Определение № 80 от 12.05.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1413/2021 г.

Производството е по чл. 307, ал. 1 ГПК. Образувано е по молба вх. № 5122303/17.07.2019 г., подадена от С. М. К. за отмяна на влязлото в сила решение № 2800 от 17.04.2019 г. по в. гр. д. № 12242/2018 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение от 24.10.2017 г. по гр. д. № 52380/2012 г. на Софийски районен съд за уважаване на предявения от С. Т. К. иск по чл. 422 ГПК, във вр. с чл. 31, ал. 2 ЗС: за признаване на установено, че С. М. К. му дължи сумата от 225 лв., представляваща обезщетение за ползване на 1/2 ид. ч. от следния недвижим имот: гараж № 8 с площ от 21.51 кв. м, находящ се в [населено място], [улица], за периода 11.11.2011 г. – 31.03.2012 г., ведно със законната лихва върху тази сума от 11.04.2012 г. до окончателното изплащане, както и иск с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС за заплащане на сумата от 144.50 лв., представляваща обезщетение за ползване на същия имот за периода 31.03.2012 г. – 21.06.2012 г., ведно със законната лихва върху тази сума от 5.11.2012 г. до окончателното плащане. В молбата се излага, че са налице нови съществени доказателства от значение за делото, които са били неизвестни до момента. Молителката твърди, че по време на проведеното открито съдебно заседание по в. гр. д. № 12242/2018 г. на Софийски градски съд, в отговор на нейните твърдения, че не вижда нито договор за наем, нито квитанции за платен наем с оглед показанията на свидетеля Е. Г., адв. Р. Ш. (процесуален представител на ищеца) заявил, че такива документи не съществуват, защото не са извършвани такива плащания. Ето защо се поддържа твърдението, че свидетелят Е. Г. е лъжесвидетелствал, за което бил подтикнат от С. Карадашки и адвокат Ш.. Сочи се, че при изготвянето на нотариална покана от страна на ищеца по делото не са представени документи, от които да се установява наличието на вземане. Молителката твърди, че следва да бъдат представени доказателства от страна на адв. Р. Ш., доказващи изложените в исковата молба твърдения, каквито не са били представени по делото. Излага, че въззивното решение е неправилно, тъй като е постановено въз основа на лъжи и несъществуващи факти и документи, като и съдът е прибегнал до лъжа, за да угоди на нечии интереси. Оспорва претендираните от насрещната страна адвокатски възнаграждения за съдебните инстанции. Въз основа на гореизложеното молителката счита, че решението по горецитираното дело е недопустимо и неоснователно, поради което иска отмяна на решението на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. С молбата не са представени писмени доказателства. Към молбата за отмяна е приложена молба, адресирана до Софийски градски съд, с която К. е направила искане насрещната страна да бъде задължена да представи документите, предоставени пред нотариуса за изготвяне на отправената до нея нотариална покана; да се задължи адвокат Ш. да даде обяснения, както и отново да бъде разпитан свидетелят Г.. Постъпил е отговор на молбата от насрещната страна С. Т. К., в който са изложени съображения за недопустимост на молбата, както и за нейната неоснователност. Претендират се разноски. Настоящият съдебен състав на второ гражданско отделение на ВКС намира, че следва да остави без разглеждане молбата за отмяна, с която е сезиран. Съображенията му за това са следните: Допустимостта на извънинстанционното производство за отмяна на влязло в сила съдебно решение е предпоставено от релевиране от страна на молителя на надлежни твърдения за наличие на предвидените в чл. 303, ал. 1 ГПК основания, с които процесуалният закон свързва този правен резултат. Следователно, при липса на обстоятелства, при чието наличие би било налице предвиденото в закона основание за отмяна, молбата се явява недопустима и не ангажира компетентността на съда, като следва да се остави без разглеждане, в който смисъл са и задължителните указания на т. 10 от Тълкувателно решение № 7 от 31.07.2017 г. по тълк. д. № 7/2014 г. В конкретния случай, независимо от позоваването в молбата за отмяна на наличието на нови доказателства по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, изложените фактически твърдения не покриват фактическия състав на това основание за отмяна, нито на някое от останалите, визирани в чл. 303, ал. 1 ГПК. Отмяната на влязло в сила решение на основанието по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК е приложима, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни при решаването му на страната, срещу която е постановено решението, или с които страната не е могла да се снабди своевременно и да ги представи при разглеждане на делото, въпреки положената грижа за добро водене на процеса. Отмяната на това основание е насочена срещу такава неправилност на решението, която се дължи на невиновна, обективна невъзможност да се разкрие истината по време на висящността на делото, предвид непълнота на доказателствата. Последната следва да е разкрита, след като решението е влязло в сила и да не е резултат на процесуално нарушение на съда или пък на небрежност на страната. Изложените от С. К. оплаквания са изцяло ирелевантни за настоящото производство. С оглед изложеното молбата за отмяна се явява недопустима и като такава следва да се остави без разглеждане. С. Т. К. има право на 500 лв. разноски за адвокат пред ВКС, за които са представени доказателства за договарянето и плащането им. Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение,