Определение № 6012 от 05.06.2025 г. на ВАС по адм. д. № 2912/2025 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по частната жалба на Н. В. В. срещу определение № 3 от 03.01.2025 г. по адм. дело № 11711/2024 г. на Върховния административен съд, пето отделение. С обжалваното определение тричленният състав е оставил без разглеждане частна жалба вх. № 27647 от 04.10.2024г. на Н. В. В. против определение №14517 от 12.08.2024 г. по адм. дело №798/2024 г. на Административен съд София - град, както и частна жалба вх. № 27646 от 04.10.2024 г. против разпореждане № 18264 от 30.09.2024 г. по адм. дело №798/2024 г. на Административен съд - София-град и е прекратил производството по адм. дело № 11711/2024 г. по описа на Върховния административен съд. Частният жалбоподател обжалва определението на тричленния състав с искане да се обяви за нищожно (поради допуснато противоречие с основополагащи принципни свръх повелителни правни норми), евентуално да се обезсили, евентуално да се отмени изцяло като недопустимо и неправилно (поради допуснато нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост). Върховният административен съд, петчленен състав, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страната, намира, че частната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок, от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: Производството пред тричленния състав се е развило по реда на чл. 213а, ал. 6, т. 2 във вр. с чл. 229, ал. 1 АПК. Образувано е по две частни жалба на Н. В. В. от гр. София, първата от тях срещу определение № 14517 от 12.08.2024 г. по адм. дело №798/2024 г. на АССГ и втората - срещу разпореждане № 18264 от 30.09.2024 г. по адм. дело №798/2024 г. по описа на АССГ. С определение № 14517 от 12.08.2024 г. по адм. дело №798/2024 г. АС - София-град е отхвърлил искането на Н. В. за освобождаване от внасяне на държавна такса и предоставяне на правна помощ по делото. В частната жалба с вх. № 27647 от 04.10.2024 г. срещу определение № 14517 от 12.08.2024 г. частният жалбоподател е посочил, че същото нищожно и поискал обезсилването му, евентуално отмяната му като недопустимо и неправилно. Председателят на пето отделение е констатирал, че частната жалба е нередовна, т. к. не отговаря на изискванията по чл. 212, ал. 1, т. 4 във вр. чл. 231 АПК и я е оставил без движение. Съобщението и разпореждането на председателя на пето отделение са изпратени на електронния адрес на жалбоподателя и са получени на 05.12.2024 година. В указания преклузивен срок оспорващият не е изпълнил указанията на председателя на пето отделение и не е отстранил нередовностите на подадената частна жалба. При тези обстоятелства, с обжалваното определение тричленният състав на пето отделение е приел, че частната жалба е нередовна, поради което и на основание чл. 213а, ал. 6, т. 2 АПК е оставил същата без разглеждане и прекратил производството по делото. С разпореждане №18264/30.09.2024г. по адм. дело №798/2024 г. АС - София-град е разпоредил на жалбоподателя да внесе в 7-дневен срок от съобщението дължимата държавна такса в размер на 30лв., съгласно чл. 227, ал. 1 АПК, по частната жалба срещу определение № 3545 от 04.04.2024 г. по адм. дело дело № 798/2024 г., с което е оставена без разглеждане жалбата на Н. В. срещу мълчалив отказ на кмета на Столична община по негово заявление по ЗДОИ с рег. № СОА23-ЕВ01-684/05.12.2023 година. В частната жалба с вх. № 27646 от 04.10.2024 г. срещу разпореждане №18264/30.09.2024г. на АССГ е поискал отмяна на съдебния акт по съображения, че е издаден преждевременно, преди влизане в сила на определение № 14517 от 12.08.2024 г., с което се отказва освобождаването му от внасяне на държавна такса и предоставяне на правна помощ. Тричленният състав е приел, че частната жалба е недопустима като насочена против съдебен акт, който не подлежи на обжалване. Разпореждането с указание за внасяне на държавна такса в размер на 30лв. по сметка на ВАС, съгласно чл.227а, ал.1 от АПК, няма характер на акт по смисъла на чл. 229, ал. 1, т. 1 от АПК - не прегражда развитието на производството, не е и акт по чл. 229, ал. 1, т. 2 от АПК, тъй като за него не е предвидено изрично обжалване, поради което не подлежи на следващ инстанционен контрол. По тези съображения, с обжалваното определение съдът е оставил без разглеждане частната жалба вх. № 27646 /04.10.2024 г. и прекратил образуваното производството по делото. Обжалваното определение е валидно, допустимо и правилно. Съдебният акт е постановен от надлежен състав, в предписаната от закона форма, при ясно изразено волеизявление в мотивите и диспозитива на обжалваното определение. Съдът се е произнесъл по частните жалби на оспорващия съобразно формулирания предмет на оспорване в същите. Обжалваното определение е правилно и обосновано - постановено е в съответствие с данните по делото и при правилно приложение на материалния закон. Правилно съдът е приел, че подадената от Н. В. частна жалба срещу определение № 14517 от 12.08.2024 г. по адм. дело №798/2024 г. на АССГ е нередовна и оставил същата без разглеждане. Съгласно чл. 212, ал. 1, т. 4 във вр. чл. 231 АПК в частната жалба следва да се съдържа точно и мотивирано посочване на конкретните пороци на обжалвания съдебен акт, съставляващи касационни основания за отмяната му. Частният жалбоподател е бил редовно уведомен на електронния адрес, след 7 посещения на адреса, посочен в частната жалба и уведомления по чл. 18а АПК, за разпореждането на председателя на пето отделение да отстрани констатираната нередовност на частната жалба по чл. 212, ал. 1, т. 4 АПК, но не е изпълнил дадените указания в посочения преклузивен законов срок. Поради това правилно тричленният състав, на основание чл. 213а, ал. 6, т. 2 АПК, е оставил без разглеждане частната жалба и прекратил производството по делото. Правилно съдът е приел, че разпореждане № 18264 от 30.09.2024 г. по адм. дело №798/2024 г. по описа на АССГ не подлежи на самостоятелен контрол за законосъобразност. С разпореждането първоинстанционният съд, на основание чл. 213а, ал. 1 АПК, е дал указания на страната за внасяне на държавна такса. Съдебният акт не е от категорията актове по чл. 229, ал. 1, т. 1 и 2 АПК и правилно тричленният състав е оставил частната жалба срещу същия без разглеждане. Предвид изложеното, не са налице касационни основания за отмяна на обжалваното определение, поради което същото следва да се остави в сила. Водим от горното, Върховният административен съд, петчленен състав,