Определение № 368 от 07.11.2014 г. на ВКС по гр. д. № 4641/2014 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1, във вр. с ал. 1, т. 1 ГПК и е образувано по частната жалба на [фирма], [населено място], чрез пълномощника му адв. С. И., против определение № 38 от 10.02.2014 год. по гр. д. № 322/2013 год. на Бургаския апелативен съд, с което е оставена без разглеждане молбата му от 15.01.2014 год. за изменение на въззивното решение в частта му за присъдените на дружеството разноски от страна на държавата. Жалбоподателят поддържа становище за незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт, иска отмяната му и вместо това се постанови друго, с което се осъди държавата да му заплати разноски съразмерно с отхвърлената част от предявения срещу него иск в размер на сумата 10 251 лв. Ответната страна – д., чрез м. н. р. р. и б., представляван от О. у. на Б. о., оспорва частната жалба като неоснователна. Останалите ответници по частната жалба не са взели становище. Върховният касационен съд, в настоящият си състав, като обсъди изложените в частната жалба доводи във връзка с данните по делото, намира следното: С обжалваното определение Бургаският апелативен съд приел молбата на дружеството по чл. 248 ГПК за процесуално недопустима поради липсата на представен от него списък на разноските, съгласно чл. 80 ГПК, вкл. и в първоинстанционното производство. Поради това я е оставил без разглеждане, с позоваване на задължителната съдебна практика по този въпрос – т. 9 от ТР № 6/2012 год. на ОСГТК на ВКС. Изводът е правилен, поради което определението следва да се потвърди. С разпоредбата на чл. 80 ГПК е въведено изискване за представяне на списък на разноските от страната, която е поискала присъждането им и същият представлява процесуално условие за разглеждане на молбата за изменение на присъдения им размер с решението. Както е разяснено в мотивите по т. 9 от ТР по т. д. № 6 от 2012 год. на ОСГТК на ВКС правната последица от неизпълнение на това процесуално задължение на страната е въведена със самата норма – страната няма право да иска изменение на решението в частта му за разноските. От данните по делото е видно, че молителят не е представил пред въззивния съд списък на претендираните от него съдебни разноски, поради което и молбата му за изменение на въззивното решение в частта му за разноските е недопустима. Неотносим е доводът на молителя, че не се касае до искане за присъждане на допълнителни разноски, а до преизчисляване на присъдените такива, които според него са грешно изчислени от съда с оглед изхода на делото, тъй като горните съображения касаят именно тази хипотеза – изменение на решението в частта за разноските, а не допълването му. Водим от горното настоящият състав на ВКС, ІІ г. о.