Определение № 194 от 25.05.2018 г. на ВКС по т. д. № 2319/2017 г.

Подадена е молба вх. № 4316 от 26.04.2018 г. от [фирма] (н.), [населено място] за допълване на постановеното по настоящото дело определение № 185 от 26.03.2018 г. чрез присъждане в полза на дружеството на заплатеното от него адвокатско възнаграждение в размер на сумата 8 916 лв. (с ДДС). Ответникът по молбата – [фирма], [населено място] – не заявява становище по същата. Съдът, като взе предвид данните по делото, приема следното: Молбата е подадена в преклузивния едномесечен срок по чл. 248, ал. 1 ГПК, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество – същата е и основателна. С оглед изхода на настоящото дело – недопускане на касационно обжалване на атакуваното от [фирма], [населено място] решение № 1426 от 20.06.2017 г. по т. д. № 5222/2016 г. на Софийски апелативен съд, искането на ответника по касационната жалба за присъждане на разноски следва да бъде уважено. Същото е направено своевременно с отговора на жалбата и е подкрепено с доказателства за извършването на разноски в размер на сумата 8 916 лв., представляваща адвокатско възнаграждение в полза на процесуалния пълномощник на ответника (с включен ДДС). Заплащането на адвокатското възнаграждение е удостоверено в представените банкови документи – преводно нареждане от 14.09.2017г. до [фирма] и информация за наличността по сметка на адвокатското дружество за същата дата. Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд, състав на Търговската колегия, Второ отделение, на основание чл. 248 ГПК