Определение № 525 от 25.10.2017 г. на ВКС по т. д. № 2162/2017 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК, образувано по частна жалба на Р. Е. Р., против определение № 1894 от 08.06.2017 г. по ч.гр.д. № 2756/2017 г. на Софийски апелативен съд. Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като прецени данните по делото, приема следното: Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна. С определението, предмет на обжалване, състав на Софийски апелативен съд е оставил без разглеждане частната жалба на настоящия жалбоподател против разпореждане от 09.03.2017 г. по в.гр.д. № 1824/2017 г. За да постанови този резултат решаващият състав е приел, че след като обжалваното разпореждане е постановено по реда на чл. 129, ал. 2 ГПК, същото няма характер на преграждащо. Определението е правилно. Разпореждането, на първостепенния съд е постановено по движение на производството, тъй като с него съдия при Софийски градски съд, е оставил без движение исковата молба до внасяне на държавна такса по сметка на СГС в размер на 560 лв. и представяне на платежен документ за внесена държавна такса по сметка на СРС в размер на 1 120 лв. Обжалваният съдебен акт, поради това, че както бе посочено е по движение на делото не е включен в предметния обхват на определенията подлежащи на инстанционен контрол по чл. 274,ал.1 и 2 ГПК. На обжалване по този ред подлежи единствено разпореждането за връщане на въззивната жалба, което има характер на преграждащо развитието на производството, но тъй като такова не е постановено и съответно не е било предмет на обжалване, то правилно подадената частна жалба е била оставена с атакуваното определение без разглеждане. С оглед изложеното, обжалваното определение следва да бъде потвърдено. По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение