Определение № 296 от 23.05.2022 г. на ВКС по т. д. № 1160/2021 г.

Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на Министерство на регионалното развитие и благоустройството и касационна жалба на „Аква модул“АД,гр. София, „Газстроймонтаж“АД, [населено място] и „ Водоканалпроект – Металпроект инженеринг“АД, [населено място] като съдружници в Консорциум „ Аква Марин“ ДЗЗД,гр. София против решение №1580 от 23.12.2020г., поправено с решение № 140 от 11.03.2021г. по т.д.№2168/20г на Софийски апелативен съд Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Касационните жалби са подадени в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. С решението, предмет на обжалване, състав на Софийски апелативен съд след отмяна на решение №437/20г. по т.д. № 2605/18г. на Софийски градски съд в частта му, с която е бил отхвърлен иск, квалифициран по чл.82 вр. чл.79,ал.1 пр.2ро ЗЗД, предявен от Консорциум „Аква Марин“ ДЗЗД / чрез трите дружества участващи в него/ против МРРБ за заплащане на сумата 43 507.20лв., представляваща част от вземане за стойност на технологично оборудване в общ размер 133 574.40лв., е уважил този иск, като е уважил и частично предявени искове за конкретно посочени части от технологично оборудване.В останалата част, с която са отхвърлени искове, квалифицирани по чл.268 ЗЗД и евентуално предявените искове, обозначени от първостепенния съд като такива „основани на неизпълнение на договора“ решението е потвърдено. С оглед възприетото с т.1 на ТР ОСГТК на ВКС на РБ №1/2009г. въпросът, относно евентуалната недопустимост на обжалваното решение се разглежда дори и да не е бил формулиран от касаторите. В тази връзка и при проверка за недопустимост на решението, подадените касационни жалби следва да бъдат разгледани общо. Първоинстанционният съд е бил сезиран с искова молба на „Аква модул“АД,гр. София, „Газстроймонтаж“АД, [населено място] и „ Водоканалпроект – Металпроект инженеринг“АД, [населено място] като съдружници в Консорциум „ Аква Марин“ ДЗЗД,гр. София против Министерство на регионалното развитие и благоустройството в обстоятелствената част, на която ищците подробно са описали отношенията между страните по повод сключен, след възлагане на обществена поръчка договор на 30.01.2008г. с предмет „ Инженеринг, проектиране, авторски надзор и изпълнение на строително-монтажни работи /СМР/ на пречиствателна станция за питейна вода в [населено място]“. Посочено е, че страните са уговорили срок за изготвяне както на работните проекти, така и на договорените СМР по въвеждане в експлоатация на пречиствателната станция, като началния момент на този срок бил откриване на строителна площадка и определяне на строително ниво, за започване на СМР в съответствие с уговорен между страните график за изпълнение на инженеринга. Посочено е още, че в изпълнение на договора ищецът е превел сумата по гаранцията за изпълнение на 16.12.2008г., предал е проекти, за които МРРБ на 27.02.2009г. с писмо е уведомил изпълнителя, че е одобрен ІІ вариант. След одобрения идеен проект е предал и работен проект и в изпълнение на договора / в готовност за неговото изпълнение/ е закупено технологично оборудване, доставено на изпълнителя. На 23.04.2009г. било издадено разрешение за строеж, след което в изпълнение на задълженията си и изразявайки готовност да започне осъществяване на СМР, изпълнителят е закупил още от необходимото оборудване за пречиствателната станция. Посочено е, че след това възложителят е преустановил за дълъг период всякакви дейности по осъществяване на проекта, като на 23.07.2010г. МРРБ е уведомил изпълнителя, че банковата гаранция, дадена с оглед изпълнението на договора следва да бъде подновена. Ищците са посочили, че въпреки дадената гаранция възложителят не е предприел други действия по изпълнение на договора. Така, на 19.12. 2012г. МРРБ е изискал данни за местонахождението на закупеното и частично разплатено оборудване за станцията. С писмо изпълнителят е дал исканите данни и изрично е заявил, че е в готовност да изпълни поетите по договора задължения.Въпреки това, МРРБ отново не е предприел никакви действия относно реализацията на възложения проект. На 28.05.2015г. изпълнителя отново е изразил готовност да изпълни, като е поискал информация от възложителя за неговите намерения по повод проекта.Така, с писмо от 06.11.2015г. възложителят е посочил, че договора между страните следвало да бъде „ прекратен“ по взаимно съгласие, поради това, че счита изпълнението му за „нецелесъобразно“. На 08.06.2016г. възложителят е назначил комисия за проверка на наличната документация по договора. На 20.04.2018г. след нова покана от страна на изпълнителя да продължи проекта възложителят е обяснил, че по него не е осигурено финансиране и е поискал договора да бъде прекратен по взаимно съгласие. В резултат, изпълнителят е отправил покана в срок до 10.07.2018г.