Определение № 493 от 05.08.2011 г. на ВКС по гр. д. № 426/2011 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 ГПК. Делото е образувано по частна жалба на М. А. Г. срещу определение № 924/26.05.2011 г. на Софийски апелативен съд, постановено по реда на чл. 248 ГПК по ч.гр.д. № 1628/2011 г. Частната жалба е допустима, като подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от легитимна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. От насрещната страна не е постъпил отговор. За да се произнесе по нея, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, взе предвид следното: Софийският апелативен съд е потвърдил определение на Софийски градски съд, с което е прекратено производство по иск на [фирма] срещ частен съдебен изпълнител М. Г.. С атакуваното определение е отказал да измени първото, като присъди в полза на Г. съдебноделоводни разноски за представителството й по въззивното дело от адв. Т. Х.. Определението е правилно. По делото е представено пълномощно, в което адвокатският хонорар е уговорен на 500 лв., но няма данни, че е действително платен. Подобна информация не се съдържа и в самото пълномощно. Съдебноделоводните разноски по чл. 78 ГПК се присъждат на страните, само когато са действително направени. Целта е да се обезщети страната, в чиято полза е решен спора за това, че по повод на процеса е намаляла имуществената й сфера. В заключение, атакуваното определение следва да бъде оставено в сила. Мотивиран от горното, съставът на Върховния касационен съд,