Определение № 3312 от 28.03.2025 г. на ВАС по адм. д. № 2545/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по частна жалба на Д. Й. Н. чрез адв. А. Максимова срещу Определение № 1228 от 13.01.2025 г. по адм. дело № 10257/2024 г. на Административен съд София - град, с което е оставено без разглеждане искането на Н. за спиране на предварителното изпълнение на Протокол № РД-16-461/28.08.2024 г. на министъра на здравеопазването, управляващ правата на държавата като едноличен собственик на капитала на „СБАЛОЗ – София област“ ЕООД. В частната жалба са изложени съображения за незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт. Не се споделят изводите на съда за недопустимост на искането. Иска се отмяна на неправилното определение и спиране на предварителното изпълнение на оспорения административния акт. Ответникът – министърът на здравеопазването не изразява становище по жалбата. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, при извършената проверка на атакуваното определение по реда на чл. 218 от АПК във връзка с чл. 236 от АПК намира частната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 7–дневен срок по чл. 230 от АПК от надлежна страна, срещу определение от посочените в чл. 160, ал. 1 и чл. 229, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. Административен съд София-град е оставил без разглеждане искането на Н. за спиране на предварителното изпълнение на Протокол № РД-16-461/28.08.2024г. на министъра на здравеопазването с аргументи за процесуална недопустимост. Приел е, че това искане се явява без предмет, тъй като не е налице допуснато нито по силата на закона, нито с акт на административния орган предварително изпълнение на оспорения акт. Преценил е, че жалбата е породила своя суспензивен ефект и изпълнението на акта е спряно до окончателното приключване на адм. дело № 10257/ 2024 г. по описа на Административен съд София - град с влязъл в сила съдебен акт. Обжалваното определение е валидно, допустимо и правилно. Съгласно чл. 166, ал. 2 от АПК, при всяко положение на делото до влизането в сила на решението по искане на оспорващия съдът може да спре предварителното изпълнение, допуснато с влязло в сила разпореждане на органа, издал акта по чл. 60, ал. 1, ако то би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда. Изпълнението може да се спре само въз основа на нови обстоятелства. Според чл. 166, ал. 4 от АПК, предварително изпълнение на административен акт, допуснато по силата на закона, когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол, може по искане на оспорващия да бъде спряно от съда при условията на ал. 2 – когато би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда. Правилна е преценката на АССГ, че в оспорения пред него акт не е инкорпорирано изрично разпореждане за допускане на предварителното му изпълнение, като такова не произтича и от Закона за публичните предприятия. При липса на посочените изключения от общото правило за действието на административните актове, приложимо е общото правило, че жалбата поражда своя суспензивен ефект по смисъла на чл.166 ал.1 от АПК и оспорването спира изпълнението на административния акт. Така оспореният акт не произвежда правно действие до влизането му в законна сила. Първоинстанционният съд е изследвал наличието на законовите предпоставки на чл. 166, ал. 2 и ал. 4 от АПК, предвиждащи спиране на предварителното изпълнение на административния акт в различните визирани хипотези, и констатирайки липсата им е достигнал до обоснования и правилен правен извод за недопустимост на искането. Предвид изложеното, обжалваното определение на Административен съд София - град следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предложение второ във връзка с чл. 236 от АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение