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ се съставя акт за общинска собственост и че към датата на вземане на оспорваното решение, няма данни за процесния имот такъв да е съставен, поради което не може да се приеме, че правото на собственост е удостоверено по начин регламентиран в ЗОС. Обжалваното решение на Административен съд С. - област е неправилно, като постановено при неправилно приложение на материалния закон. Съгласно § 27, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ, неприключилите производства по обезщетяване със земеделски земи от общинския поземлен фонд се приключват по досегашния ред. В съответствие с ал. 2 на същия текст общинските съвети предоставят земи от общинския поземлен фонд при наличие на едно от условията: 1. установяване на границите на земеделските имоти, за които е издадено решение на общинската служба по земеделие за признаване на правото на възстановяване на собствеността в съществуващи или възстановими стари реални граници; 2. изпълнение на съдебни решения за признато право на собственост; 3. обезщетяване на собствениците, чиято собственост не може да бъде възстановена. Съгласно чл. 45ж, ал. 1 от ППЗСПЗЗ общинската служба по земеделие представя мотивирано искане до кмета на общината в случаите по § 27, ал. 2, т. 1, 2 и 3 от ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ, към което за имот с признато право на възстановяване в стари реални съществуващи или възстановими граници с решение по чл. 18ж, ал. 1 на общинската служба по земеделие или със съдебно решение, прилага скица-проект на имота, издадена от общинската служба по земеделие или от службата по геодезия, картография и кадастър. Въз основа на искането кметът на общината внася преписката в общинския съвет, който се произнася на първото си заседание след постъпване на искането с решение за предоставяне на имотите в изпълнение на задължението си по ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ. В случая административният орган е сезиран по инициатива на общинската служба по земеделие с мотивирано предложение с изх. № 58.00-20/19.08.2015 г., на основание чл. 45ж, ал. 1 от ППЗСПЗЗ във връзка с § 27, ал. 2, т. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ с искане за предложение до общински съвет - Г. М. за предоставяне на имоти в землището на с. С. и в землището на с. Д. Камарци. Към мотивираното предложение са представени Решение № 123/17.02.1998 г. за землището на с. С. и решение № 451/2.08.1999 г. за землището на с. Д. Камарци и двете на П. К. с. Г. М. и скици-проект. На 26.08.2015 г. кмета на община Г. М. е направил предложение с изх. № 61.00-75/26.08.2015 г. до Общински съвет Г. М. относно постъпилото мотивирано предложение от ОСЗ - Г. М.. Съгласно чл. 45ж, ал. 2 от ППЗСПЗЗ Общинският съвет се произнася на първото си заседание след постъпване на искането по ал. 1 с решение за предоставяне на имотите в изпълнение на задължението си по § 27, ал. 2 от ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ. Решението се връчва по реда на Административнопроцесуалния кодекс на лицето по чл. 45д, ал. 2 и служебно - на общинската служба по земеделие. От цитираната разпоредба става ясно, че общинският съвет е бил длъжен единствено да съобрази наличието на предпоставките за приемане на решение в съответствие с § 27, ал. 2, т. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ, във връзка с чл. 45ж, ал. 2 от ППЗСПЗЗ за предоставяне на процесните имоти на наследниците на Н. С. И., въз основа на което общинската служба да завърши процедурата по чл. 45ж, ал. 3 от ППЗСПЗЗ. В правомощията на Общинския съвет липсва възможност да преценява други обстоятелства освен посочените в закона, а именно налице ли е решение на общинската служба по земеделие за признато право на възстановяване, мотивирано искане от ОСЗ-Г. М. и приложена към него скица-проект. След като всички тези предпоставки в случая са били налице административният орган не е имал основание да постанови обжалвания отказ. Възстановяването на правото на собственост върху земеделски земи се извършва с решения от ОСЗ, която е компетентният орган, т. е. произнасянето по реституционното искане за възстановяването на собствеността е единствено в компетентността на ОСЗ, като само тя може да прецени дали са налице пречки за реституция, в това число дали претендираният имот е бил собственост на заявителят или на негов наследодател, а общинският съвет единствено е задължен да проведе процедурата по чл. 45ж, ал. 2 от ППЗСПЗЗ. Неоснователен се явява довода на първия касационния жалбоподател, че издаденото решение на общинския съвет не представлява самостоятелен индивидуален административен акт, подлежащ на съдебен контрол, а част от административната процедура, завършваща с решение за възстановяване на право на собственост. Крайният акт, с който приключва реституционната процедура се постановява от съответната общинска служба по земеделие, но за възстановяване на земеделски земи в хипотезата на чл. 45ж от ППЗСПЗЗ, съответният общински съвет упражнява самостоятелни властнически правомощия за предоставяне на имоти, в изпълнение на задължението си по § 27, ал. 2 от от ПЗР към ЗИД на ЗСПЗЗ /ДВ, бр. 62/2010 г./. Този извод следва и от систематическото тълкуване на чл. 45ж от ППЗСПЗЗ. В ал. 2 е предвидено, че решението на общинския съвет се връчва по реда на Административнопроцесуалния кодекс, а ал. 3 изрично предвижда, че окончателното решение за възстановяване на земеделската земя се постановява в 14-дневен срок от влизане в сила на решението на общинския съвет, поради което следва извод, че това решение подлежи на самостоятелен контрол за законосъобразност. Неправилно административният съд е приел, че нямало искане по чл. 45д, ал. 2 от ППЗСПЗЗ от един от собствениците (наследниците) или от негов представител. Подаването на искане по чл. 45д, ал. 2 от ППЗСПЗЗ от един от собствениците (наследниците) или от негов представител, касае предходна процедура, която се развива пред Общинската служба по земеделие. Страни по нея са подателят на искането и Общинската служба по земеделие в качеството й на административен орган. Тази процедура приключва пред ОСЗ. В производството по § 27, ал. 2 от ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ във вр. с чл. 45ж, ал. 1 и ал. 2 от ППЗСПЗЗ няма изискване да бъде доказвано, че тази процедура е спазена. Контролът за това е предоставен на Общинската служба по земеделие. За процесното производство искател е Общинската служба по земеделие и административният орган е Общинският съвет. Процедурата се развива пред Общинския съвет с издаване на решение по чл. 45ж, ал. 2 от ППЗСПЗЗ за предоставяне на имотите или за отказ за предоставянето им. За това производство Общинският съвет не може да иззема правомощия на Общинската служба по земеделие и да извършва контрол, който е предоставен на последния. Още повече, че в производството по чл. 45ж, ал. 2 от ППЗСПЗЗ пред Общинския съвет не следва и да бъде доказвано дали е било подадено искане по чл. 45д, ал. 2 от ППЗСПЗЗ. Административният съд неправилно е отхвърлил жалбата на Областния управител на Софийска област, поради което решението следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което да бъде отменено и решение № 195 по протокол № 8 от заседание на Общински съвет Г. М. на 11.09.2015 г., като преписката следва да бъде върната на Общински съвет Г. М. за произнасяне в срока по чл. 45ж, ал. 2 от ППЗСПЗЗ, при спазване изложените по-горе указания по тълкуването и прилагането на закона. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение второ, във връзка с чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,