Определение № 60226 от 22.11.2021 г. на ВКС по т. д. № 648/2021 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Специализирана болница за рехабилитация Стайков и фамилия“ ЕООД – [населено място], общ.Несебър, срещу решение №73 от 28.09.2020г., постановено по в.т.д.№133/2020г. на Бургаски апелативен съд, ТО, с което е потвърдено решение №526 от 03.01.2020г. по т.д. №377/2018г. на Бургаски окръжен съд и са присъдени разноски в полза на Национална здравноосигурителна каса (НЗОК) – [населено място], за въззивната инстанция. С потвърденото първоинстанционно решение са отхвърлени исковете с правно основание чл.79 ЗЗД вр.чл.59 ЗЗО и чл.86 ЗЗД на На 29.12.2020г. по делото е постъпила молба вх.№10161/29.12.2020г., с която ищецът „Специализирана болница за рехабилитация – Варна“ АД, представляван от изпълнителния директор Ц. А. Д., е уведомил Върховния касационен съд, че във връзка със сключено с насрещната страна НЗОК извънсъдебно споразумение,, на основание чл.233 ГПК се отказва от предявените пред Варненски окръжен съд искове. Към молбата са приложени справка от ТР за актуалното състояние на касатора, от която е видно, че Ц. Д. представлява ищцовото дружество и споразумение вх.№100003-2809/7/ от 18.12.2020г. между болницата и НЗОК. Отказът от предявените искове, заявен от изпълнителния директор на ищеца, десезира Върховния касационен съд от спора, разрешен с обжалваното с касационната жалба въззивно решение. Поради това и на основание чл.233, изр.2 ГПК въззивното решение и потвърденото с него първоинстанционно решение следва да бъдат обезсилени, а производството по делото - да бъде прекратено. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,