Определение № 10526 от 02.11.2023 г. на ВАС по адм. д. № 10351/2023 г.

Производството е по реда на чл.229 и сл. от АПК. Образувано е по частна жалба подадена от БРТД АД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.Цар Самуил, №97, представлявано от Ю. Алкалай, чрез адв. Т. Мончева, срещу определение №8295/28.09.2023 г. постановено по адм.д.№9234 по описа на Административен съд София град за 2023 г. С атакуваното определение е оставено без уважение искането на дружеството за спиране на допуснатото по закон предварително изпълнение на решение рег.№32-558 420/15.09.2023 г. към митническа декларация MRN19BG002002011909R2/18.07.2019 г. издадено от Директора на Териториална дирекция Митница Варна. Според частния жалбоподател определението е неправилно, тъй като АССГ не е обсъдил всички хипотези при които е възможно спиране и не е изложил собствени мотиви във връзка с искането, а е повторил мотивите на друг съдебен акт. Обстоятелството, че съдебния състав не е изложил собствени мотиви е самостоятелно основание определението да бъде отменено. Сочи се, че при произнасяне относно искането за спиране, съдът следва да съобрази дали е налице обосновано съмнение за несъответствието на оспореното решение с разпоредбите на митническото законодателство, така както е предвидено в чл.221, ал.2 ЗМ. Такова обсъждане на евентуални предпоставки за незаконосъобразност на решението изобщо не са обсъдени и съдът не е взел предвид аргументите на жалбоподателя, за да се произнесе. Моли, определението да бъде отменено, като вместо него бъде постановено друго, с което да бъде спряно допуснатото предварително изпълнение. В подкрепа на това искане са изложени подробни мотиви, които са идентични с тези наведени вече и пред АССГ. Ответникът по частната жалба – Директора на ТД Митница Варна, чрез процесуалния си представител намира постановеното определение за правилно и моли да бъде оставено в сила. Подробни съображения за това свое искане излага във приложено по делото възражение по частната жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Върховен административен съд, състав на осмо отделение, намира частната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл.230 АПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт съгласно чл.229, ал.1, т.1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С жалба вх.№33637 от 21.09.2023 г. „БРТД“ АД е поискало пред АССГ да бъде спряно допуснатото по закон предварително изпълнение на решение рег.№32-558 420/15.09.2023 г. към митническа декларация MRN19BG002002011909R2/18.07.2019 г. издадено от Директора на Териториална дирекция Митница Варна. Към искането са приложени писмени доказателства, представляващи кореспонденция между дружеството и митническите органи. Първоинстанционният съд е приел, че следва да разгледа искането по реда на чл.166, ал.2 от АПК и да провери наличието на предпоставки, които обуславят спиране. Според съда, предварителното изпълнение е допуснато по силата на закона, поради което в тежест на оспорващия е да посочи вредите и да представи доказателства за вида им, както и за вероятността те да настъпят, ако обжалваният акт бъде изпълнен преди решаване на въпроса за неговата законосъобразност. В мотивите на определение № 8295/28.09.2023 г. е посочено, че макар и да поддържа твърдение, че за дружеството ще настъпят значителни и трудно поправими вреди, жалбоподателят не ги обосновава, а още по малко ги доказва. Решаващият състав на АССГ е посочил, че аргументите във връзка с валидността и законосъобразността на оспорения акт нямат отношение към искането за спиране, предвид посочената правна регламентация и не следва да бъдат обсъждани. Определението е правилно. Съгласно чл. 221, ал. 1 от Закона за митниците /ЗМ/, обжалването на решението по чл. 19б ЗМ не спира неговото изпълнение. Допуснатото по закон предварително изпълнение на административния акт на митническия орган е възможно да бъде спряно от по – горестоящия административен орган по реда на чл. 221, ал. 3 ЗМ или от съда след като бъде образувано съдебното производство. Хипотезите по чл.221, ал.3 ЗМ са относими към случаите при които спирането е поискано от по-горестоящия административен орган. В настоящия случай жалбоподателят е упражнил това право едновременно с отправено до съда искане да бъде спряно допуснатото предварително изпълнение, като е обосновал искането си с разпоредбата на чл.60, ал.4 АПК. В чл.220, ал.1 ЗМ е предвидено, че всяко лице може да обжалва засягащи го решения на митническите органи по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Макар в ЗМ да не е изрично посочено, че засегнатото лице може да иска спиране на изпълнението, това е предвидено в общата норма на чл. 166, ал. 4 вр. ал. 2 от АПК. В доказателствена тежест на жалбоподателя е да посочи вредите и да представи доказателства за вида им, както и за вероятността те да настъпят, ако обжалвания административен акт бъде изпълнен, преди съдът да се произнесе по неговата законосъобразност. Такова установяване в настоящото производство не е направено. Споделят се мотивите на АССГ, съгласно които искането за спиране не е подкрепено с доказателства и не е обосновавано настъпването на вреди от допуснатото предварително изпълнение. Не са представени доказателства от които да се установява, че допуснатото по закон засягане на дружеството чрез предварителното изпълнение, по степен на значимост да може да бъде противопоставено на обществения интерес, защитим от правната норма. Безспорно адресата на акта по чл. 19б ЗМ е засегнат неблагоприятно от предварителното му изпълнение, но това е съобразено от законодателя и е даден приоритет на защитения обществен интерес. В практиката си ВАС нееднократно е посочвал, че наличието или реалната опасност от настъпване на вредата следва да се установи със съответните писмени доказателства, които да обосновават твърденията за настъпване на вреди. Неоснователно в частната жалба се сочи, че АССГ не е обсъдил двете хипотези на чл.221, ал.3 ЗМ, при които може да бъде спряно предварителното изпълнение на атакуваното решение. Посочените хипотези, касаят произнасянето на по-горестоящия административен орган. В хода на съдебното производство се обсъждат само предпоставките обосноваващи спиране по чл. 166, ал. 2 от АПК, а това предполага отправено искане до съда при образувано съдебно производство по оспорване на административния акт, при наличието на възможност за причиняване на оспорващия на значителна или труднопоправима вреда. Правните възможности за защита срещу предварителното изпълнение могат да се реализират, съобразно етапите на процесния спор. Правилно съдът е приел, че са касае за спиране по реда на чл.166, ал.4 във връзка с ал.2 от АПК и е изложил мотиви защо приема, че искането е неоснователно. Неоснователно е и твърдението на частния жалбоподател за липса на собствени мотиви, изложени от решаващия състав. Съдът е посочил какво е искането, за кой административен акт се отнася и е изложил мотиви свързани с приложимата правна норма. От жалбоподателя не са представени доказателства за установяване на значителна или трудно поправима вреда, поради което и не е възможно обсъждане на такива. Споделя се изводът на съда, че изложените в искането твърдения относно несъответствието на административния акт със закона са неотносими към искането за спиране. По горните съображения настоящият състав намира, че постановеното определение е правилно и следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора в полза на Агенция Митници следва да бъдат присъдени сторените разноски в размер на 100 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение. Воден от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 предл. 2 вр. чл. 236 от АПК, Върховен административен съд, състав на осмо отделение