възложителят да предприеме действия по изпълнението на договора като в противен случай ще счита, че е налице отказ от договора. При тези фактически данни – описани подробно като съдържание на обстоятелствената част на исковата молба, ищецът е развил съображения обозначени с „ от правна страна“, с които е заявил, че според него бил налице отказ от договора и съобразно разпоредбата на чл.268 ЗЗД / предвиденото в нея относно дължимото обезщетение в хипотеза на отказ/ предявява частични искове, съобразени с тази норма, а именно – за заплащане на част от доставеното и закупено оборудване, част от сумите дължими за одобрения работен проект, част от паричен депозит, гаранцията за изпълнение на договора, разходи по съхранение на закупеното оборудване и частично нереализираната печалба от изпълнение на проекта. Ищците са предявили и евентуално съединен иск, който са квалифицирали по чл.55 ЗЗД- за връщане на паричния депозит. С допълнителна искова молба, страната отново е поддържала исковете, които е основала на предпоставките по чл.268 ЗЗД, като в условията на евентуалност само е променила правната квалификация на предявения иск по чл.55 ЗЗД, на такава по чл.82 вр. чл.79,ал.1 ЗЗД, уточнени като искове за обезщетение за претърпените вреди от неизпълнението на договора между страните и обезщетение за пропуснати ползи във връзка със същия договор. При така заявените искове първостепенният, а и въззивният съд безкритично са възприели правната квалификация на главният иск – като такава по чл. 268 ЗЗД, разгледали са исковете на това основание и са стигнали до извод, че те са неоснователни. Определянето на правната квалификация на иска е дейност на съда / а не на страните/ по приложение на закона, като всеки сезиран съд е длъжен да я изведе самостоятелно от обстоятелствената част и петитума на иска. В случая, както подробно бе описана обстоятелствената част на исковата молба въззивният съд не е съобразил, че същата изцяло се отнася към факти, свързани с твърдяна забава на кредитора със всички последици от тази забава и с преценка на сроковете именно във връзка с тази забава. Изводът се налага поради това, че всички очертани обстоятелства от ищците са свързани с твърдението, че възложителят не е дал онова необходимо съдействие без което длъжникът не е могъл да изпълни задълженията си, въпреки неговата готовност да изпълни, т.е. че е твърдяно, че готовността на ищците за изпълнение е била такава, че е липсвало само съдействието на кредитора. Не са изложени каквито и да било обстоятелства, свързани с наличие на отказ от договора – специфична правна фигура, за която е необходимо ищецът да сочи конкретно осъществени юридически факти, свързани както с изрично волеизявление на възложителя за отказ, така и с твърдението за настъпил конкретен юридически факт, стоящ извън правоотношението между страните, който налага такова волеизявление.Следователно, петитумът пряко съдържащ искания за обезщетяване на вреди във връзка с отказ от договора е несъответен на обстоятелствената част. Или, в случая първостепенния съд е бил сезиран с искова молба, чиято обстоятелствена част не е била в съответствие със заявения петитум,тъй като е липсвало фактическото обосноваване на предявените искове по отношение на конкретно положение, обосновано само със разпоредбата на чл.268 ЗЗД, за която не са били налице изложени фактически обстоятелства, свързани със специфичните й изисквания.Задължение за въззивния съд е както да посочи правната квалификация на иска, / поради положението му на инстанция разглеждаща спора по същество/, така и служебно да осъществи проверка за редовността на исковата молба, с оглед определяне именно на тази правна квалификация. Това задължение произтича, както от функцията му на въззивен съд, така и поради императивното изискване за валидност на сезирането – преценка предхождаща тази по разглеждането на спора по същество. С оглед изложеното се установяват предпоставките по чл.280, ал.2 ,предл. 2-ро ГПК, поради което следва да бъде допуснато касационно обжалване на решението, за проверка на неговата евентуална недопустимост. Касаторите дължат държавна такса, съобразно интереса си както следва - Министерство на регионалното развитие и благоустройството в размер на 870.80лв., а касаторите -„Аква модул“АД,гр. София, „Газстроймонтаж“АД, [населено място] и „ Водоканалпроект – Металпроект инженеринг“АД, [населено място] като съдружници в Консорциум „ Аква Марин“ ДЗЗД, [населено място] държавна такса в размер на 5388.50лв. По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение