Определение № 50011 от 23.06.2025 г. на ВКС по гр. д. № 1468/2021 г.

Производството е по реда на чл. 7 от Закона за адвокатурата. Образувано е по жалбата на адв. С. К. К. от АК-Б. срещу мълчалив отказ на Висшия адвокатски съвет по жалба от 21.01.2021 г. срещу решение № 444 от 07.01.2021 г. на Адвокатски съвет на АК-Б.. Жалбоподателят твърди, че с решение № 444 от 07.01.2021 г. Адвокатският съвет на АК-Б. е отказал да му предостави стикер за 2021 г. за заверка на адвокатската му карта по смисъла на чл. 9, ал. 5 ЗАдв. Срещу посоченото решение е подал жалба до Висшия адвокатски съвет, който не се е произнесъл в срок по нея и следователно бил налице мълчалив отказ. Според жалбоподателя отказът за предоставяне на стикер за ежегодна заверка по съществото си представлявал отказ за издаване на адвокатска карта и поради това можело да се обжалва по реда на чл. 9, ал. 6 ЗАдв. В случая отказът на Адвокатския съвет бил мотивиран с две решения на Висшия адвокатски съвет – решение № 3133/11.12.2020 г. и решение № 2969/09.10.2020 г., за които са изложени доводи за нищожност и незаконосъобразност. Постановените решения създавали правила, без да е налице законова делегация за това, а основаният на тях отказ на Адвокатския съвет бил незаконосъобразен и създавал пречки на жалбоподателя за упражняване на адвокатската му професия. Отправено е искане за отмяна на решение № 444 от 07.01.2021 г. на Адвокатски съвет на АК-Б. и мълчаливия отказ на Висшия адвокатски съвет по жалбата срещу това решение. С протоколно определение от 7 юни 2021 г., постановено по настоящото дело, производството е спряно на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК до приключването на производството по адм.д. № 933/2021 г. на АССГ, образувано по жалба против решение № 3133/11.12.2020 г. на Висшия адвокатски съвет. Делото е изпратено по компетентност на тричленен състав на ВАС, чието решение е обжалвано пред петчленен състав на ВАС, който го е обезсилил, като е посочил, че атакуваното решение № 3133/11.12.2020 г. на Висшия адвокатски съвет не е от категорията административни актове, подлежащи на контрол по реда на АПК. След постановяване на окончателния акт на ВАС с определение от 6 август 2024 г. производството по настоящото дело е възобновено. Настоящият състав намира, че подадената от адв. К. жалба е недопустима, като съображенията за това са следните: Съгласно чл. 9, ал. 4 ЗАдв след вписването регистъра на адвокатската колегия и в Единния регистър на адвокатите при Висшия адвокатски съвет в 14-дневен срок адвокатският съвет издава на всеки адвокат карта по образец, установен с решение на Висшия адвокатски съвет. Член 9, ал. 5 ЗАДв предвижда, че адвокатската карта подлежи на ежегодна заверка. В чл. 9, ал. 6 ЗАдв е посочено, че отказът за вписване или за издаване на адвокатска карта подлежи на обжалване по реда на чл. 7, който регламентира реда и сроковете за обжалване на решенията на адвокатските съвети пред Висшия адвокатски съвет и решенията или мълчаливите откази на последния пред ВКС. Отказът от издаване на адвокатска карта е обжалваем единствено в случая на чл. 9, ал. 6 ЗАдв, а именно когато се нарушава индивидуалното право на успешно издържал изпита адвокат, като се възпрепятства издаването на адвокатска карта или вписването му в адвокатурата. Текстът на разпоредбата е ясен и не може да се тълкува разширително като обхващащ и процесната хипотеза. В случа липсва правен интерес от обжалване на решението от жалбоподателя в качеството му на адвокат, тъй като по отношение на него не е налице отказ от издаване на адвокатска карта. Затова подадената жалба следва да се остави без разглеждане и производството по нея да се прекрати. Само за пълнота следва да се посочи, че решение № 3133/11.12.2020 г. и решение № 2969 от 09.10.2020 г. на Висшия адвокатски съвет вече са били обжалвани пред състави на ВКС, като жалбите срещу тях са оставени без разглеждане с определения, потвърдени от други състави на ВКС (определение № 60236 по ч.гр.д. № 1957/2021 г. на ВКС, IV г.о., определение № 60296 по ч.гр.д. № 1995/2021 г. на ВКС, ІV г.о. и определение № 116 по ч.гр.д. № 634/2021 г. на ВКС, ІІІ г.о.). В цитираната съдебна практика е прието, че не може да се приеме, че без ежегодна заверка на картата си адвокатът не може да упражнява професията си. Законът за адвокатурата не посочва адвокатската карта като условие за достъп до или за упражняване на професията. Освен това, по арг. от чл. 147-149 ЗАдв, адвокатската карта не е единственият способ за легитимация при упражняване на адвокатската дейност. В подобен смисъл са и част от мотивите на решение № 9113 по адм.д. № 8301/2023 г. на ВАС, 5-членен състав, с което е прието, че решение № 3133/11.12.2020 г. на Висшия адвокатски съвет не подлежи на съдебен контрол. Върховният административен съд е приел, че от акта на ВАдС не произтичат ограничения в упражняването на адвокатската професия, тъй като то не влияе пряко на правния статус на адвокатите, отразен в регистрите на адвокатурата. Следователно дори и при разглеждане по същество на жалбата, с която настоящият състав е сезиран, не би имало основание за отмяна на атакуваното решение и мълчалив отказ. Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на IV г.о.,