Решение № 13474 от 7.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8852/2016 г.

Решение № 13474 от 7.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8852/2016 г., VIII о., докладчик съдията Петя Желева Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП) - П. при ЦУ на НАП срещу Решение № 1303/23.06.2016 г., постановено по адм. дело № 1979/2015 г. на Административен съд - П., с което е отменен Ревизионен акт (РА) № Р-26-1403424-091-001/2.04.2015 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - П., потвърден с Решение № 529 от 3.07.2015 г. на директора на дирекция "ОДОП" - П., с който на Д. Р. Д. с ЕТ "Р. - Г. С." са установени задължения по ЗДДС за периода от 15.01.2008 г. до 14.10.2010 г. общо в размер на 37 073,75 лева и прилежащи лихви към тях в размер на 22 716,49 лева. Касаторът - директор на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - П. счита, че решението е неправилно, поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушение на материалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска отмяна на първоинстанционното решение и потвърждаване на РА. Претендира разноски. О. Д. Р. Д. с ЕТ "Р. - Г. С.", чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба. Претендира разноски за касационната инстанция в размер на 400 лева за адвокат. Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като обсъди доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, прие за установено следното: С оспорения пред Административен съд - П. ревизионен акт са установени в тежест на Д. Р. Д. за дейността му като едноличен търговец допълнителни задължения за ДДС за периода от 15.01.2008 г. до 14.10.2010 г. общо в размер на 37 073,75 лева и прилежащи лихви към тях в размер на 22 716,49 лева. През ревизираните периоди Д. Р. Д. в качеството му на ЕТ "Р. - Г. С." е извършвал търговия на дребно с части и принадлежности на автомобили в два магазина и сервиз, находящи се в гр. Д. и гр. Х., като не е регистрирана по ЗДДС и се облага с патентен данък по ЗМДТ. При ревизията е установено наличие на обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК -данни за укрити приходи или доходи. Констатирано е, че ревизираното лице като ЕТ е посочено като получател по неосчетоводени от него фактури за доставени авточасти, автомасла и др. от "А. О." АД, "Б. С. А." ЕООД, "К." АД, "С. - 94" ООД и "Б.-П. и сие" СД и неосчетоводени стокови разписки за доставени авточасти и др. от "Е. 07" АД, като при проверките доставчиците са потвърдили издаването на фактурите, а "Е. 07" АД издадените стокови разписки, включването им в дневниците за продажби и начисляването на ДДС, както и са заявили доставяне на стоките в обекта на доставчика. Разплащането е извършено в брой. Доставените стоки не са били налични към края на съответната година при ревизираното лице. В хода на ревизията е счетено, че не са осчетоводени получени доставки на стоки и последващата им реализация, което е довело до достигане на задължителния оборот за регистрацията по ЗДДС и за възникване на задължения по ЗДДС. Прието е, че търговецът отговаря на изискванията за задължителна регистрация с достигнат облагаем оборот към 31.12.2007 г. в размер на 88 759,11 лева, предвид което е следвало да подаде заявление за регистрация по чл. 96, ал. 1 от ЗДДС най-късно до 14.01.2008 г. За периодите от 15.01.2008 г. до 31.12.2010 г., включени в обхвата на ревизията по ЗДДС, органите по приходите са приложили разпоредбата на чл. 102, ал. 3, т. 2 от ЗДДС /изм. ДВ, бр. 63 от 2006 г./ за определяне на данъчните задължения на лицето. На основание чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК, във връзка с чл. 122, ал. 2 от ДОПК, е определена данъчна основа за облагане с ДДС на облагаемите доставки за данъчните периоди от 15.01.2008 г. до 31.12.2010 г., формирана на база декларираните от лицето извършени продажби и установените при ревизията неотчетени продажби на стоки. В съдебното производство е изслушана съдебно-счетоводна експертиза, чието заключение е, че ако към отчетения оборот от ЕТ "Р. - Г. С." се прибави само оборота от продажби на стоки по неосчетоводени фактури, без да се вземат предвид продажбите на стоките по стокови разписки, към нито един момент от ревизираните периоди, облагаемият оборот не е достигнал размер, изискващ регистрация по ЗДДС. При тези фактически констатации, съдът е счел, че липсват доказателства за реално осъществени стопански операции по неподписаните от жалбоподателя стокови разписки, издадени от "Е. 07" АД, тъй като получаването на стоките не е установено надлежно от администрацията при обосноваване на предпоставките на чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК. По отношение на неосчетоводени фактури за доставени авточасти, автомасла и др. от доставчиците "А. О." АД, "Б. С. А." ЕООД, "К." АД, "С. - 94" ООД и "Б.