Определение № 215 от 26.01.2026 г. на ВКС по т. д. № 1081/2025 г.

взе предвид следното. Производството е по чл. 248, ал. 1 ГПК, образувано по молба на ответника ЗД „Бул Инс“ АД за изменение в частта за разноските на постановеното по делото определение, с което не е допуснато касационно обжалване по подадената от ищцата Т. М. жалба срещу въззивно решение на Русенски окръжен съд. Ищцата Т. М. оспорва молбата за изменение. Молбата е подадена в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК, поради което е допустима, но разгледана по същество е неоснователна. Наред с останалите условия, страната има право на разноски за адвокатско възнаграждение, когато е имала адвокат (арг. чл. 78, ал. 1 ГПК). Това означава в производството страната реално да е била представлявана от адвокат, който да е осъществил съответни действия за защита на/срещу иска. Упълномощаването и заплащането на възнаграждение, без реално участие на упълномощения адвокат, сами по себе си не удовлетворяват изискването страната да е имала адвокат. В разглеждания случай в касационното производство ответникът не е бил представляван от адвокат в посочения по-горе смисъл, тъй като единственото извършено от упълномощения адвокат процесуално действие е подаването на молбата от 02.05.2025 г., с която е предявено искането за разноски и е представен като доказателство договор за правна помощ. Поради това претенцията за разноски е неоснователна, както е прието и с определението, чието изменение се иска, съответно неоснователно е и искането за изменение. С тези мотиви съдът