Определение № 595 от 11.12.2017 г. на ВКС по гр. д. № 4881/2017 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба, вх.№18664/09.11.2017 г., подадена от Прокуратурата на Република България, представлявана от прокурор Р., срещу разпореждане от 18.10.2017 г. по в.гр.д. № 1657/2017 г. по описа на Софийския апелативен съд, за издаване на изпълнителен лист, въз основа на невлязлото в сила въззивно решение №2108/09.10.2017 г. по горепосоченото дело. В частната жалба се сочи, че разпореждането е неправилно, тъй като не е съобразено императивната разпоредба на чл.243, ал.2 ГПК. Ответникът по частната жалба А. Х. Р. не заявява становище. Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа частната жалба намира следното: Частната жалба отговаря на изискванията на чл.274, ал.ал.1 и 2 и чл.275 ГПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тя обаче е неоснователна по следните съображения: Разпореждането на Софийския апелативен съд е неправилно. Съгласно императивната разпоредба на чл. 243, ал. 2 ГПК не се допуска изпълнение на невлязло в сила решение, когато ответник е държавно учреждение. В случая, изпълнителният лист е издаден въз основа на невлязло в сила въззивно решение против държавно учреждение - Прокуратурата на Република България. Нормата на чл.243, ал.2 ГПК е изрична и императивна. Формулировката е обща и не касае само първоинстанционните, а всички решения. Възможността да се издаде изпълнителен лист въз основа на невлязло в сила въззивно решение съгласно общото правило на чл.404, ал. 1 ГПК съставлява допуснато от закона предварително изпълнение, а не от съда. Затова е без значение в коя глава се намира забраната за допускане предварително изпълнение срещу държавата, държавни учреждения и лечебни заведения по чл. 5, ал. 1 от Закона за лечебните заведения. Със специалната норма на чл. 243, ал. 2 ГПК е установено изключение от общото правило на чл. 404, ал. 1, т. 1 ГПК поради това, че държавните учреждения са на бюджетна издръжка. Предвид изложеното, издаването на изпълнителен лист въз основа на невлязло в сила съдебно решение срещу тази категория ответници е недопустимо (в посочения смисъл са: - определение №247/08.04.2013 г. по ч.т.д. №970/2012 г. на ВКС, II т.о., определение №345/03.07.2012 г. по гр. д. №325/2012 г., I г.о., определение №488/22.07.2013 г. по ч.гр.д. №4594/2013 г., IV г. о., определение №397/09.06.2014 г. по гр.д.№3328/2014 г., III г.о., определение №187/04.03.2014 г. по т.д. №107/2014г. I т.о., определение №439/14.07.2014 г. по ч.гр.д. №4170/2014 г., I г.о. и др.). С оглед статута на Прокуратурата на Република България на държавно учреждение, въззивният съд е следвало да откаже издаването на изпълнителен лист по невлязлото в сила въззивно решение. Поради това обжалваното разпореждане на Софийския апелативен съд за издаване на изпълнителен лист е незаконосъобразно и следва да се отмени, а изпълнителният лист - обезсили. Водим от изложените съображения и на основание чл.278, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,