-П. и сие" СД е прието, че са налице доставки, но това не се отразява на крайния резултат от спора. Позовавайки се на събраните доказателства съдът е счел, че към нито един момент от процесния период облагаемият оборот на ЕТ не е достигнал размер за възникване задължението за регистрация по ЗДДС, поради което приел, че в нарушение на материалния закон с РА са установи допълнителни задължения за ДДС за периода от 15.01.2008 г. до 14.10.2010 г. общо в размер на 37 073,75 лева и прилежащи лихви към тях в размер на 22 716,49 лева. Решението е правилно. Не са налице допуснатите нарушения, съставляващи касационни основания - необоснованост, съществени процесуални нарушения и нарушения на материалния закон. Доказването на облагаема доставка по смисъла на чл. 6 ЗДДС е обвързано със същия доказателствен стандарт като този, при който ревизираните лица следва да доказват съществуването и реалността на изпълнението на определени сделки, с цел признаване право на приспадане на данъчен кредит. В този смисъл е константната практика на ВАС. Правилно е разрешен от първоинстанционния съд спорния по делото въпрос, че издадените стокови разписки от доставчика "Е. 07" АД не доказват извършени облагаеми доставки. Както правилно е приел административния съд, едностранно подписаните само за доставчик стокови разписки не доказват предаване на стоките на получателя. В допълнение на изложените от първоинстанционния съд мотиви следва да се посочи, че по делото не е доказано издаването на данъчен документ от доставчика "Е. 07" АД, който да не е осчетоводен от получателя. Съгласно чл. 112, ал. 1 от ЗДДС, данъчен документ по смисъла на този закон е фактурата, известието към фактура и протоколът. Безспорно доставчика "Е. 07" АД не е издал фактури за доставка на стоки, които да не са осчетоводени от получателя, а по делото са представени само справка за издадени протоколи и стокови разписки. Самите протоколи, от които да е видно начисляването на данъка от доставчика не са представени, а стоковите разписки са документ за фактическото предаване на стоката, но не са данъчен документ по смисъла на чл. 112, ал. 1 от ЗДДС, поради което и за получателя не съществува задължение да осчетоводи издадените от доставчика стокови разписки. Горното потвърждава извода на първоинстанционния съд за липса на доказателства за извършени облагаеми доставки от доставчика "Е. 07" АД към ревизираното лице. Освен доказателства за реално извършване на доставките, липсват и всякакви доказателства за последваща реализация на стоките, съответно за получаване на приходи от такава реализация. При събиране на доказателства в тази насока органите по приходите не са спазили принципа на служебното начало и принципа на истинността, задължаващи ги да съберат всички относими към спора доказателства служебно, с цел пълно изясняване на фактическата обстановка. В хода на съдебния процес също не са били ангажирани никакви доказателства в тази насока. ВАС многократно се е произнасял, че презумптивна доказателствена сила при ревизия по чл. 122 и сл. от ДОПК имат само обоснованите констатации на РА, още повече в случаите на укрити приходи, при които се припокриват процесуалните и материално-правни предпоставки за процесното облагане. По тези съображения съдебното решение е правилно. Не са налице укрити приходи от продажба на стоките по стоковите разписки, издадени от "Е. 07" АД. Съответно на установеното със заключение по назначената ССчЕ е възникнало основание за задължителна регистрация и съответно за начисляване на ДДС. По изложените съображения решението, като валидно допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила. На ответника по касация са присъдени разноски за първоинстанционното производство, а за настоящата инстанция следва да му бъдат присъдени разноски в размер на 400 лева, съгласно представените доказателства и списък. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, състав на Осмо отделение