Определение № 5229 от 14.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 807/2026 г.

Производството е по чл. 176а от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Върховният административен съд е сезиран с искане вх. № 10859/ 16.04.2026 г. от ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма "Околна среда 2014-2020" за изменение на постановеното по делото решение № 4044 от 14.04.2026 г. в частта за разноските. Искателят твърди, че присъдените на насрещната страна Община Враца съдебни разноски са прекомерни, тъй като съдът при преценката на дължимия размер е дал необоснован превес на защитимия материален интерес на делото. Сочи, че правният спор не е със сложност извън обичайната и са налице условия за намаляване на размера на присъдените разноски под определения с постановеното решение. Ответникът Община Враца, чрез пълномощника си, оспорва искането като неоснователно по съображения, изложени в писмен отговор. Върховният административен съд приема искането за процесуално допустимо като подадено в срока по чл. 176а, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледано по същество, то е неоснователно. Производството е образувано по касационна жалба на ръководителя на УО на ОПОС против решение № 1582 от 29.10.2025 г. по адм. д. № 234/ 2025 г. на Административен съд - Враца, с което съдът е отменил решение на органа № N-17/ 06.02.2024 г. за определяне на финансова корекция на Община Враца. Касационният съдебен състав е приел обжалваното решение за правилно и с постановеното по делото решение № 4044 от 14.04.2026 г. го е оставил в сила. В полза на Община Враца е присъдил съдебни разноски в размер на 77 029, 26 евро при предявено искане и представени доказателства за платено адвокатско възнаграждение в размер на 153 600 евро. Съдът е разгледал направеното от насрещната страна възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК, вр. с чл. 144 АПК. Предвид даденото тълкуване с решението на СЕС по дело С-438/22 г. съдът е съобразил вида на правния спор, обема на извършената юридическа работа и фактическата и правна сложност на делото. На съдебна проверка са подложени пет посочени от органа нарушения, определени като нередности, направено е проучване и анализ във връзка с възражение за изтекла погасителна давност. Съдът е взел предвид проявената процесуална активност на пълномощника и при съобразяване със защитимия материален интерес по делото е определил дължимия размер на разноските, като не е присъдил на страната пълния претендиран размер. Принципно с възражението за прекомерност се заявява материалноправен довод на страната, че дължи по-малко, отколкото твърди насрещната страна, във връзка с гражданскоправната отговорност за разноски. С искането за изменение на акта в частта за разноските се иска от съда да ревизира становището си, като преразгледа материалноправния спор за разноските. Отговорността за разноските по делото е правото на едната страна да иска и задължението на другата страна да плати направените разноски, в чиято полза съдът е решил делото. Отговорността за разноски е облигационно отношение. Именно защото отношението е облигационно, по искането за разноски съдът не се произнася служебно, а само по молба на заинтересованата страна. Този принцип е приложим и досежно възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК. В случая съдебният състав приема, че определеният с решението размер на дължимото адвокатско възнаграждение е справедлив и обоснован, при съобразяване с решение от 23 ноември 2017 г. по съединени дела С-427/16 и С-428/16 г. на СЕС, и в съответствие с легитимната цел, посочена в чл. 36, ал. 2 ЗАдв. При определянето на конкретния размер на адвокатското възнаграждение съдът е съобразил всички обстоятелства, свързани с обема и сложността на извършената дейност. Неоснователен е доводът, че делото не е с фактическа и правна сложност извън обичайните рамки на спорове за нарушения на ЗОП. Защитата на страната е проведена подробно и пълно срещу пет нарушения, посочени от органа като нередности в проведеното производство по ЗУСЕФСУ. Защитата е положила реални усилия при упражняване на процесуалната си дейност. Пълномощникът на страната е осъществил активна защита срещу оспорения акт, като е представил отговор на жалбата с подробно обосновано становище по всяко едно от възраженията на касатора, коментирал е доказателства, изразил е подробно становището си по съществото на спора и в проведеното по делото открито съдебно заседание. Действително, националният съд не е обвързан от минималните размери на адвокатските възнаграждения, предвидени в Наредба № 1/2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, но съдът в мотивите на решението си ги е съобразил като ориентир при определяне на дължимото възнаграждение предвид защитимия материален интерес и е определил разноските в непълен размер. Предвид изложеното съдебният състав приема, че присъдените на Община Враца съдебни разноски за платено адвокатско възнаграждение не са прекомерно определени и няма основание за тяхното намаляване. Воден от горното, Върховният административен съд