Определение № 13729 от 17.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 11399/2024 г.

Производството е по чл. 229 и следващите от Административно-процесуалния кодекс (АПК) Образувано е по частна жалба на Г. Т. А., от гр. София, срещу Разпореждане № 21460 от 28.10.2024 г., постановено по адм. дело № 8359/2024 г. по описа на Административен съд – София-град, с което е върната исковата му молба и е прекратено производството по делото. Иска неговата отмяна. Частната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна в законоустановения срок. С обжалваното разпореждане административният съд на основание чл. 129, ал. 3 от ГПК е върнал исковата молба на Г. Т. А. от гр. София срещу Министерство на вътрешните работи с правно основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. За да постанови този резултат съдът е приел, че ищецът не е изпълнил указанията на съда, дадени му с разпореждане от 20.09.2024 г., с което исковата молба е оставена без движение, както и че исковете се основават на деликтно поведение на трети неизвестни лица, които нямат връзка с ответника. Разпореждането е валидно, допустимо и правилно. Производството пред Административен съд – София-град е образувано по предявения от Г. Т. А. срещу Министерство на вътрешните работи иск за заплащане на парично обезщетение за вреди, произтичащи от действия на МВР, изразяващи се в изпращането на двама цигани, които в резултат на нанесени му удари с метални тръби са му причинили [заличен текст]. С разпореждане от 20.09.2024 г. административният съд е приел, че исковата молба е нередовна и е дал указания на ищеца да отстрани констатираните нередовности като посочи от кой незаконосъобразен акт, действие или бездействие на ответника са настъпили вредите, какъв е видът на вредите (имуществени и неимуществени) и в какво се изразяват, причинната връзка между противоправното поведение на ответника и настъпилите вреди, както и да посочи периода за който се претендират (с начална и крайна дата). В указания срок ищецът е подал молба, която по съществото си преповтаря изложението в исковата молба и не дава отговор относно конкретните действия или бездействия, на чиято незаконосъобразност се основават вредите, каква е връзката им с претендираните вреди, видът им, периодът в който са причинени и в какво точно се изразяват. Отделно от това не се навеждат и твърдения за незаконосъобразна административна дейност. С исковата молба се индивидуализира предмета на делото - спорното материално субективно право като основание и петитум. В случая липсата на изискуемото се от закона пълно изложение на фактите и обстоятелствата, на които се основават предявените искове и непълнотата и неяснотата на самото искане отправено до съда, основава невъзможност за произнасяне. Изложените твърдения за определени факти не съставляват индивидуализиране на спорния предмет. При установената липса на изискуемото се от закона пълно изложение на обстоятелствата, на които се основават предявените искове и непълнота на искането отправено до съда, исковата молба правилно е оставена без движение, като на ищеца са дадени указания в какво се изразяват констатираните от съда нередовности и срок, в който следва да бъдат отстранени. Тези нередовности не са отстранени с подадената от ищеца молба, както правилно е прието в обжалваното разпореждане. В тази молба отново се преповтаря част от съдържанието на исковата молба, без да е направена исканата от съда конкретизация, в какво конкретно се изразяват и в какъв период са причинени, съответно на какви конкретни обстоятелства се основава искането за обезщетяването им. Тези неотстранени нередовности съставляват пречка за извършването на следващи процесуални действия и водят до недопустимост на съдебното производство, поради което съдът правилно е върнал исковата молба и прекратил производството по делото. С оглед гореизложеното частната жалба се явява неоснователна, а обжалваното разпореждане, с характер на определение, с каквото следва да се произнесе съда при прекратяване на производството по делото като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, във връзка с чл. 236 от АПК Върховният административен съд, трето отделение