Определение № 544 от 03.12.2010 г. на ВКС по гр. д. № 451/2010 г.

Производството е по чл. 274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба от В. В. М. против определението на С. градски съд, постановено на 15.05.2010 г. по ч.гр.д. № 1799/2010 г., с което е оставена без разглеждане като недопустима подадената от нея частна жалба срещу разпореждане от 19.06.2010 г. по гр.д. № 25037/06 г. на софийски районен съд. В частната жалба са изложени доводи за неправилност на обжалваното определение поради нарушение на съдопроизводствените правила и се иска неговата отмяна. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе по частната жалба взе предвид следното: Частната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 275 ГПК против прекратително по своя характер определение, постановено за пръв път от въззивен съд. Разгледана по същество е неоснователна. За да остави без разглеждане частната жалба на В. М., въззивният съд е приел, че същата е насочена против разпореждане, което не подлежи на самостоятелно обжалване съгласно чл. 213 ГПК /отм./, тъй като не е преграждащо по своя характер и не е сред определенията, за които законът изрично предвижда възможност за обжалване. Определението е правилно. Производството пред С. градски съд е било образувано по частна жалба от В. М. против разпореждане от 19.06.2009 г. на съдия от С. районен съд, с което не е уважено искането й за продължаване на срока за поправка и допълване на протокола от съдебно заседание от 09.06.2009 г. по съображения, че срокът вече е изтекъл. В чл. 36 ГПК / отм./ е предвидена възможност по молба на страната да бъдат продължавани законните и определените от съда срокове, с изключение на тези за подаване на жалби, ако съдът намери молбата за уважителна. Законът не е предвидил обжалване на определението, с което съдът се произнася по молбата за продължаване на срок, независимо дали я уважава или не. Определението, с което се отказва продължаване на срока, не е преграждащо по своя характер, тъй като не възпрепятствува по- нататъшното развитие на исковото производство. То е такова по движение на делото и може да бъде изменяно или отменяно от постановилия го съд вследствие на изменение на обстоятелствата, грешка или пропуск. По тези съображения обжалваното въззивно определение следва да бъде оставено в сила. Водим от гореизложеното съдът